Решение № 112 от 29.06.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливница, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20261890100531 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба Директора на Дирекция социално подпомагане – гр. Сливница в полза на малолетните деца С. С. П. и К. С. П. против С. Д. П..

В молбата се твърди, че С. Д. П. е баща на малолетните деца С. С. П. и К. С. П..

Родителите на децата са разделени от 2021 г. и бащата упражнява родителските права спрямо тях и децата живеят при него в село Ч., С.д.. Твърдят, че бащата не полага адекватна грижа за децата, често злоупотребява с алкохол и става агресивен. Децата не посещават училище и детска градина. Живеят в извънредно лоши битови условия. Твърдят, че на 09.02.2026 г. получили сигнал от личния лекар на децата, че детето С. С. П. имало хематоми със стара давност и едно ярко кръвонасядане в долната челюст на лицето. Преди година също имало сигнал за упражнено насилие над детето С. П. от страна на бащата, подаден от майката на същото. Социалните работници се отзовали на сигнала на личния лекар, потърсили бащата и децата на известния му адрес, но не го открили там. Хора, които живеели на адреса, заявили, че ги няма. Потърсили ги на други евентуални техни местонахождения, но не са открити. Поисклали съдействие от органите на МВР и с тяхна помощ открили ответника и двете деца на първия посетен от тях адрес в село Челопек, С.д..

Децата са изведени от тяхната среда, поради наличие на опасност за техния живот и здраве, ако продължават да живеят там и са настанени в Кризисен център в гр. Драгоман. След настаняването им в центъра децата споделили пред социалните работници за осъществявано 1 насилие спрямо тях от баща им.

Предвид обстоятелството, че децата към момента пребивават в посочения център в гр.

Драгоман, фактически живеят там, поради което искането за защита е отправено до РС – Сливница, а доколкото децата са малолетни молбата е подадена от Директора на ДСП – Сливница.

С оглед изложеното молителят се обръща към съда с молба да се издаде заповед за незабавна защита срещу ответника в полза на малолетните деца.

Майката на децата Н. В. подкрепя молбата за защита и моли да се уважи.

Ответникът не е депозирал отговор.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ответникът не се явява лично и не се представлява.

Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с молба по чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 и чл.8, ал.1, т.4, б. „а“ ЗЗДН.

По делото няма спор, че С. С. П. и К. С. П. са деца на ответника С. Д. П., което се установява и от приложените по делото удостоверения за раждане на децата.

Съдът намира, че така депозираната молба е допустима, подадена е в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН срок, от лице, което има право на защита по реда на ЗЗДН и срещу лице, от което може да се търси защита, предвидено в разпоредбата на чл.3 и чл.8, ал.1, т.4, б. „а“ ЗЗДН.

Изцяло в доказателствена тежест на молителителите е провеждането на главно и пълно доказване за установяване на изложеното в молба за извършените от ответника спрямо нея и малолетните деца, актове на домашно насилие.

От показанията на свидетелката Д. Г. К. – Л. /протокол от о.с.з. от 28.05.2026 г. л. 113/ се установява, че същата работи като социален работник в ДСП – Пирдоп, при които през м.03.2025 г. е открит случай за децата С. С. П. и К. С. П. по повод постъпил сигнал от майката Н. В. за осъществено насилие спрямо тях от бащата и възпрепятстване от негова страна на срещи между децата и майката. Родителите били разделени, а децата останали за отглеждане при бащата, който имал нова жена – М.. Последният случай, за който са сигнализирани за насилие над децата е през месец февруари 2026 г. от личния лекар на децата, който е уведомил социалните работници, че при преглед на детето С. С. П. са установени хематоми, характерни на следи от насилие. След този сигнал свидетелката, с участието на полицейски служители, посетили адреса на бащата и неговата съжителка в село Ч., с които децата живеели, но от там им съобщили, че децата ги няма. След известно издирване ги открили в жилището на познати на бащата, където децата били укривани.

Детето К. било завито през глава и спяло, а детето С. било скрито под леглото. Като излязло изпод леглото детето вдигнало ръце към лицето и тялото си така, че всякаш се предпазва от насилие. Имало синини под едното око. Бащата не бил към този момен на място, дошъл в последствие и започнал да отправя заплахи и закани към социалните работници. К. била отписана от детска градина през месец декември 2025 г., откогато не посещавала такава, а от същия период и детето С. не посещавало училище. Деца били изведени от средата, в която живеят, заради съмнението за насилие над тях. Децата били настанени в Кризисен център – гр. Драгоман, като по време на пътуването до там детето С. се притеснявало как ще реагира баща й, че същият ще бъде много ядосан.

От показанията на свидетеля П.Л. Г. /протокол от о.с.з. от 28.05.2026 г. л. 114/ се установява, че с бащата С. Д. П. ги свързвало дългогодишно приятелство. Срещите помежду им станали по-чести от около 3 години, когато се запознал и с децата на последния - С. и К..

2

Установява, че на 07.02.2026 г. С. му се обадил и го помолил да осигури подслон на него, цена му – М. и децата им /двете негови и едно нейно/, доколкото нямало къде да живеят.

Първоначално не му споделил причината за оставянето си без дом, но впоследствие свидетелят разбрал, че брата на жена му, при когото са живеели с децата, ги е изгонил, защото системно са тормозели последните. Установява, че основно жената на С. е малтретирала и тормозела децата, когато него го няма, биела ги и не ги пускала на училище.

Не им давала да ядат, като ги заплашвала с побой. Установява, че три дни преди социалните да вземат децата съпругата на свидетеля чула врява в стаята, в която било настанено семейството на С.. Отишла при тях и вядяла как С. ударил С. в земята в присъствието на детето К.. Детето С. било пребледняло, било в лошо състояние след удара. Поради това отношение към децата свидетелят изгонил С. и жена му. В този период при тях дошли социални рабпотници да търсят децата, но децата били настанени при тъщата му в нейния дом откъдето децата били отведени от социалните работници.

Същото се установява и от показанията на свидетелката Д.А. Г. /протокол от о.с.з. от 28.05.2026 г. л. 114/, която изрично заявява, че е видяла как бащата С. удря детето С. в земята пред очите на сестра й К. през м. февруари 2026 г.. Детето започнало да плаче и се оплакало, че го боли крачето. Установява допълнително, че е била свидетел как и бащата и неговата жена М. бият С.. Веднъж бащата ударил и К. и сцепил устната. Установява, че бащата често се ядосвал и денонощно пиел алкохол.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

От изготвен Социален доклад от ДСП – Пирдоп /л.11/ се установява, че С. П. и Н. В. са живели на семейни начала, като от съжителството им имат родени две деца – С. – родена 2018 г. и К. – родена – 2020 г. Родителите се разделили през 2021 г. като двете деца останали за отглеждане при бащата. Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пирдоп работели по случая с децата от 17.03.2025 г. след постъпил сигнал за нарушаване правата на децата – осъществено насилие от бащата, по данни на майката Н. В.. При провежданата социална работа с децата, бащата не съдействал, държал се арогантно, предоставял подвеждаща информация. Бащата не е осигурил подходящи битови условия за децата, въпреки указанията в тази насока от социалните работници. Хигиената и здравето им се неглижирало, децата не се лекуват. Не посещават училище и детска градина. Установен е риск за децата за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на децата, както и за живота и здравето им в средата, в която се отглеждат.

По делото е предоставено Становище от психолог в Кризисния център – гр. Драгоман /л.77/, от което се установява, че в началото при постъпване на децата С. и К. в Кризисния център в гр. Драгоман същите били в силно стресово и тревожно състояние. Наблюдавала се повишена емоционална напрегнатост, страхови реакции, несигурност. Детето К. имало нужда от постоянна близост и сигурност, а детето С. било видимо напрегнато. При първоначален преглед и грижи се установило, че децата са в занемарено здравословно състояние – наличие на въшки, данни за недобра хигиена, недохранване, както и видими хематоми по тялото, съответстващи на физическо насилие. Първите дни децата били резервирани и към третия ден, при осигурена спокойна и защитена среда, започнали постепенно да разказват за упражнявано спрямо тях физическо и психическо насилие от страна на бащата и мащехата им. Споделяли за системно биене, наказания, обиди, чувство на страх и безпомощност в семейна среда. С. споделяла за повтарящи се кошмари и сънища, в които бащата упражнява насилие спрямо нея, майка и сестра . Констатират се тревожност, страхови преживявания и натрапливи спомени, свързани с насилието. По време на престоя в Кризисния център постепенно се наблюдавала положителна промяна в емоционалното състояние на децата – започнали да проявяват емоционална спонтанност, 3 спокойствие и доверие. Наблюдавало се подобряване на настроението, усмивки, чувство на сигурност и безгрижност, характерни за възрастта им. В разговорите децата многократно говорят за майката, която свързват с чувство на спокойствие и грижа. Споделят за положителни преживявания с нея и описват условията в дома като добри и спокойни.

Констатирано е постоянство в майчиния интерес и загриженост, изразяващи се в ежедневен контакт и активна емоционална ангажираност към състоянието на децата. По отношение на бащата при децата се наблюдават страхови и тревожни реакции. Споменаването на бащата и мащехата често предизвиква напрежение и страх. Не се установява загриженост у бащата, чрез търсене на контакт с децата.

Съдът кредитира така обсъденото становище като обективно и компетентно изготвено, основано на професионалните знания и опит на психолога, който е изготвил същото на база системни наблюдения върху поведението на децата и техните реакциите, разговори с тях, информацията, която децата са предоставили. Същото се ползва като доказателствено средство по силата на изричната разпоредба на чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН.

С оглед обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства, съдът счита, че по делото се доказа осъществен акт на домашно насилие спрямо детето С. спрямо която е осъществено физическо и психическо насилие от страна на бащата, като детето К. е било свидетел на осъществения акт на физическо насилие спрямо сестра си С. /удар в земята от страна на бащата/, което също е акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН.

Съдът приема, че адекватните мерки за защита спрямо молителите по делото, с оглед осъщественото агресивното отношение на бащата към децата, неглижиране на нуждите и потребностите им, което несъмнено поставя под опасност тяхното психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие и здраве, е освен тези, за които е наложена като мярка за незабавна защита, а именно - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и определяне местожителството на децата при майката, така и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.

Мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 ЗЗДН ще се наложат за срок от 8 месеца, като съдът съобрази обстоятелството, че от извеждане на децата от средата, в която са живели със своя баща са били настанени в защитена такава и не са имали контакт с бащата, считано от края на месец февруари 2026 г. до настоящия момент. Този срок към който се прибавят и допълнително 8 месеца от постановя съдът счита за достатъчен, за да се стабилизира емоционалното и психическо състояние на децата от преживяното насилие и осъзнаване от страна на бащата на неговото поведение спрямо тях и взимане на мерки за повишаване на родителския му капацитет.