Решение № 701 от 09.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000643 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Белви“ ООД срещу решение № 901841 от 13.05.2022г. по т.д. 111/2018г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу ответника Община Благоевград иск за сумата 48 621,48 лв. с дадена от първоинстанционния съд квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща разходи за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на Община Благоевград за периода 05.06.2013г. – 05.06.2014г., с която сума Община Благоевград се е обогатила без основание, ведно със законните лихви върху главницата, като неоснователен и са присъдени разноски по делото в полза на ответника.

Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е недопустимо предвид постановяването му въз основа на факт, който не е въведен от страните. Излага, че за да отхвърли иска, съдът е приел да не се установява предпоставката по предявения иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - предаването на нещо без основание, или предаването на осветителни тела, който факт не е въведен от страните като спорен, доколкото ответникът не е спорел осветителните тела да са монтирани. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде обезсилено. При условията на евентуалност поддържа обжалваното решение да е неправилно. Излага необосновано съдът да е приел, че по делото не се установява предаването и монтажа на допълнително възложените като СМР осветителни тела. Сочи 1 тези факти да се установяват от събраните по делото писмени доказателства и заключението по изслушаната СТЕ. Поддържа спорът да е за техническата поддръжка на така монтираните осветителни тела, извършването на която също се установява от събраните по делото доказателства, включително от двустранно подписани 19 броя протоколи. Излага видно от сключения между страните договор изпълнителят да е поел поддръжката на 4 338 броя осветителни тела – приложение 1.9. към договора. Сочи в срока на изпълнение на договора да е поддържал технически не само горните договорени осветителни тела, но и останалите 2 186 броя, включени в уличното осветление на ответната община, което е било необходимо с оглед техническата свързаност на телата, а и изисквано от ответника. Излага последната престация да се установява от събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и заключения по СЕ, а и да не се оспорва от ответника. Възразява да са противни на събраните по делото доказателства мотивите по обжалваното решение, че не е доказал къде са се намирали допълнително монтираните 2 186 бр. осветителни тела.

Поддържа искът му да е доказан и по размер от събраната по делото ССчЕ, заключението по която дава отговор какъв е размерът на извършените разходи от ищеца за дейностите по техническа поддръжка на осветителните тела. При така установената фактическа обстановка оспорва като необоснован извода на съда, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан. Поддържа необосноваността на съдебния акт да е резултат и от редица допуснати от съда нарушения на процесуалния закон при обсъждането и цененето на събраните по делото доказателства. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в целия претендиран размер. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.

Въззиваемата страна, Община Благоевград, оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа обжалваното решение да е правилно и обосновано. Оспорва да е допуснато нарушение от съда на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК като сочи съдът да е изследвал въведените от страните факти и да е стигнал до правния извод претенцията на ищеца да остава недоказана по делото. Излага видно от съдържанието на процесния договор да се установява, че страните са постигнали съгласие за техническа поддържа от ищеца на всички осветителни тела, част от системата на улично осветление на Община Благоевград, а не са договаряли цена за поддържа на едно осветително тяло. Сочи договорът да е сключен в две части – част първа за реконструкция на старо строителство и ново строителство и част втора за техническа поддържка на уличното осветление, като по този начин е уговорена и цената по договора. Излага във втората част на договора да не са посочени брой осветителни тела, които ще бъдат поддържани, включително в приложение 1.10 към договора, представляващо част от офертата на „Белви“ ООД. По тези доводи поддържа допълнително възнаграждение за още 2 186 броя осветителни тела нито да е договаряно, нито да е дължимо. Сочи да е налице техническа свързаност между осветителните тела, предвид на което и за целия срок на договора ищецът да е бил длъжен да поддържа всички осветителни тела, част от уличното осветление на Община Благоевград. Излага да е заплатил договореното възнаграждение за тази дейност, предвид на което и претенцията на ищеца да 2 се явява неоснователна. Оспорва като неоснователни оплакванията по въззивната жалба на ищеца за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо, но неправилно по следните мотиви:

Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при съблюдаване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата, с която ищецът е обеднял от извършените от него разходи за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на Община Благоевград в периода 05.06.2013г. до 05.06.2014г., а ответникът се е обогатил без основание.

Ищецът поддържа дейностите да са извършени извън възложеното му по сключения с ответника Община Благоевград договор № 17/21.10.2005г., с който му е възложена техническа поддържка само на наличните към сключването на договора 4 338 броя осветителни тела, но да са били необходими с оглед техническата свързаност между тези 4 338 броя тела и допълнителните 2 186 броя. Посочил е ответникът с възлагателни писма във връзка с процесния договор и по други договори да му е възлагал СМР по поставяне на допълнителни осветителни тела, които дейности са му и заплатени, но не му е възлагал, нито заплатил последващата техническа поддържа на новоизградените съоръжения. Ищецът излага макар ответникът да не му е възлагал с писмен договор поддържката на допълнително поставените осветителни тела, част от уличното осветление, да е изисквал от него техническата им поддържка и да го е проверявал дали извършва същата.

По тази причина и предвид техническата свързаност, която не е позволявала да се поддържат само възложените с договора 4 338 броя осветителни тела, е извършил разходи за поддръжка и на допълнителните 2 186 броя, със сумата на които разходи е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като не е плащал възнаграждение за престираната услуга. При тези факти ищецът заявява петитум претендираната сума по исковата молба като разходи за изпълнените дейностите по поддръжка на 2 186 бр. осветителни тела да му бъде присъдена ведно със законните лихви от предявяването на исковата молба в съда.

Така предявената искова молба настоящият състав на съда приема за 3 редовна – същата съдържа ясно описание на обстоятелствата, от които ищецът твърди да произтича исковата му претенция, както и искането му до съда ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната парична сума.

При този, очертан от ищеца, предмет на делото задължение на съда е да подведе искането му под приложимата правна норма като даде правна квалификация на иска, без да е обвързан от сочената от страните такава.

При зачитане на задължителната съдебна практика по Постановление 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 179 /16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г., ТК, I ТО на ВКС, решение 219 от 04.02.2014г. по т.д. 871/2012г., ТК, І ТО на ВКС и др., съдът приема в хипотеза, като процесната, когато се твърди процесните дейности по поддържка да са извършени по възлагане с конклудентни действия – чрез изисквано с проверки изпълнение, от субект, по отношение на който законът – ЗОП, изисква сключване на договори след проведена процедура и във форма и ред, различни от устното възлагане, отговорността на възложителя да следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Институтът на водене на чужда работа без пълномощие не намира приложение в процесната хипотеза, доколкото и съобразно дадените разяснения с т. 6 ППВС 1/1979г. и ТР 85/1969г. на ОСГК на ВКС, възприети и от съдебната практика по постановените по реда на чл. 290 ГПК и цитирани по-горе съдебни решения, последният ще намери приложение само, когато са извършени подобрения в чужд имот от лице, което не е нито владелец, нито държател на имота и не се намира в договорни отношения със собственика на веща, вкл. не е налице договореност на страните, макар и нищожна поради противоречието и на закона.

Изложените с исковата молба твърдения за извършване на процесните дейности по поддръжка на съоръжения, собственост на ответника, по искане на ответника, но без писмен договор, противоречи на процедурата и установената форма по ЗОП, и сочи на престиране от ищеца на ответника по нищожен договор, в който случай съобразно разрешенията по ППВС 1/28.05.1979г. по прилагането на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, е налице хипотезата на първото предложение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – дадено при начална липса на основание. Предвид последната разпоредба на закона всеки, който е дал нещо без основание, дължи неговото връщане. В хипотезата на нищожен договор 4 същото следва и от нормата на чл. 34 ЗЗД. Когато естеството на престацията – даденото по нищожния договор, е такова, че не може да бъде върнато, както е при договора за изработка с предмет изпълнени дейности по техническа поддръжка на осветителни тела, правилата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не могат да намерят съответно приложение, и вземането на изпълнилата дейностите страна следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Последното разрешение настоящият състав на съда отчита да съответства и на разясненията по т. 4 от ППВС 1/1979г.

В този смисъл е и съдебната практика по решение № 179 /16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г., ТК, I ТО на ВКС, постановено при сходна на процесната фактическа обстановка. С цитираното решение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е отговорено, че при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка – чл. 59 ЗЗД .

Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с ъс СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота, който е и възложител на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването.

Първоинстанционният съд е дал друга правна квалификация на иска – чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, но в мотивите на постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на паричната сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска, което е основание за отмяна на неправилното решение. В този смисъл е практиката по решение 941/30.12.2009г. по гр.д. 1673/208г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010г. по гр.д. 4715/2008г., Г.К., I ГО на ВКС и др.