Решение № 216 от 16.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201496 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Й. Ю., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0445-001335 от 21.02.2023 г., издадено от Началник РУ Аксаково, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по твърдяното нарушение са непълно и неясно отразени, не е изяснена фактическата обстановка и съставомерността на вмененото нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.11.2022 г. след 18.10 ч., въз основа на подадено уведомление до НС 112 за настъпило ПТП, свидетелите К. Н. и М. М. служители при РУ Аксаково, ОД МВР Варна, посетили местопроизшествие на ПТП по път VAR 2028 на км 15.600, посока с. Долище, където установили паркиран обратно на посоката на движение в крайпътно уширение л. а.

„Фолксваген Кади“, рег.№В3911ВТ и разположен срещу него извън лентата за движение л. а. „Сузуки Витара“, рег.№В9319КТ, като двата автомобила имали видими следи от челен 1 удар. Въз основа на дадените обяснения от водачите на двата автомобила свидетелите К. Н. и М. М. установили, че при управление на л. а. „Сузуки Витара“ в посока с. Долище, въззивникът възприел спрелия насочен срещу него л. а. „Фолксваген Кади“ като опасност, която опитал да избегне като отбил в дясно, но последвал челен сблъсък на превозните средства. Според разположението на двете превозни средства и видимите следи от произшествието, както и съобразно получената информация от водачите на двата автомобила, свид. К. Н. – мл. автоконтрольор, преценил, че причина на настъпване на произшествието е управлението на л. а. „Сузуки Витара“ от въззивника с несъобразена с пътните условия скорост и съставил спрямо него процесния АУАН №792710 от 15.11.2022 г., в който отразил, че на същата дата около 18.10 ч., по път VAR 2028 на км 15.600, посока с. Долище, въззивникът управлявал л. а. „Сузуки Витара“, рег.№В9319КТ, като поради несъобразена скорост излязъл в дясно извън пътното платно и блъснал паркирания в страни от пътя л. а. „Фолксваген Кади“, рег.№В3911ВТ, с което допуснал нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, която нормативна разпоредба актосъставителят възпроизвел дословно в съставения АУАН.

С вх.№445000-2995 от 18.11.2022 г. въззивникът предявил възражение по съставения му АУАН, в което изтъкнал, че не се е движел с несъобразена скорост, че другия автомобил неправилно е бил паркиран на съответното място срещу посоката на движение на въззивника, с включени дълги светлини и частично върху лентата за движение на управлявания от него автомобил. Въз основа на подаденото възражение, констатациите по акта били обсъдени от назначена от наказващия орган комисия, която дала заключение за правомерност и законосъобразност на оспорения АУАН.

След запознаване със съставения АУАН и заключението на назначената комисия, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания навсеки един от свидетелите К. Н. и М. М., така и от напълно съответстващите им приобщени документи –НП №22-0445-001335 от 21.02.2023 г., АУАН №792710 от 15.11.2022 г., писмо рег.№445600-468 от 21.02.2022 г., справка рег.№445р-2594 от 21.12.2022 г., възражение и сведение от С. Ю., сведение от К. Н., справка нарушител-водач, заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при РУ Аксаково, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че въввизникът, като водач на л. а. „Сузуки Витара“, рег.№В9319КТ, поради несъобразена скорост е излязъл в дясно извън пътното платно и е блъснал паркирания в страни от пътя л. а. „Фолксваген Кади“, рег.№В3911ВТ, без да се посочва по никакъв начин, с какви конкретни елементи на пътната обстановка в съответния участък, въззивникът не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило ПТП, нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП, каква е била допустимата скорост в съответния участък и каква би следвало да е съобразената с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение с несъобразена скорост, а не например, поради движение със скорост над допустимата или поради неосъществен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство или поради нарушение на някое друго изискване по ЗДвП. Особен важно е да се изтъкне, че превишената и несъобразената скорост са две напълно различни понятия като превишена е тази скорост, която надхвърля предела на допустимата за съответния участък, а несъобразена може да бъде само скоростта, която е в рамките на допустимата, но не е съобразена със специфични особености на пътната обстановка в конкретния участък. В този смисъл, без да е ясно, каква е конкретната величина на скоростта на движение на съответното превозно средство, е изобщо невъзможно да се прави преценка, дали същата е в рамките на допустимата или е превишена, още по-малко, ако е в рамките на допустимата, дали е съобразена с конкретната пътна обстановка или е несъобразена с нея. И освен това, без да има конкретна яснота за това, съществували ли са изобщо и какви конкретно са били специфичните особености на пътната обстановка в съответния участък, по никакъв начин не може да се прецени, дали изобщо е било наложително и до какви параметри е следвало да се сведе скоростта в дадения участък. А едва при яснота за конкретната скорост на движение на автомобила и за величината на конкретната съобразена с пътната обстановка скорост, може да се прави извод, съответствала ли е избраната от водача скорост на съобразената за дадената пътна обстановка. Както бе изтъкнато, за всички тези обстоятелства, описание и конкретни данни в процесните АУАН и НП липсват. Напротив, използвани са лаконични 3 стандартни фрази, без каквато и да е яснота за нещо друго, освен че един автомобил се е движел по път, от който е излязъл и е блъснал паркиран там друг автомобил. Каква скорост е имал движещият се автомобил и имало ли е някакви специфични особености на конкретната пътна обстановка, които да са налагали намаляване на скоростта в съответния участък изобщо не е посочено. Констатираните липси, неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактически състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и неясно, но и приобщените доказателства не съдържат каквито и да е данни за наличие на някаква особеност в пътната обстановка, която да налага необходимост за съобразяване на избраната скорост на движение от въззивника в съответния участък. Наред с това, липсват доказателства за конкретно установена скорост на движение на автомобила на въззивника и дори не може да се посочи, дали се е движел със скорост над допустимата или в рамките на допустимата. В този смисъл, дори да бяха установени обстоятелства, налагащи движение със съобразена с тях скорост, няма как да се прецени, била ли е всъщност избраната от въззивника скорост на движение, съобразена с пътните условия или не. При така изтъкнатите констатации, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП се явява недоказано, поради което процесното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно и като такова също подлежи на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Претендирания от въззивника размер 600.00 лв надхвърля установения минимум 400.00 лв по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при отправеното от въззиваемата страна искана за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат на въззивника в мимимален размер, с оглед несъществената фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена до установения минимум.

Водим от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0445-001335 от 21.02.2023 г., издадено от Началник РУ Аксаково, ОД МВР Варна , с което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на С. Й. Ю., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Ю., ЕГН **********, сумата 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 и ал.2 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5