Решение № 656 от 26.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Ямбол, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330101438 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. от гр. Я. чрез пълномощник адв. Н. М. от АК - гр. Я. против „Стик Кредит“ АД - гр. Шумен.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните по делото, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен на осн. чл.22 ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. С ИМ се поддържа: На 1-во място, че договорът е нищожен на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила в случаят разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. На следващо място се поддържа, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, като действителният такъв бил в пъти над максимално установеният праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че в чл.17 от договора е посочено, че в 3-дневен срок от получаване на заемната сума по договора, кредитополучателят е следвало да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, като било предвидено още, че в случай, че заемодателя не изпълни тези си задължения, дължи неустойка в размер на сумата от 474,12 лв. Твърди се в тази насока, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в кратък срок поръчител съгласно 1 всички изисквания посочени в договора. Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, като непредоставянето на обещани обезпечения съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Поддържа се, че с процесната клауза за неустойка било в полза на кредитора било уговорено още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение на дадено обезпечение. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на осн. чл.143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Поддържа се, че тази клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 от ЗЗП и в пряко нарушение императивното правило на чл.19, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в общ размер на 474,12 лв., което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата. Поддържа се, че ако ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв е щял да възлиза в пъти повече от допустимите граници, а не в посочените в договора размер 42,58%, поради което се поддържа, че е нарушен чл.19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло. На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.11, ал.1, т.9, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва била нищожна поради противоречието с добрите нрави. Определеният от кредитодателят размер на възнаградителната лихва, в който се включва и начислената неустойка била изключително висока и противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратният размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратният размер на законната лихва за обезпечени заеми. На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на осн. чл.11, ал.1, т.20, във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и други условия за неговото упражняване, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК, както и за размера на лихвеният процент на ден. Поддържа се и се излагат съображения, че в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя и недействителност на целия договор. На тия съображения ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се поддържа, че иска е неоснователен. Признава се, че на 24.11.2023 г. между страни е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимо възнаграждение за ползването и съгласно погасителният план. Твърди се, че макар в договора за потребителски кредит да има клауза за неустойка кредиторът не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Сочи се, че в настоящият случай сключването на договора е било инициирано от ищеца с 2 попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. Твърди се, че неустойка при непредоставяне на обезпечение в случая не била начислявана и не била събирана от ответното дружество, но се поддържа, че същата клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащо законодателство. Поддържа се, че в случаят уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Сочи се практика в тази насока.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск срещу ищеца по първоначалната искова молба, с която се претендира да бъде осъден ответника по насрещният иск Д. Д. Т. да заплати на ищеца по насрещният иск „Стик Кредит“ сумата от 950 лв. - главница по договора за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати на „Стик Кредит“ сумата от 94,83 лв. - договорна лихва върху главницата съгласно договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** г.

С насрещната искова моба ищецът по нея „Стик кредит“ твърди, че е предоставило на ответника Д. Д. Т. заемна сума в размер на 950 лв. съгласно процесният договор за потребителски кредит на 24.11.2023 г. Със сумата била погасена служебно задължение на ответника по предходен кредит и остатъкът от заемната сума била предоставена на Д. Д. Т. чрез банков превод в посочена банкова сметка в Банка „***“, с което се твърди, че дружеството е изпълнило договорното си задължение по процесния договор. Твърди се, че ответникът не е изпълнил своите задължения по договора, не е погасил в срок, извършил е само едно плащане на 01.04.2024 г. сумата от 100 лв.

Остатъка от непогасена главница по договора към 28.06.2024 г. била в размер на 950 лв., а дължимата и начислена договорна (възнаградителна) лихва по договора била в размер на 94,83 лв.

В предоставеният на ответника по насрещният иск Д. Д. Т. срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв, с който се признава обстоятелството за сключеният между страните договор за потребителски кредит с № ***. Отново се поддържа, че процесният договор е нищожен.Сочи се съдебна практика, поради което се моли поради нищожност на договора предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Претендират се разноски.

По делото страните ангажират като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** г., зав. копие на погасителен план към Договор за кредит № *** г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК и зав. копие на Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите; зав. копие на Заповед № *** г. на*** на *** ръководещ управление „***“; зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл.5, ал.2 3 от ЗПК, ведно със зав. копие на Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите и зав. копие на погасителен план, зав. копие на нареждане за превод по сметка в Банка *** от 24.11.2023 г., ведно с документ – основание плащане – документ № ***.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: Размерът на ГПР по Договор № *** год. включва единствено възнаградителната лихва, съгласно уговореното в чл.1, ал.3 от договора за кредит. Неустойката по чл.17 и чл.27 от договора за кредит, в размер на 474,12 лева не е включена при изчисляването на ГПР, впредвид разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК, съгласно който при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Посоченият в процесния договор ГПР съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, който ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. При включване на неустойката по чл.17 и чл.27 от договора за кредит, в размер на 474,12 лева в ГПР, същият би се увеличил в размер над 100%. По договор за кредит № *** год., на 01.04.2024 год. е постъпило едно плащане в размер на 100 лева, с което са погасени разходи по събиране на просрочени задължения – уведомителни СМС, уведомителни писма, такса посещение. Към момента на предявяване на насрещния иск – 02.07.2024 год. непогасената главница по Договора за кредит № *** год. е в размер на 950 лева, а непогасената възнаградителна лихва върху предоставената главница в размер на 94,82 лева.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 24.11.2023 год. между страните „СТИК-КРЕДИТ“ в качеството на кредитор и Д. Д. Т. в качеството на потребител, е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ***.

Видно от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него, последният неразделна част от договора /чл.2, ал.1 от Договора/, заемната сума по кредита е 950 лева, общата сума по кредита е в размер на 1 518,94 лева и включва главница /заемната сума от 950 лева/ плюс лихва плюс неустойка-когато не е осигурена гаранция/поръчител.

Размерът на месечната фиксирана вноска с неустойката е уговорена в размер на 303,79 лева, като заплащането на сумата от 1 518,94 лева е разсрочено на пет месечни погасителни вноски, падежът на последната от която е на 24.04.2024 год. Съгласно погасителния план месечната погасителна вноска включва – главница, месечна вноска и неустойка.

В раздел V, чл.17 от Договора е предвидено, че в случай че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок от три дни от сключване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което трето лице се задължава 4 да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление от банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Разпечатката съдържа 22 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0d34f18-ba05-4495-94e1-9b77d4674fc0