Решение № 1231 от 28.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./………………..10.2019 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА сложи за разглеждане в. гр. дело № 1810 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.

Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.

Образувано е по жалба на В.П.Ш., гражданин на

Великобритания, родена на *** год. в гр. Валасей, с паспорт № *********, изд. от Паспортна служба Великобритания, взискател по изп. дело № 20087160400185 по описа на ЧСИ Н. Георгиев с рег. № 716, подадена чрез процесуален представител, срещу Постановление на ЧСИ от 13.06.2019 год., с което е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, производството по цитираното изпълнително дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката твърди, че в периода от образуване на изпълнителното дело на 12.08.2008 год. до 02.08.2011 год. давността многократно е прекъсвана с отправени от нея молби за прилагане на различни изпълнителни способи спрямо длъжника и извършени от ЧСИ действия по насочване на изпълнението върху различни активи на длъжника – запор върху МПС на длъжника, запор върху пенсията му и върху дружествения му дял в търг. дружество „В.“***.

На 02.08.2011 год. давността по чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК отново е била прекъсната с издаването по молба на взискателя на удостоворение от ЧСИ, с което взискателят е овластен да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК. образуваното по исковата молба на взискателя производство по т. дело № 3190/2011 год. е било прекратено с определение от 06.01.2012 год. На 02.08.2013 год. давността е прекъсната от В. Шер молба да бъде овластена да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. След проведеното от взискателя исково производство по чл.

517 ГПК, образувано по искова молба от 01.11.2013 год., с Решение от 18.12.2014 год., влязло в сила на 17.05.2016 год. искът на взискателя по чл. 517, ал. 4 ГПК е уважен, дружеството „В.“*** е прекратено и е открито производство по ликвидация на дружеството по реда на чл. 156 ТЗ. Счита, че доколокто производството по чл. 517, ал. 4 ГПК е част от изпълнителното производство, предвид специфичния изпълнителен способ (изпълнение върху дял от търговско дружество), то докато трае изпълнението върху дела на ограничено отговорния съдружник (длъжник по изпълнението) в производството по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК пред ОС-Варна за периода от предявяване на иска до постановяването на окончателния съдебен акт давност (перемптивен срок) по изпълнителното дело не тече, тъй като изпълнителният способ приключва с постановяването на съдебен акт за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация.

След влизане в сила на решението по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, по молба на взискателя от дата 21.10.2016 год., с разпореждане от 02.11.2016 год. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника Х.Н.С. – едноличен собственик на капитала на прекратеното по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК търговско дружество „В.“ ЕООД, с ЕИК ********* (в ликвидация) от продажбата на активите на дружеството в производството по ликвидация, с което давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК отново е била прекъсната. Давността е прекъсната и с подадена от длъжника молба с вх. № 7582 от 21.11.2016 год., в която той е признал вземането на взискателя и е заявил готовност да извършва периодични плащания, и е започнала да тече нова давност. На дата 25.01.2018 год. (т. е., в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) взискателят е депозирал молба с която е поискал опис и изнасяне на публична продан на притежавания от длъжника „В."***, ЕИК ********* ( в ликвидация) недвижим имот – хотел „Европа", находящ се в гр. Варна, к. к. "3латни пясъци", спирка „Журналист“ № 114, изграден в

УПИ 256-3717, на основание новоприетото изменение и допълнение на ГПК и новата разпоредба на чл. 517а от ГПК – изпълнение върху обособена част от предприятие, с която молба давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК отново е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Навежда, че с извършено на 16.11.2018 г. от длъжника Х.Н. плащане на част от задължението по изпълнителното дело, извършено по адвокатската сметка на адв. В., в размер на 1000 лева, двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК отново е бил прекъснат.

Излага, че дори и да се приеме, че плащането от страна на длъжника да не бъде възприето като факт, прекъсващ течението на срока на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то считано от последната молба на взискателя за извършване на изпълнително действие – молбата от 25.01.2018 година, с която е поискано извършване на опис и продажба на имот по реда на чл. 517а ГПК, до датата на постановлението на съдебния изпълнител – 13.06.2019 год. не са изминали повече от 2 години.

Въз основа на изложеното счита, че постановлението на ЧСИ Н. Георгиев за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20087160400185 е незаконосъобразно и настоява за отмяната му.

В писмен отговор длъжникът Х.Н.С. оспорва жалбата, счита обжалваното постановление за прекратяване на изп. производство за правилно, а жалбата – за неоснователна.

В писмени мотиви по обжавланите действия ЧСИ

Н. Георгиев счита жалбата за неосноватнелна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 185/2008 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев с район на действие района на ОС-Варна е образувано на 12.08.2008 год. по молба на взискателя

В.П.Ш., гражданин на Великобритания, родена на *** год. и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 5784/2008 год. на РС-Варна, с който длъжникът Х.Н.С. *** е осъден да заплати на В.П.Ш. сумата от 99 791, 50 лева.

В хода на изпълнителното производство, въз основа на подадени от взискателя молби, са предприети изпълнителни действия, насочени към осребряване на имущество (активи) на длъжника Х.Н., вкл. и запор върху движими вещи (МПС), запор върху пенсията му и запор върху дружествените му дялове в търговско дружество „В." ЕООД, ЕИК ********* (понастоящем в ликвидация), на чийто капитал Х.Н. е едноличен собственик.

С молба от 26.11.2013 год. взискателят е поискал да бъде овластен от ЧСИ да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу „В." ЕООД, ЕИК *********; с постановление от 27.11.2013 год.

ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск против дружеството съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК.

По иска на взискателя, предявен по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК (видно от разпореждането от 05.11.2013 год. по търг. дело № 2098/2013 год. на ОС-Варна на л. 195 от изп. дело, искът е бил предявен най-късно на 05.11.2013 год., т. е., преди молбата за овластяване от 26.11.2013 год.), с решение от 18.12.2014 год. по т. д. № 2098/2013 год. на ОС-Варна, влязло в сила на 17.05.2016 год., търговското дружество „В." ЕООД, ЕИК *********, на чийто капитал длъжникът Х.Н. е едноличен собственик, е прекратено и е открито производство по ликвидация на дружеството.

След влизане в сила на решението, с което искът на взискателя по чл. 517, ал. 4 ГПК е бил уважен, с молба от 21.10.2016 год., взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника Хр. Н. от продажбата на активите на обявеното в ликвидация търговско дружество „В." ЕООД, ЕИК *********, на чийто капитал длъжникът Хр. Н. е едноличен собственик.

С разпореждане на ЧСИ от 02.11.2016 год. запорът е наложен, запорното съобщение е връчено на назначения ликвидатор на дата 03.11.2016 год.

С молба с вх. № 7582/21.11.2016 год. по рег. на ЧСИ Н. Николай Георгиев, длъжникът Х. Неспоров С. е заявил, че признава, че дължи на взискателя В.Ш. и хонорара на

ЧСИ сума в общ размер на 80441, 02 лева; заявил е и готовност да започне разсрочено плащане на дълга при определени условия – при евентуално споразумение между него и взискателя за намаляване на дълга.

С молба от 06.04.2017 год. длъжникът

Хр. Н. е поискал от ЧСИ справка за дълга по изп. дело

№ 185/2008 год. „с оглед заплащане на задължението“.

С молба с вх. № 875/25.01.2018 год. взискателят Вивийън Ш. е поискала, на основание чл. 517а ГПК, извършване на опис и изнасяне на публична продан на притежаван от длъжника „В.“ ЕООД – в ликвидация недвижим имот – хотел „Европа“, в к. к. Зл. Пясъци“, гр. Варна.

С разпореждане от 02.02.2018 год. ЧСИ е отказал с мотива, че не са налице основания за предприемане на изпълнителни действия върху горния имот.

Взискателят е уведомен за отказа на дата 07.02.2018 год.

Видно от извлечение от банковата сметка на процесуалния представител на взискателя – адв. Д.В. ***.11.2018 год. длъжникът е превел по цитираната банкова сметка ***, с посочено основание за плащането – плащане в полза на В.П.Ш. по изпълнително дело.

С молба от 13.12.2018 год. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело № 185/2008 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев, на основание чл. 433, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 ГПК.

С постановление (без дата), изписано върху молбата на длъжника, материализирано и в съобщения до страните от дата 13.06.2019 год., за която дата следва да се приеме, че е издадено и постановлението, ЧСИ е прекратил производството по цитираното изп. дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В изп. дело не се съдържат доказателства, от които да е видно в периода 27.11.2013 год. (датата на постановлението за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК) до 21.10.2016 год. (когато взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника Хр. Н. от продажбата на активите на обявеното в ликвидация търговско дружество „В." ЕООД, ЕИК *********, на чийто капитал длъжникът Хр. Н. е едноличен собственик) взискателят да е искал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, нито се съдържат доказателства ЧСИ да е извършвал изпълнителни действия, насочени към осребряване на активи на длъжника.

От извършена от настоящия състав справка в ТР по партидата на „В.“***, ЕИК

********* ((в ликвидация) е видно, че към настоящия момент производството по ликвидация не е приключило, дружеството не е прекратено, липсват и данни за осребряване на активи на дружеството, за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на дружеството, съответно и за оставащата част от ликвидационния дял на длъжника Х.Н. от имуществото на дружеството.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В изпълнителното производство взискателят е този, който трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия за осъществане на посочения изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество за пазене на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и др. под.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, а също и да иска прилагането на нови изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на съдебния изпълнител има декларативно действие – то само констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство. Двугодишният срок по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия, насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Разпечатката съдържа 52 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0d51148-4abc-4248-bad3-f2bbf3587769