Решение № 20201 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20201 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110176891 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Р. Д Б ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л“, БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, срещу „ТМС И“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Л БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, представлявано от Т М С, с която на основание чл. 128 т.2 КТ, се иска осъждането на ответника да заплати сума в размер на 7200 лева, представляваща неизплатените на ищеца трудови възнаграждения, за периода 25.08.2024г. – 25.11.2024г., както и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 335,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.08.2024г. до 25.12.2024г.

Ищцата твърди, че между страните е сключен трудов договор № 001/14.06.2024г., като договореното трудово възнаграждение за ищцата е в размер на 1800 лева при 4 часов работен ден. Сочи, че работодателят не е заплащал дължимото възнаграждение за период август 2024г. до ноември 2024г. в размер на 7200 лева. Твърди се, че с жалба с вх. № 24131911/12.11.2024г. ищцата е подала сигнал до Инспекцията по труда Софийска област за нарушаване от страна на ответника на трудовото законодателство, като към датата на подаване на исковата молба ответникът не е представил в инспекцията изисканата информация, нито е заплатил възнагражденията. Представя писмени документи, прави искане по чл. 190 ГПК, както и искане за назначаване на ССчЕ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че за посочения исков период ищцата не се е явявала на работа и не е изпълнявала трудовите си задължения. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между страните по трудов договор №1/14.06.2024г. за процесния период, по силата на който К. Д Б е назначена на длъжност „административен специалист с контролни функции“, на работно време от 4 час с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800 лева с периодичност на плащането веднъж месечно до 25то число на следващия месец.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Видно от същото към 21.07.2025г. трудовите правоотношения между страните не са прекратени. Вещото лице посочва, че в справката от НАП по отношение на ищцата от декларации по Наредба Н-13 към КСО за месец Август 2024г. е видно, че лицето има отработени 14 дни при дневно работно време от 4 часа или общо отработени часове за месеца 56, за което време на труд работодателя е начислил месечен облагаем доход в размер на 2938,25 лева, а осигурителен 549,24 лева. За другите процесни месеци – септември, октомври и ноември 2024г. работодателят е подавал нулеви Декларации обр.1., и е издавал разчетно-платежни ведомости, в които не е начислил суми за тези месеци, като няма отработени часове. Вещото лице сочи още, че съгласно трудовите уговорки общия размер на трудовото възнаграждение за процесния период възлиза на 7200 лева, а законната лихва – 124,04 лева за периода 25.09.2024г. 25.12.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение. В конкретния случай ответникът е оспорил, че през процесния период ищцата е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.

Съгласно чл. 124 КТ - едно от основните задължения на работодателя е да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал труд. Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно. Следователно, наличието само на 2 сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция /решение № 376 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 329/2011 г., III г. о., ГК/.

В константната практика на ВКС се приема, че трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя предоставяне на работодателя на работната си сила, а от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила /решение № 171/10.07.2013 г., по гр. д. № 843/2012 г. на ВКС, IV г. о. /. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно, съобразно предвиденото в чл. 124 и чл. 125 КТ, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение за извършената работа / чл. 128 от КТ/.

Съгласно съдебната практика наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция./решение № 376/21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., III г. о./, Длъжникът доказва изпълнението, а кредиторът факта на неизпълнение /пълно, забавено или лошо/. Когато трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а не на резултат, работникът или служителят трябва да докаже, че е предоставил работната си сила, а работодателят е длъжен да докаже неизпълнението, че работникът не се е явил, че е напуснал преждевременно и т. н. Тъй като трудовият договор е с продължително изпълнение, за да се установи, че е предоставил работната си сила, работникът или служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа. Постоянното, системното или продължителното неизпълнение на трудовите задължения, включително неявяване на работа, преждевременно напускане или отказ да се изпълняват поставените задачи са факти на неизпълнение и те се доказват от работодателя /в т. см. решение № 192/28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 110/2019 г., III г. о. /.

Съдът намира, че видно от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е постъпила на работа съгласно трудовия договор.

Същото не се оспорва от ответника, дори напротив. В представените преводни нареждания е видно, че ответното дружество е превеждало в полза на ищцата суми, свързани с дейността на дружеството. В подкрепа на този извод е и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която за месец август работодателят е подал декларация относно осигуряването лице в НАП и е начислил месец облагаем доход в размер на 2 938,25 лева.

Не е доказано постоянното и продължително неизпълнение, при условията на пълно и главно доказване. Дори не се установява и период на неизпълнение. Не са ангажирани от ответника никакви доказателства в тази насока. Напротив, доказателствата по делото установяват обратното, че работникът е постъпил на работа и работната сила е престирана. Фактът, че са 3 подавани от ответното дружество нулеви декларации за процесните месеци не е достатъчен да се приеме, че ищцата не е полагала труд.

Работодателят не е доказал и че е платил дължимото трудово възнаграждение за процесния период от време, поради което предявените искове са основателни в посочения в исковата молба размер съгласно заключението на вещото лице.

Иска за мораторна лихва:

Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Видно от уговореното в трудовия договор трудовото възнаграждение се изплаща месечно до 25то число на следващия месец. Следователно ответното дружество е изпаднало в забава на 26.09.2024г.. Видно от прието заключение по СЧЕ мораторната лихва върху всяко едно трудово месечно трудово възнаграждение за периода 26.09.2024г. до 25.12.2024г. е в размер на 124,04 лева. Следователно искът е основателен за този размер, като за горницата до 335,30 лева следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.

Ищецът е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е уговорено 1100 лв., като представеният договор за правна защита и съдействие служи за разписка за платеното в брой възнаграждения. С оглед частичната основателност на иска за мораторна лихва, то в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 1069 лева.

Ответникът не е сторил разноски по делото.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сума в размер на 446,48 лева, представляваща държавна такси и депозит за ССчЕ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТМС И“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Г, ул."Нова махала" № 48, да заплати на К. Р. Д Б ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л“, БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 7 2 0 0 лева, представляваща неизплатените на ищеца трудови възнаграждения, за периода 25.08.2024г. – 25.11.2024г., както и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 124,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2024г. до 25.12.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над присъдения размер до пълния претендиран в размер на 335,30 лева за периода 25.08.2024г. до 25.12.2024г., като неоснователен.

4

ОСЪЖДА „ТМС И“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Г, ул."Нова махала" № 48, да заплати на К. Р. Д Б ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л“, БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, сумата в размер на 1069 лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА „ТМС И“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Г, ул."Нова махала" № 48, да заплати на Софийски районен съд, сумата в размер на 446,48 лева, представляваща държавна такси и депозит за ССчЕ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5