Решение № 280 от 12.12.2018, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 449/2018
- Вид
- Решение № 280
- Подписан
- 12.12.2018
- В сила
- 26.06.2021
- Състав
- ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА, ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 151 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 17 ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 27 ал.1 т. 5 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3 ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 4 ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е
№ 280 , гр. Д., 12.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 449 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1456/ 05.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника С.В.П. ***, с ЕГН **********, против решение № 58/ 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 563/ 2017 г. по описа на РС гр. Т., с което е било признато по отношение на нея, че договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от **.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от **.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № 357/ 2016 г., по силата на който И.К.П.,***, с ЕГН **********, в качеството му на арендодател, е отдал под аренда на А.И.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правоприемник С.В.П., поземлен имот от * дка, * на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване- нива, съставляваща имот №*** в землището на с. П.С., общ. Т., е нищожен в тази му част на основание чл. ** ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски за две съдебни инстанции.
Постъпила е въззивна жалба, вх. № 1455/ 05.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника И. К.П. ***, с ЕГН **********, против така постановеното решение, с претенция да бъде отменено, като въззивният съд отхвърли предявените искове. Претендирани са разноски за две съдебни инстанции.
Във всяка от жалбите са развити сходни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение и постановяването му в разрез със събраните по делото доказателства. Съдът не съобразил представените от ответниците с отговорите на исковата молба доказателства относно публикуваните в официалната страница на ОЗС гр. Д. данни относно рентните плащания за региона. Назначената от Р.С.експертиза не отговорила на поставената задача конкретно относно землището на с. П.С.о, като почивала и на неточна и субективна информация, дадена от арендаторите. При определяне и сравняване на средната рента ставало ясно, че неравността в престациите била незначителна, поради което не било налице твърдяното основание за нищожност. ЗАЗ не определял максимален срок на договора за аренда, следователно продължителността на договора не инвокирала неговата нищожност. Основание за отмяна на първоинстанционния съд било произнасянето му преди да изтече срока за представяне на писмена защита. Ищецът сам се е поставил в положение да придобие имот при вписан договор за аренда. Договорът не противоречал на закона, тъй като към момента на подписването му не противоречал на чл. 3 и чл. 4 от ЗАЗ. Предявените при условията на евентуалност искове също били неоснователни. Настоява се за отвяна на решението и отхвърляне на иска срещу двамата ищци - въззивници.
Претендирани са разноски в две съдебни инстанции.
По реда на чл. **3 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Р.П. Р., чрез процесуалния му представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбите оплаквания. Неоснователни били оплакванията му за несъобразяване на решението с обществено известна информация за годишните рентни плащания, публикувани в сайта на ОЗС, тъй като тези плащания, определени по § 2 е от ДР на ЗСПЗЗ се различавали от средната пазарна рента. От заключението на вещото лице по ССЕ се установявало, че договорената рента не съответствала на средната пазарна рента за процесното землище. Договорът противоречал на добрите нрави, тъй като бил сключен за * стопански години без да са заложени никакви индексации през годините. Заложеното в договора рентно плащане също не било съобразено с неговия срок. Това сочело на сключването му в противоречие с добрите нрави. Правилни били изводите на първоинстанционния съд, че договорът бил сключен към момента на действието на правна норма от императивен характер, на която противоречал. Заявените при условията на евентуалност претенции също били основателни. Настоява се за потвърждаване на решението, претендира разноски във въззивното производство.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ответниците чрез процесуалните им представители на 21.05.2018 г. Въззивните жалби са подадени на 01.06.2018 г., видно от датата на товарителницата на куриера, с когото са изпратени, попадат в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимиранш лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р.П.С. ***, с ЕГН **********, против И.К.П. и С.В.П. претенция за признаване на установено, че договор за аренда на земеделска земя № **/ **.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите от 18.05.2016 г., рег. № ** на нотариус А.Ф., с район на действие РС гр. Р., вписан в СлВп гр.Т., вх. рег. № *** от **.05.2016 г., акт № ***, том *, дело № 357/ 2016 г., по силата на който И.К.П.,***, с ЕГН **********, в качеството му на арендодател, е отдал под аренда на А.И.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правоприемник С.В.П., поземлен имот от * дка, * на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване - нива, съставляваща имот №*** в землището на с. П.С., общ. Т., е нищожен в тази му част поради противоречие с добрите нрави. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, арендодателят притежавал 5/ 40 ид. части от горепосочения недвижим имот. С договора, сключен за срок от * години, било уговорено арендно плащане в хлебна пшеница в размер на 89 кг. на декар обработваема земя. Договорът в частта му относно извършеното плащане противоречал на добрите нрави, тъй като е сключен при очевидно несъответствие на престациите по него, което от своя страна водело до нарушение на моралните неписани норми на обществения живот. Нищожността на договора в тази му част влечала цялостната му нищожност, тъй като не можела да бъде санирана. Сключеният договор бил нищожен и поради дългия срок, за който бил сключен, без да е налице предвидена индексация на арендното плащане, която клауза, като създаваща неравнопоставеност между страните, също нарушавала добрите нрави. Нищожността на договора се обуславяла и от обстоятелството, че арендодателят е притежавал право на собственост върху 6. 2* дка от цялата земя с площ от * дка и поради това не можел да договаря самостоятелно. Договорът за аренда следвало да бъде сключен от съсобственик, който притежавал повече от * на сто от идеалните части от съсобствеността или от съсобственик, упълномощен от съсобственици, които притежават заедно с него повече от * на сто от идеалните части от съсобствеността, което пълномощно следва да бъде с нотариална заверка на подписа и на съдържанието. В тази връзка ищецът настоява да се прогласи нищожността на горепосочения договор за аренда. При условията на евентуалност е заявено искане за признаване за установено, че договорното правоотношение, възникнало по повод сключения договор за аренда, посочен по – горе, не съществува поради прекратяването му по право на основание чл. 27 ал. 1 т. 5 от ЗАЗ. При условията на евентуалност е заявен иск за установяване правото на собственост на ищеца върху 36. 705 дка от нивата с площ от * дка по отношение на двамата ответници, като С.В. П. бъде осъдена да му предаде владението върху имота. Настоява за уважаване на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК всеки от ответниците
И.К. П. и С.В. П.а, чрез процесуалния им представител, са депозирали писмени отговори, в които са се противопоставили на редовността на исковата молба, тъй като не била развита обосновка за причините за завеждането им, липсвало конкретно искане и не била посочена законовата норма, която ги обуславяла.
Неправилно исковете били съединени за разглеждане в едно производство.
Нелогично се твърдяло, че договорът за аренда е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а били излагани съображения за противоречието му със закона – чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ. Искът за собственост бил некоректно формулиран, тъй като ищецът твърдял, че притежава идеални части от недвижим имот, а претендирал виндицирането му изцяло от втората ответница, което влечало неговата недопустимост. Облигационните претенции за нищожност и прекратяване на арендния договор следвало да бъдат отделени от вещноправната за собственост. Оспорва се основателността на иска за абсолютна недействителност на договора за аренда.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д. ОС приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Р.П.С. се легитимира като собственик по силата на два договора: за дарение и за покупко – продажба на недвижим имот, и двата от 14.07.2017 г., на */ ** ид. части и на **/ ** ид. части от недвижим имот – нива с площ от * дка, имот № *** по картата на възстановената собственост на с. П.С.о, общ. Т.. Правото му на собственост не се спори от ответниците, в каквато връзка е изричното изявление на всеки от тях.
Ответникът И.К.П. притежава право на собственост върху */ * ид. части от горепосочения недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба от 18.05.2016 г.
На 18.05.2016 г. между И.К.П., в качеството му на арендодател, и А.И.Т., в качеството и на арендатор, е сключен договор за аренда на два недвижими имота № **, единият от които е процесния имот, поради което договорът подлежи на обсъждане единствено и само касателно този имот. Изрично е посочено в него, че обработваемата у площ на имота е 49. *0 дка. Договорът е сключен за срок от * стопански години. Арендното плащане е договорено в натура – хлебна пшеница, в размер на 89 кг./ дка обработваема земя, като е посочено, че може да бъде изплатено на арендодателя и в пари, като паричната стойност на самото плащане ще се определя при цена „купува“ на ССБ на 30.09. на съответната стопанска година. Чл. 3.3 от договора изрично предвижда, че размерът на арендното плащане може да се актуализира, като договорът може да бъде променен или удължен по реда на ЗАЗ.
А.И.Т. е починала на 30.05.2017 г., видно от представеното удостоверение за наследници и е оставила единствена наследник С.В.П..
От представеното писмо от Общинска служба З. гр. Т. става ясно, че имот № *** по КВС на с. П.С.о, за стопанската 2017/ 2018 г. е подадено заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ползвател С.В.П., в качеството и на наследник на А.И.Т., с правно основание – договор за аренда за площ от * дка за * стопански години. Подадено е едновременно с това заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ползвател „К.А.“ ЕООД с правно основание – договор за аренда с площ от 39. **5 дка.
ОД„З.“ гр. Д. е представила справка за размера на средното рентно плащане на ниви в различни землища на Община Т., което за с. П.С.о възлиза на 48 лв./ дка.
От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че средната пазарна стойност на 89 кг. Хлебна пшеница за стопанската 2016/ 2017 г. възлиза на 25. 58 лв. За същия период средната пазарна рента за региона в землището на с. П.С.о възлиза на 72 лв., колкото е била и за стопанската 2015/ 2016 г.
Пред въззивния съд процесуалният представител на въззивниците е представил доказателства от ССБ, видно от които цената „купува“ на хлебна пшеница към 30.09.2018 г. възлиза на 405 лв./ тон.
При така изложените фактически данни ДОСдостига до следните правни изводи:
Предявените от Р.П.С. против И.К.П. и С.В.П. при условията на пасивно субективно и обективно съединяване претенции за прогласяване нищожността на сключения между първия ответник и А.И.Т., б. ж. на гр. Р., поч. на 30.05.2017 г. и оставила за наследник С.В.П., договор за аренда на земеделска земя - нива с площ от * дка, имот № *** по КВС на с. П.С.о, общ. Т., за прогласяване несъществуването на арендното правоотношение поради настъпилото прекратяване по право на договора в резултат смъртта на арендатора и за установяване правото на собственост на ищеца в идеални части съобразно придобивните му титули, като втората ответница бъде осъдена да му предаде владението върху целия имот, са процесуално допустими и страните са легитимирани са легитимирани да участват в процеса.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0d6fa70-24fa-4fd1-8848-ab459c47811f