Решение № 520 от 09.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Елена Ив. Чотова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 80/11.02.2026г., постановена по НОХД № 16657/2024г., С офийски районен съд, НО, 99-ти състав е признал подсъдимата Д. Т. Х. за виновна за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

С присъдата подсъдимата е оправдана за това да е потвърдила неистина при разпита си на 11.01.2022г. в качеството на свидетел по ДП № 1680/2021г. на 07 РУ-СДВР, което деяние е било включено в продължаваното престъпление.

В нейна тежест са възложени направените по делото разноски.

Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв. И. Ю., в която са наведени твърдения за нейната неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се присъдата в атакуваната част да бъде отменена, като Д. Х. бъде призната за невиновна изцяло по повдигнатото обвинение.

Алтернативно е направено искане за намаляване на наложеното наказание.

Срещу присъдата в оправдателната част е постъпил въззивен протест с искане за постановяване на осъдителен акт и за деянието на дата 11.01.2022г., поради доказаност на 1 обвинението. Отделно е направено и искане за налагане на по-тежко наказание.

В жалбата и протеста не са направени доказателствени искания

С определение по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи.

В хода на въззивното производство към доказателствения материал по делото бяха приобщени: справка за съдимост по отношение на лицето Д. М. Л. и справка от СРП, ведно с Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 1680/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР.

В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания въззивен протест, като счита, че първостепенният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и в оправдателната част. В тази насока сочи практика на ВКС, в която се поддържа, че наказателната отговорност на свидетел би могла да бъде ангажирана единствено, ако последният е затаил истина или потвърдил неистина относно релевантни към воденото производство обстоятелства /какъвто случай за визираното деяние не бил налице/.

По отношение депозираната въззивна жалба от защитата на подсъдимата, прокурорът оспорва същата. Излага доводи за доказаност на престъплението, за което Х. е била призната за виновна от първата инстанция. В тази връзка припомня съставомерните елементи на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, свързвайки ги с конкретиката по делото. Счита и наложеното наказанието за съответно на тежестта на обществена опасност на конкретното престъпление, поради което моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Защитата от своя страна, макар да изразява недоумение за причините, поради които протестът не се оттегля, а единствено не се поддържа от представителя на СГП, споделя доводите на прокурора за недоказаност на деянието, за което неговата подзащитна е била оправдана.

Наред с това поддържа въззивната жалба и исканията, обективирани в нея. Според защитата обстоятелството на кой телефонен номер неговата подзащитна е говорила с лице, познато под името С., и дали същата го е разпознала при проведената очна ставка, са ирелевантни към предмета на доказване по воденото ДП № 1680/2021г. Отделно, било недоказуемо обстоятелството дали неговата подзащитна си е спомняла човека, който ползвал наетия от нея апартамент, доколкото това касаело нейната субективна представа и спомени относно неговата личност. Още повече, че към момента на провеждане на очната ставка, съпоставеното с нея лице, било задържано от дълго време, и престоят в ареста би могъл да се е отразил на неговата външност. Оспорва и изводите на първата инстанция във връзка с обвинението за лъжесвидетелстване, свързано с посочения от нея телефонен номер, чрез който установявала връзка с лицето С., като счита, че не се доказва прекия умисъл за това деяние. В заключение счита, че повдигнатото срещу неговата подзащитна обвинение не се доказва по нужния безспорен начин, поради което моли същата да бъде оправдана изцяло.

2

Подсъдимата в хода по същество поддържа казаното от нейния защитник. В последната си дума заявява, че няма какво да каже.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.

314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от настоящия съд. Наред с това, настоящата инстанция съобразно правомощията си по чл. 316 НПК допълни частично фактологията по делото, като на свой пред прие за установено следното:

Подсъдимата Д. Т. Х. с ЕГН: ********** е родена на ********г. в гр. София , българка, българска гражданка, с основно образование, разведена, неосъждана, с адрес на местоживеене: гр. София, ж.к. „********. Същата към момента не е трудово ангажирана.

Към 2021г. подсъдимата работела като готвач в заведение „При Вещиците“, находящо се на адрес: гр. София, ул. "********. Докато работела в това заведение, подсъдимата се запознала с един от клиентите – С., който бил сириец, но пребивавал в България от години и говорел добре български език. Двамата се виждали многократно в това заведение.

Подсъдимата запознала със С. и нейната колежка - свидетелката А. В., която работела в заведението като барман.

На 04.12.2021г. между А..З. в качеството на „наемодател“ и подсъдимата Д. Х. в качеството на „наемател“ бил сключила договор за наем на апартамент № 51, находящ се на адрес: в гр. София, ж.к. „********, който бил собственост на свид. З..

При сключване на договора подсъдимата Х. била заедно със своя приятелка, а на място присъствал и свидетелят С.Р. - брокер на недвижими имоти. Подсъдимата Х. споделила при подписването на договора за наем, че в апартамента можело да идват и техните мъже или партньори. Свидетелят З. предоставил на подсъдимата ключ от апартамента.

В действителност подсъдимата Х. наела апартамента като услуга за нейния познат Сирач, като реално той щял да го ползва. Поради това след подписването на договора за наем, подсъдимата предоставила ключовете за апартамента на това лице.

На 21.12.2021г. свидетелката И.Б., живуща в съседния апартамент № 49, чула шум от площадката на етажа. Погледнала през шпионката и видяла, че пред вратата на ******** имало мъж, който се опитвал да пробива с някаква машина бравата ана външната врата на апартамент № 51. Това бил свидетелят Г.А., който работел в „Ес О Ес Локсмит" ООД, извършващо ключарски услуги. Апартаментът бил посетен от свидетеля във връзка с обаждане, получено във фирмата от телефонен номер ********, ползван от подсъдимата за 3 заключена врата. Малко след това пред входната врата пристигнала и подсъдимата Х..

Свидетелката Б. се обадила по телефона на свид. З. и му съобщила за случващото се.

Свидетелят З. се свързал с подсъдимата Х. по телефона и тя му обяснила, че имала познат ключар, който й съдействал да отворят вратата, като нямало нужда З. да ходи до апартамента.

Междувременно, тъй като през последните седмици свидетелката Б. виждала около блока лица от арабски произход и това я усъмнило, т я споделила своите наблюдения със свидетеля З.. Поради това, свидетелят З. същата вечерта след 18:00ч. отишъл до апартамента и позвънил, но никой не му отворил. Обадил се отново на подсъдимата по телефона и й казал, че иска да се видят, но тя му съобщила, че не е в апартамента. След като й казал, че вътре светят лампите, тя му отговорила, че може да ги е забравила светнати.

На следващия ден 22.12.2021г. свидетелят З. подал сигнал в полицията .

Във връзка с подадения сигнал на 27.12.2021г. екип на 07 РУ-СДВР заедно със свидетеля З. влезли в отдаденото под наем жилище, където установили 16 чуждестранни граждани, пребиваващи нелегално в страната.

За случая било образувано досъдебно производство № 1680/2021г. по описа на 07 РУСДВР, пр. пр. № 43662/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че: от неустановена дата до 27.12.2021г. в гр. София, жк. „********, ********, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденци да пребивават в страната в нарушение на закон.

Разследването по това досъдебно производство било водено от мл. разследващ полицай Д. П. – служител в 07 РУ-СДВР, която извършвала процесуално - следствените действия по делото.

На 11.01.2022г. свидетелката П. в качеството си на разследващ полицай, разпитала подсъдимата Х. в качеството й на свидетел.

Разследващият полицай разяснила на Х. правата й по чл. 119, чл. 121 и чл. 122 от НПК като свидетел и я предупреди л за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК.

По време на този разпит подсъдимата в качеството си на свидетел заявила пред разследващия полицай, че жилището, което наела, се е ползвало само от лицето С., като не можела да предостави други данни за него. Казала също така, че го познава като клиент от заведението, в което работи и го описала по външни белези – около 30-35 годишен; висок около 160 см; с къса черна коса, слаб, без белези и татуировки. Казала също така, че С. й се обадил на 21.12.2021г. и й съобщил, че се бил заключил от вътрешната страна на апартамента, като не можел да си отвори, поради което подсъдимата посетила адреса с ключар и отворили вратата. Посочила също така, че е контактувала със С. чрез телефонен номер ***.

4

Протоколът за разпит бил подписан от подсъдимата в качеството й на свидетел, както и от разследващ полицай П..

На 24.02.2022г. по същото ДП от разследващ полицай Д. П. бил извършен повторен разпит на подсъдимата, която отново била запозната с правата си по чл. 119, чл. 121 и чл.

122 от НПК и била предупредена за наказателната отговорност, която носи съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК.

По време на разпита подсъдимата казала отново откъде познава С. – като клиент на заведението „При вещиците“, както и, че го виждала повече от 10 пъти. По време на разпита подсъдимата посочила, че телефонният номер, на който се чувала със С., бил ********.

Протоколът бил подписан от разследващия полицай и от подсъдимата в качеството на свидетел.

При нито един от тези разпити не бил извършен оглед на телефона на подсъдимата.

Последната единствено показала на разследващия полицай на телефона си приложението WhatsApp, като заявила, че чрез него контактува с подсъдимия.

Впоследствие по ДП били направени справки относно посочения телефонен номер ******** и се оказало, че същият е регистриран на фирма „Витани Транс-5“ ООД с управител свидетелката Т.П.Т., която го ползвала като личен и служебен от около 20 години и никога не го е предоставяла на други лица. Свидетелката Т. не познавала нито Д. Т. Х., нито мъж с име С., нито с имена Д. М. Л..

В хода на разследването по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУСДВР на 14.10.2022г. било извършено разпознаване по снимков материал с разпознаващ подсъдимата Х..