Определение № 342 от 17.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. София, 12.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902447 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. срещу решение № 355 от 12.07.2022г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т.д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявените размери от по 100 000 лева до претендираните по 150 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., техен баща, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № РВ 9606 МС, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Х. С. Ю., съпруга на Ю. Ш. Ю., срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., със законната лихва за забава от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите, деца на Х. С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г.

1

В останалата част, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за заплащане на С. Ю. М., С. Ю. Ш. и Х. С. Ю. на суми от по 100 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.

Въззивното решение е влязло в сила и по отношение на присъденото обезщетение на С. Ю. Ш., също син на Ю. Ш. Ю. и Х. С. Ю..

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетите от въззивния съд като дължими обезщетения за касаторите и починалата им майка от по 100 000 лева не отговарят на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за което е налице задължителна съдебна практика (ППВС 4/1968г.).

Ищците и починалият им наследодател Ю. Ш. Ю. са били в изключително близки отношения, които обосновават драстична негативна промяна в начина им на живот след неговата смърт. Касаторите сочат конкретни обстоятелства по делото в тази връзка и доказателствата, с които тези обстоятелства са установени (показанията на изслушаните свидетели). Обстоятелствата, макар споделени от страна на апелативния съд, не са намерили справедливо отражение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението, определено от двете съдебни инстанции, като размер изцяло се покрива с обезщетението, предмет на неизпълнените от страна на ответника споразумения, за които е безспорно, че поради неизпълнението, нямат действие. Определянето от съда на същия размер обезщетение представлява de facto бонифициране на неизправната страна по споразумението и създаване на порочна практика у застрахователите.

Обезщетенията по споразумението не са покривали претърпените от ищците вреди, а са целели бързо извънсъдебно уреждане на спора. Сочи се съдебна практика с присъдени обезщетения по аналогични, според касаторите, случаи.

Също съгласно посоченото от касаторите, следва специално да се напомни стандартът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изведен и от ЕСПЧ в Решение от 12.07.2007г. по делото Първан Станков срещу България (жалба № 68490/01), който посочва съобразяване с 2 практиката по подобни дела. Според т. 62 от мотивите на решението:

“Оценяването на морална вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай, с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това.“ Отново, съгласно изложеното в касационната жалба, само декларативно от въззивния съд е взет предвид икономическият критерий при определяне на размера на обезщетението. Видно от официалната статистика на Националния статистически институт за периода от януари 2016г. до февруари 2022г. индексът на потребителските цени е 121. 8%, т.е. инфлацията е 21.8 %.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:

1.) Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт вреди от смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2.) Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички твърдени вреди на пострадалите и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

3.) Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г.?

4.) Следва ли съдът, при определяне на размера на обезщетението за 3 неимуществени вреди, да се съобрази с определяните в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи?

5.) Нарушен ли е принципът за справедливост и задължителната съдебна практика при приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи?

6.) Следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да мотивира по какъв начин и към кой момент е преценил критерия „икономически условия“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Касаторите се позовават на постановките на ППВС 4/1968г., както и практика на ВКС по аналогични спорове – решение № 97 от 24.06.2019г. по т.д. № 2301/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 15 от 26.02.2019г. по т.д.

№ 1277/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 224 от 22.11.2018г. по т.д. № 94/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 29.08.2017г. по т.д. № 60254/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 174 от 27.10.2016г. по т.д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 41 от 21.07.2022г. по т.д. № 350/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 90 от 13.07.2022г. по т.д. № 1291/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 27 от 22.06.2022г. по т.д. № 239/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.

Относно последния поставен въпрос касаторите сочат решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по което съдебният състав на ВКС е увеличил от 80 000 лева на 120 000 лева присъденото обезщетение, като е посочил, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.

Според касаторите въззивното решение е и очевидно неправилно.

Определеното обезщетение от 100 000 лева, прието за достатъчно, не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Претендират се разноски за процесуално представителство по чл. 38 от ЗА.

4

От насрещната страна по жалбата ЗД“БулИнс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Посочено е, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил всички изброени в ППВС № 4/1968г. критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението. При споразумение всяка от страните прави своите компромиси, като този от страна на ищците не е отбив от размера на полагащото им се обезщетение, а съгласие да не получат дължимата им се лихва. Не е налице несъответствие със съдебната практика в случая. Сумата от 100 000 лева е обичайно присъждано обезщетение за мъж на възрастта на починалия към 2016г. Обезщетението следва да се определя съгласно икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта, поради което оплакванията на касаторите в частта, с която посочват инфлацията за периода от 2016г. до 2022г., са неотносими и неоснователни.

Размерът на законната лихва в достатъчна степен покрива инфлационните процеси в страната.

Застрахователното дружество претендира направените в касационното производство разноски – по 2 520 лева с ДДС по договори за правна защита и съдействие от 03.10.2022г.

Тези претендирани разноски се оспорват изрично от касаторите, тъй като няма осъществени действия за правна защита (подаденият отговор е просрочен), евентуално платеното възнаграждение е прекомерно. Иска се съобразяване със задължителното тълкуване на СЕС в решение на съда (първи състав) от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Третото лице помагач на застрахователното дружество А. А. С. не е дал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на 5 чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 20.07.2016г.

ЗД“БулИнс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с ДК № РВ 9606 МС. На същата дата, около 08.00 часа, на Главен път І-6 от републиканската пътна мрежа, км.240+560 в землището на с. Кърнаре, по причина на водача на автомобила А. А. С., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е починал Ю. Ш. Ю., тогава на 75 години, управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“, ДК № А 6631 ВА. Ишцата Х. С. Ю., на 68 години, е била съпруга на починалия при пътния инцидент водач, а ищците С. Ю. М., на 44 години, и С. Ю. Ш., на 49 години - негови деца. Относно тези обстоятелства са били възприети изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд. Обстоятелствата не са били и спорни във въззивното производство. Не е било спорно още, че с влязла в сила присъда № 24 от 22.02.2018г. по н.о.х.д. № 25/2018г. на Окръжен съд – Пловдив А. А.

С. е бил признат за виновен за престъпление, като деянието е било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.54 промила.

За справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от по 100 000 лева. Този съд, въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и представените писмени доказателства, е приел, че между Х. С.

Ю. и починалия й съпруг са били установени отношения на взаимопомощ, уважение и подкрепа, а между починалия и неговите деца - връзка, основана на обич и взаимопомощ. Ищците са приели изключително тежко смъртта на своя близък, при съществувалите особено близки отношения, като смъртта на Ю. Ш. Ю. е настъпила внезапно и неочаквано. Всеки един от ищците се е 6 затворил в себе си, изпитвал е чувство за безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени от подобно нещастие. Също съгласно въззивното решение не се е установявало да са били изградени връзки с различна степен на близост, при което всеки от ищците да е претърпял болки и страдания, подлежащи на обезщетение в различни размери. Относимо обстоятелство е била възрастта на починалия.