Решение № 5837 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5837 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100112698 по описа за 2022 година

Ищецът Р. И. И. твърди в подадената от него искова молба, че през 2007 г. „К.“ ЕООД получило разрешение за строеж на многофункционален затворен комплекс, състоящ се от жилищни сгради с подземни паркоместа, магазини, офиси и ателиета в УПИ I-414, 415, 416 в кв. 64 по плана на гр. София, м.

„Манастирски ливади-изток“. На 14.07.2016 г. било издадено удостоверение за завършеност на етап „груб строеж“, акт обр. 14.

Поради наличие на финансови затруднения по време на строителството, част от обектите били ипотекирани в полза на „Б.П.Б.“ АД за обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит от 2008 г. Поради нередовно обслужване на кредита, банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20147900400021, по което частният съдебен изпълнител извършил опис и оценка на имоти, сред които магазин И 101.

Банката участвала в проведената публична продан и по силата на влязло в сила на 07.04.2016 г. постановление за възлагане, станала собственик на магазина.

Съставеният на 07.11.2016 г. протокол за въвод не бил подписан и не удостоверявал предаване на магазина във владение на „Б.П.Б.“ АД. На 03.10.2016 г. между „К.“ ЕООД и банката било сключено споразумение, по силата на което банката предоставила на „К.“ ЕООД процесния магазин за извършване на строително-монтажни работи (СМР) до степен на завършеност акт обр. 16 – въвеждането му в експлоатация. Удостоверение за ползване било издадено на 02.10.2017 г.

1

Според банката, споразумението било автоматично прекратено на 01.02.2017 г.

„К.“ ЕООД инициирал производство по чл. 207 от ГПК, по което била изготвена експертиза за оценка на извършените в магазин И 101 СМР и за стойността на имота вследствие тяхното реализиране.

Ищецът твърди, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Б.П.Б.“ АД. С договор за цесия от 18.04.2021 г., с нотариална заверка на подписите на страните, „К.“ ЕООД прехвърлило на Р. И. И. вземането си от 23 815 лева, представляващо увеличената стойност на магазин И 101 вследствие подобрения – необходими и полезни разноски, извършени от дружеството в качеството му добросъвестен владелец/държател на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Б.П.Б.“ АД в споразумение от 03.10.2016 г.

Съобразно твърденията в искова молба и уточнителни молби от 22.02.2023 г. и 24.03.2023 г., ищецът предявява срещу „Юробанк България“ АД искове за заплащане на сумата от 40 249.95 лева, представляваща стойността на СМР по споразумението от 03.10.2016 г., стойността на СМР, извършени от праводателя му

„К.“

ЕООД като добросъвестен/недобросъвестен владелец, или неоснователно обогатяване.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва предявените искове. По Плана за преобразуване магазин № И 101 преминавал в собственост на „П.Н.И.“ ЕООД.

Оспорва извършени от „К.“ ЕООД СМР в процесния имот, които са били необходими за получаване на акт обр. 16. Заявява, че това дружество не изпълнило нито едно от задълженията си по споразумението от 03.10.2016 г., автоматично прекратено, считано от 01.02.2017 г. „К.“ ЕООД не е бил и владелец. Нямал и право да получи сумата поради неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие.

Възразява и че ищецът не е придобил вземания по всеки от исковете от праводателя си „К.“ ЕООД. Счита исковете за погасени по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение от 22.01.2024 г. съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже фактите, съобразно основанията, на които предявява при условията на евентуалност обективно съединени искове. В тежест на ищеца беше да докаже, че валидно е придобил по договор за цесия с „К.“ ЕООД вземане срещу „Юробанк България“ АД за стойността на СМР в магазин № И 101 на стойност 40 249.95 лева, на основание договор за изработка, изпълнение на задълженията на праводателя на ищеца по този договор и уведомяване на 2 длъжника за прехвърляне на вземането, а по исковете за заплащане на сумата от 40 249.95 лева на извъндоговорно основание - да докаже, че праводателят му „К.“ ЕООД е извършил разходите, съответно – увеличената стойност на магазин И 101 вследствие тези разходи, и тяхната стойност.

Ответникът е възразил срещу активната легитимация на ищеца Р. И. да претендира цедираното от „К.“ ЕООД вземане по договора за цесия от 18.04.2021 г. С договора от 18.04.2021 г. „К.“ ЕООД прехвърля възмездно на Р.

И. И. вземането си в размер на 23 815 лева, представляващо дълг на „Юробанк България“ АД в качеството на универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД към 15.02.2021 г., който дълг представлява вземане за увеличената стойност на магазин № И 101 вследствие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „К.“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец /държател/ на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Б.П.Б.“ АД в споразумение от 03.10.2016 г. Това вземането преминава към Р. И. И. заедно с всички привилегии и обезпечения, бъдещи и изтекли лихви (т. 2). Съгласно т. 3, цесионерът Р. И. И. встъпва изцяло в правата на „К.“ ЕООД към „Юробанк България“ АД по прехвърленото вземане, включително всички негови привилегии, лихви и права върху имота, като упражнява в пълен обем материалните и процесуални права договора за цесия и гражданското законодателство. Следователно, по волята на страните по договора цедентът придобива всички права на цесионера към „Юробанк България“ АД, произтичащи от направени подобрения в магазин № И 101, независимо от основанието за извършването им.

На 29.11.2022 г. цедентът „К.“ ЕООД е изпълнил задължението си по т. 4 от договора за цесия – да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, като и изпратил известие до „Юробанк България“ АД. По този начин по отношение на ответника прехвърлянето е породило действие спрямо ответника в настоящото производство, а Р. И. И. е активно процесуално легитимиран да предяви искове за вземания, произтичащи от подобрения в магазин № И 101.

Относно оспорената от ответника пасивна легитимация, съдът намира следното:

Установява се, че с нотариален акт № 4, том I, рег. № 143, дело № 4/07.02.2019 г. на нотариус рег. № 185 на НК, „Б.П.Б.“ е продала на Й. В.Б.

3 магазин № И 101, находящ се в гр. София. СО, район „Триадица“, ж.к. ******* вход „И “, на първи стаж в секция „И“, състоящ се от едно помещение за магазин и тоалетна, със застроена площ от 25.20 кв. м., заедно с припадащите му се идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от секция „И“ и секция „К“, представляващ имот с идентификтор ***. Планът за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД е от 11.02.2019 г.

Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени и не следват имота. (решение № 50133/13.02.2023 г., гр.д. № 4605/2021 г., I г.о.) С подобренията се обогатява собственикът към момента на извършването на подобренията, по аргумент от чл. 92 от ЗС и затова той, а не неговият частен правоприемник, дължи заплащане на подобренията.

Последващият приобретател не замества праводателя си в задължението му към извършилия подобренията преди придобиване на собствеността.

Евентуална основателност на иска сочи именно ответникът „Юробанк България“ АД да е отговорен за тяхното заплащане.

Главният иск на ищеца се основава на твърдения, че праводателят му по договора за цесия – „К.“ ЕООД, е сключил на 03.10.2016 г. с праводателя на „Юробанк България“ АД – „Б.П.Б.“ АД споразумение, според което дружеството се е задължило в срок до 31.01.2017 г. да извърши СМР по отношение на придобитите от банката единадесет магазина, сред които магазин № И 101, и тяхното привеждане до степен на завършеност акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване. Общият размер на фактурираните разноски, изчислен съгласно оферти, съдържащи план-сметка на разходите (приложение 3), които ще бъдат извършени от „К.“ ЕООД във връзка с извършването на СМР други дейности по въвеждане на описаните имоти в експлоатация е фиксиран на 169 171.82 лева с ДДС. „К.“ ЕООД се е задължил да предостави до края на октомври, ноември и декември 2016 г. и до края на януари 2017 г. доклад за дейността по извършването на СМР и други дейности по въвеждане на имотите в експлоатация, а до 31.01.2017 г. банката да не продава магазините. Споразумението е със срок на валидност до 31.01.2017 г., като удължаването на срока подлежи на писмено договаряне между страните, а ако до 31.01.2017 г. не бъде изпълнен който и да било от ангажиментите на страните по него, споразумението ще се счита за автоматично прекратено, без необходимост от правни действия по 4 уведомяване на страна. Неизпълнението в срок е уредено като прекратително условие на споразумението. По делото не се установи, че „К.“ ЕООД е изпълнило до 31.01.2017 г. задълженията си по т. 5 от споразумението – да представи на банката доклади за дейността по въвеждане на магазините в експлоатация: акт обр. 16 е издаден на 02.10.2017 г., видно от удостоверение на ДНСК № СТ-05-1130/02.10.2017 г. Страните са придали обратно действие на прекратяването на споразумението по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗЗД.

Правилно и съответно на уговорката по т. 10 от споразумението е становището на банката в отговора от 16.04.2020 г. на уведомителното писмо на „К.“ ЕООД от 03.04.2020 г., че поради неизпълнение на поети от дружеството задължения за привеждане на магазините в експлоатация споразумението е автоматично прекратено. Следователно, ищецът няма право на стойността на СМР. Осъдителният иск е неоснователен и поради волята на страните по споразумението. Дори и „К.“ ЕООД да бе изпълнило задълженията си по т. 4 от споразумението, задължението му по договора за кредит, изчислено към датата на представяне на акт обр. 16 ще бъде прихванато от банката до размера на сумата от 169 171.82 лева с ДДС. С други думи, осъдителен иск за заплащане на част от сумата, съгласно приложение № 3 към споразумението за магазин № И 101, е във всички случаи неоснователен. Извършването на описаните в приложение № 3 СМР в магазин № И 101 и своевременното (до 31.01.2017 г.) въвеждане на обектите в експлоатация биха породили задължение за банката да намали дълга по договора за кредит със размера на сумата от най-много 169 171.82 лева.

Неоснователността на осъдителния иск за присъждане на стойността на СМР на основание споразумението от 03.10.2016 г. представлява вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на исковете за присъждане на сумата на извъндоговорно основание.

В случая ищецът претендира сумата на основание извършени от цедента подобрения като добросъвестен/недобросъвестен владелец; при условията на чл. 55, ал. 1, чл. 59 от ЗЗД, чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

В трайната си практика ВКС приема, че иск за парично вземане, основаващ се на разместване на блага поради извършени подобрения в чужд недвижим имот, се основава на основния принцип в правото за недопустимост на неоснователното обогатяване. Този иск може да бъде предявен на различни 5 основания в зависимост от това дали подобренията са извършени от владелец или държател. Разпоредбите на чл. 72 и 74 от ЗС се отнасят до правата на добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен владелец.

(решение № 148 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 852/2014 г. на ВКС, I г. о.) Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от правата на праводателя му „К.“ ЕООД на добросъвестен/недобросъвестен владелец. Право на увеличената стойност на процесния магазин вследствие направените в него подобрения, има само добросъвестният владелец. Нито се твърди, нито се установява „К.“ ЕООД да е поставил начало на давностно владение, за да му се признаят правата по чл. 72–74 от ЗС. Фактическата власт върху магазин № И 101 е установено на основание споразумението от 03.10.2016 г. и тя е предоставена именно с оглед необходимостта да се извършат СМР и други дейности по привеждане на магазините по приложение № 1 в експлоатация.