Решение № 287 от 07.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300500091 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК 202578268 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Родопи № 65, ет.1 , с управител А.Я., чрез пълномощника по делото адвокат И.Н., против Решение № 262439 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 19268/2019г. по описа на РС Пловдив, XVII гр. с., с което се признава за установено, че „Марица Менпауър“ ЕООД, ЕИК 202578268 дължи в полза на „Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК 201718361 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Княгиня Клементина № 24А, ет.5,ап.13 с управител Е.Р. Н.-В., сумите за които е била издадена заповед № 8217/25.09.2019г. по ч.гр.д. № 13849/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: 12 960 лева, която представлява незаплатена главница по фактура № 0000000527/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева с ДДС и 0.16 лева – неизплатена главница по фактура № 0000000482/24.03.2016г. на обща стойност 3000 лева с ДДС ведно със законната лихва за забава върху двете главници считано от 27.08.2019г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и осъжда „Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК 202578268, да заплати в полза на „Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК 201718361, сумата от 3 143,40 лева - разноски за първоинстанционното производство инстанция и за заповедното производство.

1

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано.

Оспорва се възприетото от районния съд тълкуване на договора между страните от 18.07.2016 г. и доводът, че е от значение изпълнението на работата, а не начинът й на извършване съобразно количеството машиносмени. Поддържа се, че договорът за наем по същество представлява договор за транспортна услуга и определяща за цената по същия е представената оферта, според която ценообразуването е поставено в зависимост от броя на машиносмените. Приема се, че ищецът некоретно не е отчел извършения от него по - малък обем на работата. Позовава се на изготвените от ответника отчети по договор с „Баран инженеринг“ООД за установяването на действителния обем на работата. Оспорва показанията на св.Р. М. като заинтересовани с позоваването на чл.172 ГПК. По отношение претенцията за заплащане на 0,16 лева по фактура № 482/24.03.2016 г. се сочи, че изводите на районния съд са противоречиви и неясни, дадени при неправилно възприемане на заключението на ССчЕ. Поддържат се оплакванията за нарушение на материалния закон, поради неправилна оценка на вида и характера на договорната връзка между страните, както и на процесуалния закон при кредитирането на свидетелските показания, както и необосноваността на решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се направените разноски по делото в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК 201718361 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Княгиня Клементина № 24А, ет.5,ап.13 с управител Е.Р. Н.В., чрез пълномощника по делото адв.Д.П., с който се взема становище за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията в жалбата и се излагат доводи за правилността на обжалваното решение. Поддържа се, че страните са се договорили за заплащането на твърда цена по договора. Оспорва с е необходимостта от изготвянето на товарителница за отчитането на транспорта с довода, че се касае за вътрешен превоз. Излагат се доводи по отношение изготвянето на работни справки с позоваването на чл.3.1 от договора между страните, както и намира за ирелевантни представените работни справки между ответника и трето лица, а така и на договорът между ответника и „Баран инижинеринг“ ООД. Моли се за отхвърляне на жалбата и за присъждането на разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

2

П р е д първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.чл.415 ГПК, във вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 303а ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 12 960 лева, представляваща незаплатена главница по фактура № 0000000527/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева с ДДС и 0.16 лева , неизплатена главница по фактура № 0000000482/24.03.2016г. на обща стойност 3000 лева с ДДС ведно със законната лихва за забава върху двете главници считано от 27.08.2019г. – датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Исковото производство е образувано след издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13849/2019г. по описа на РС – Пловдив срещу „Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК 202578268 за процесните вземания.Доколкото длъжникът е възразил в законоустановения срок, на заявителя са дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, който е предмет на разглеждане в настоящето производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че фактура № 0000000482/24.03.2016г. е била издадена за авансово плащане по проект за транспорт на оборудване по направление гр.Пловдив - пристанище Бургас за сумата от 3 000 лева с ДДС, от която ответникът дължат заплащането на 0, 16 лева. По отношение на фактура № 0000000527/03.08.2016г. се твърди, че е била издадена с основание - остатъчно плащане по договор за наем на 5 бр.композиции от дата 18.07.2016г. за сумата от 57 960 лева, от която ответникът дължал заплащането на 12 960 лева. Договорът за наем от 18.07.2019 г. бил сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител с предмет наемане на специализирани композиции за транспорт и оборудване, за извършване на транспорт на товари от кораб до работна площадка на територията на пристанище К., Р., контейнерен терминал SOCEP, с договорена цена от 90 000 лева без ДДС. Посочва се, че по договора е била издадена и фактура № 0000000526/01.08.2016г., по която била заплатена главницата от 39 000 лева. Поддържа се, че по фактура № 0000000527/03.08.2016г. са налични преводи в общ размер на 35 000 лева, като последното плащане било на 29.12.2016 г. Съгласно т.5 от договора от 18.07.2019 г., ответникът е следвало да заплати фактура № 0000000527/03.08.2016 г. в 10 - дневен срок от датата на получаване на фактурата досежно мобилизацията и доставката на оборудването в Пристанище К., Р. и 20 - дневен срок относно фактурата за транспортните услуги, което не било изпълнено.

С подадения отговор на исковата молба, ответникът „Марица Менпауър“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сумата от 0.16 лева по фактура № 482/24.03.2016г. е погасена с изплащане на сумата от 14 796,04 лева по фактури № 482/24.03.2016г. и фактура № 483/30.03.2016г. като е надплатена сумата от 3

0.04 лева. Относно претендираната сума от 12 960 лева по фактура №

0000000527/03.08.2016г. твърди, че по тази фактура е платена сумата от общо 45 000 лева, тоест че ищецът е пропуснал плащане от 10 000 лева, при което действително е налице разлика от 12 960 лева. Твърди, че в действителност между страните е бил сключен договор за транспортни услуги, със специализирани композиции за транспорт и оборудване, като предмета на същия се заключавал в наемане от страна на ответното дружество на специализирана композиция за транспорт и оборудване, осигурени от изпълнителя за извършване на транспорт на товари от кораб до работна площадка на територията на пристанище К. - Р., контейнерен терминал SOCEP. Твърди, че процесният договор е бил сключен от ответника в изпълнение на договор за наем на кранове и оборудване с трето лице „Баран Инженеринг“ ООД от 06.07.2016г.

Съобразно сключения договор срокът по същия започвал да тече със стартиране на разтоварването на кораба и приключвал с транспортирането на товарите, което следвало да се извърши в рамките на 5 календарни дни. Предвидено било, че извършването на транспортните работи следвало да бъде удостоверено с от страна на изпълнителя-ищец с товарителници и/или работни справки, които да бъдат подписани от съответното компететно лице на обекта /т.3.1 от договора/. Посочва, че цената на договора формирана съгласно на изпълнителя от 16.07.2016 г. в размер на 90 000 лева без ДДС, съдържаща обща цена за оборудването от 39 000 лева без ДДС и също така е предвидено заплащането на всяка една машиносмяна за отделните модули с единична цена, която е определена в офертата от 10 200 лева без ДДС за една машиносмяна.

Според ответника, в първата част от офертата, засягаща крайната цена на отдаваните по наем специални съоръжения, е заплатена сумата от 46 800 лева с ДДС по фактура № 526/01.08.2016 г. с две плащания на 02.08.2016 г. за 39 000 лева и на 02.09.2016 г. за 7 800 лева. По отношение на втората част от изпълнението на договора - за транспортна услуга, ищецът бил издал процесната фактура за сумата от 57 960 лева за неясен брой машиносмени. Последните следвало да бъдат установени с товарителници или работни справки, подписани от компетентно лице, съгласно чл.3.1. от договора от ищеца, каквито не били представени. Прави съпоставка на отчета на дейността по договора с „Баран Инженеринг“ ООД, от което заключава, че реално извършените от ищеца машиносмени са на стойност от 44 800 лева с ДДС, които са била заплатени с плащане на сумата от 45 000 лева по фактура № 527/03.08.2016 г.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че страните са били в облигационни отношения по договор за наем с наименование проект: транспортни услуги, със специализирани композиции за транспорт и оборудване от 18.07.2015 г.

Предмет на договора е наемане от страна на Възложителя на специализирана 4 композиция за транспорт и оборудване /наричано за краткост оборудването/, осигурени от изпълнителя, за извършване на транспорт на товари от кораб до работна площадка на територията на пристанище К. - Р., контейнерен терминал SOCEP /т.2.1/.

Договорено е срокът да започва да тече със стартиране на разтоварването на кораба, превозващ товарите, и да приключи с транспортирането на всички товари, както и неговото извършване в рамките на пет календарни дни. Последното е предвидено да се удостовери с товарителници и/или работни справка, подписани от съответно компетентно лице / т.3.1/. Договорената между страните цена е 90 000 лева без ДДС, с включени мобилизация, демобилизация на оборудването/транспортните композиции и товарозахватни приспособления/ съгласно оферта на изпълнителя от 16.07.2016 г.

/т.4.1/. Предвидено е плащането да се извърши по следния начин: мобилизацията на оборудването да се фактурира при доставката му на пристанище К. и заплатено на изпълнителя до 10 дни от датата на фактурата за стойността й; стойността на транспортната услуга да се заплаща на изпълнителя до 20 дни след фактурата /т.5.1/.

Посочено е задължението на ищеца да извърши предварително проучване на терена и маршрута, по който ще се извърши транспорта /т.6.1/ и да инспектира повторно работната площадка по маршрута преди започване на работа /т.6.2/ Предвидено е, че персоналът, извършваш транспорта по договора се назначава от изпълнителя, който извършва всички плащания съгласно трудовото, социално – осигурителното и данъчното законодателство на наетите от него лица, включително заплаща заплати, осигуровки, данъци и др. на операторите /т.6.5, т.6.10. и т.6.12/.