Решение № 346 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

МИРОСЛАВ Г. Г.ЕВ

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604210 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 13.06.2021 г., постановена по НЧХД № 7768/2020 г. по описа на СРС, подсъдимата Р. С. П. е призната за невиновна в това, че на 21.04.2017 г. около 15:00 часа в гр. София, ж. к. „****“, бл. ****, в съучастие като съизвършител с М. Е.

П., причинила на М. Й. Я. /като запушвала устата с ръце, за да не вика, и свалила със сила от ръцете накитите, които носила/, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро/, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение.

Със същия съдебен акт подсъдимият М. Е. П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2017 г. 15:00 часа в гр. София, ж. к. „****“, бл. ****, причинил на М. Й. Я. лека телесна повреда чрез стискане с ръце за гърлото, дърпане за косата, поваляне на земята и ритане с крака в коремната област, в областта под дясната ключица и лявото бедро, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.

1 НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

С присъдата от 13.06.2021 г. подсъдимият М. Е. П. е признат за невиновен в 1 това, че престъплението е извършено в съучастие с Р. С. П..

На основание чл. 189, ал. 3 НПК М. Е. П. е осъден да заплати на М. Й. Я. разноски по делото в общ размер 1648,50 лева.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК М. Й. Я. е осъдена да заплати в полза на Р. С.

П. разноски по делото в размер 3000 лева.

Срещу първоинстанционната присъда в осъдителната част е подадена въззивна жалба от подсъдимия М. П., депозирана чрез упълномощения му защитник – адв. Г. М. - САК, в която са наведени доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

В допълнение към въззивна жалба се излагат съображения, че районният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Поддържа се, че показанията на разпитаните по делото свидетели са анализирани едностранно, че не е извършена обективна преценка на достоверността на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите П.Ч. и П.Ч., както и че приетата по делото СМЕ е кредитирана безкритично относно механизма на причиняване на уврежданията без да е взето предвид обстоятелството, че същата се основава на оскъдна медицинска документация. Твърди, че първата инстанция не е обсъдила възражението на защитата, че показанията на свидетелите в частта относно авторството и механизма на причиняване на уврежданията са дадени в нарушение на процесуалното правило на чл. 118 НПК. Изтъква се, че нито един от свидетелите по делото не се явява очевидец на деянието, а в показанията им се съдържа единствено възпроизвеждане на информацията, съобщена им от пострадалото лице. В заключение се релевират оплакване, че фактическите изводи на съда относно авторството и механизма на причиняване на телесните повреди са направени в нарушение на нормите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК и чл. 305, ал. 3 НПК.

По делото е подадена втора въззивна жалба от частния тъжител (ЧТ) М. Я., депозирана чрез повереника адв. М. Ф. – САК, в която се твърди, че при постановяване на присъдата СРС е допуснал същото процесуално нарушение, каквото е било налице и при първото разглеждане на делото, а именно, че в обжалвания акт е приета дата на извършване на инкриминираното деяние, различна от твърдяната в тъжбата. Поддържа, че несъответствието между възприетата от съда в мотивите и диспозитива на присъдата (21.04.2017 г.) и посочената от ЧТ и съответно установена от събраните по делото доказателства (23.04.2017 г.) дата на деянието, представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на постановената присъда.

Доколкото обаче това нарушение е допуснато от първата инстанция при повторното разглеждане на делото, счита, че е налице хипотезата на чл. 335, ал. 3 НПК и въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, в чийто диспозитив да се посочи точната дата на деянието, отразена в тъжбата и установена от събраните по делото доказателства. На следващо място, счита, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като при определяне на неговия размер не са взети предвид следните отегчаващи обстоятелства: присъствието на малолетното дете на подсъдимия и ЧТ на местопроизшествието, проявената от дееца изключителна арогантност при извършване на инкриминираното деяние, липсата на съжаление за стореното.

В открито съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител – адв. Ф., поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях, като пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

2

Частният тъжител Я. се присъединява към заявеното от своя повереник.

Упълномощеният защитник на подсъдимия П. – адв. Г. М., поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях, като пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда.

Подсъдимите М. П., редовно призован, не се явява в о.с.з.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

На първо място, следва да бъде обсъдено оплакването на частния тъжител за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, изразяващо се в наличието на несъответствие между посочената в тъжбата дата на извършване на инкриминираното деяние /23.04.2017 г./ и приетото от първата инстанция в мотивите и диспозитива на присъдата време на извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК /21.04.2017 г./, за което са предадени на съд подсъдимите лица. Настоящият съдебен състав намира довода на жалбоподателя за основателен.

Наказателно производство по НЧХД № 17705/2017 г. по описа на СРС е образувано въз основа на тъжба на ЧТ М. Я., с която е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М. Е. П. за това, че на 23.04.2017 г. около 15:00 часа в гр. София, ж. к.

„****“, бл. ****, в съучастие като съизвършител с Р. С. П. , причинил на М. Й. Я. навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро, с което причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, както и обвинение срещу подсъдимата Р. С. П. за това, че на 23.04.2017 г. около 15:00 часа в гр. София, ж. к. „****“, бл. ****, в съучастие като съизвършител с М. Е. П., причинила на М. Й. Я. навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро, с което причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Производството по делото е приключило с постановяване на присъда от 09.07.2019 г., с която СРС е признал за виновен подсъдимия М. Е. П. за това, че на 21.04.2017 г. около 15:00 часа в гр. София, ж. к. „****“, бл. ****, причинил на М. Й. Я.

/като я стискал за гърлото, душил я, ритал я по тялото/ леки телесни повреди навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро, с което причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и на основание чл. 304 НПК го е оправдал в извършване на престъплението в съучастие като съизвършител с Р. С. П..

Със същия съдебен акт подсъдимата Р. С. П. е призната за невиновна за това, че на 21.04.2017 г. около 15:00 часа в гр. София, ж. к. „****“, бл. ****, в съучастие като съизвършител с М. Е. П., причинила на М. Й. Я. /като запушвала устата с ръце, за да не вика, и свалила със сила от ръцете накитите, които носила/ навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане двустранно 3 на шията, кръвонасядания под дясната ключица и на лявото бедро, с което ѝ причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.

1 НК.

С решение от 16.06.2020 г., постановена по ВНЧХД № 410/2020 г. по описа на СГС, НО, IX въззивен състав, присъдата на СРС е отменена на основание чл. 334, т. 1 във. вр. чл. 335, ал. 2 НПК с мотивите, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, изразяващо се в несъответствие между датата на извършване на инкриминираното деяние, по която СРС се е произнесъл, и датата, посочена в тъжбата.

След връщането на делото, последното е разпределено на 104 състав на СРС, НО, като е образувано НЧХД № 7768 по описа за 2020 г., което е приключило с присъда от 13.06.2021 г., предмет на настоящия въззивен контрол. С първоинстанционния съдебен акт първата инстанция е допуснала същото съществено процесуално нарушение, тъй като възприетата от съда дата на извършване на деянието е различна от твърдяната от ЧТ М. Я..

Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. дело № 2/2002 на ОСНК на ВКС, липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към която категория следва да се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на процесуалните права на страните. Времето на извършване на деянието е основен въпрос в наказателното производство и задължително следва да намери отражение в акта по съществото на делото – арг. от чл.

301, ал. 1, т. 1 НПК. В настоящия случай СРС се е произнесъл извън фактическите параметри на обвинението, инициирано по тъжба на пострадалия в производството от частен характер, което се явява основание за цялостна отмяна на първоинстанционния акт. В случая обаче настоящата въззивна инстанция е втора по ред такава и предвид ограниченията, които законодателят е предвидил в нормата на чл. 335, ал. 3, във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 НПК, въззивният съд следва да реши делото по същество, независимо че е допуснато съществено процесуално нарушение и при повторното разглеждане на делото пред първата инстанция. В тази връзка се налага да се обсъдят въпросите по съществото на делото, визирани в чл. 301, ал. 1 НПК.

От фактическа страна съдът прие за установено следното:

Подсъдимият М. Е. П. е роден на 10.12.1984 г. в гр. София, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „****, ЕГН: **********.

Подсъдимата Р. С. П. е родена на **** г. в гр. София, българка, неосъждана, с адрес: гр. София, ж.к. „****, ЕГН: **********.

Подсъдимата Р. П. е майка на подсъдимия М. П.. Той и ЧТ М. Я. живеели на семейни начала в апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж.к. ****“. От тяхното фактическо съжителство било родено детето Е. М. П.. Четиримата живеели в едно домакинство. В хода на времето взаимоотношенията между подсъдимия П. и ЧТ М. Я. се влошили. На 21.04.2017 г. ЧТ М. Я. напуснала жилището.