Определение № 3180 от 15.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3180 гр. Бургас, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501927 по описа за 2023 година Производството е образувано по чл. 413, ал.2, чл. 418, ал.4 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Изпълнителните Директори А. Димитров и Н.

Спасов, чрез юк. Свилен Стоянов, против разпореждане № 5720 от 06.10.2023г. по ч.гр.д. № 5924/2023 г. по описа на БРС , с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Я. Е. Г. от гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: **********, за следните суми:

934,97 лева – главница, 573,58 лева – договорна лихва и 129,11 лева – обезщетение за забава.

Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора.

Настоява за присъждане на главницата, представляваща доброволно сключена застраховка. Цитира практика на съдилищата и ВКС. Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу посоченото по-горе физическо лице, за заплащане на упоменатите суми. В заявлението е посочил, че основава вземането си на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банката. Твърди, че сумите представляват изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № 4053801477 от 26.02.2023 г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС. Районният съд със заповед №2981/06.10.2023 г. е разпоредил длъжникът Я. Г. да заплати на частния жалбоподател сумата от 5159,98 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумите 130,20 лв. – разноски по делото за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за посочените в началото суми, като е приел, че съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дават основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и по-конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Посочил е, че застраховката е сключена и в полза на кредитора като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновава извод, че тя е условие, наложено от банката, а не избрана свободно от потребителя. Счел е, че застрахователната полица на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се явява нищожна. Позовава се на нарушаване на чл.19 ал.4 от ЗПК като допълнително основание за нищожност. Счита, че по отношение на договорната лихва и мораторната лихва които са отказани, са начислявани въз основа на некоректно формирана главница, поради което същите не биха могли да бъдат изчислени точно и затова съдът е отказал присъждането им.

2

От съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 6094,95 лв., със срок за погасяване до 05.03.2025 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 314.91 лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 21,57 %, ГПР – 23.22% и общ размер на задължението – 6797,64 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор, като погасителният план е част от договора. Твърди се в заявлението, че договорът за потребителския кредит не е сключен при общи условия. В договора е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страните е разписана от длъжника. Към договора за потребителски кредит е приложена подписана от страните полица за застрахователна програма „Защита на кредита“, чиято стойност е в размер на 934,97 лв. – отказани от първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане.

По отношение на посочената по-горе сума настоящият съд намира обжалваното разпореждане за законосъобразно и в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Уговорената застраховка в посочения размер представлява клауза добавяща стойност към първоначалната главница, сочеща на обоснована вероятност за недействителност на застрахователната премия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия в действителност включва заплащане на застрахователна премия „Защита на кредита“, което само по себе си представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляване на ГПР е в разрез с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора в тази му част на основание чл.22 от ЗПК. В този смисъл постановеният от БРС отказ е правилен и законосъобразен, още повече, че видно от приложения договор между страните, ГПР по кредита е определен в разрешения законов размер от 23.22%, като от данните по делото се установява, че същият не включва застрахователна програма „Защита на кредита“. В тази връзка съдът приема, че горната сума представлява разход за длъжника, подлежащ на включване в ГПР, но не и дължим от кредитополучателя като такъв, основан на неравноправни клаузи, т.е. нищожен. Тук съдът взема предвид, че обстоятелството кои вземания на кредитора са включени, респ. кои подлежат на включване в ГПР, не може да бъде изцяло изследвано в заповедното 3 производство при преценката му по чл. 411, ал. 2 от ГПК именно поради едностранния му характер.

Що се отнася до претенцията в размер на 573,58 лв. – договорна лихва и 129,11 лв. – обезщетение за забава, съдът намира, че същите са дължими.

Това е така, тъй като договорът не е изцяло нищожен, а договорната лихва представлява цената на изтегления кредит и тя се включва в дължимите месечни вноски по погасителния план. Същото се отнася и за обезщетението за забава в случая. Съдът изразява несъгласие с изложеното от първоинстанционният съд по отношение на твърдението, че не може да бъде изчислена точната стойност на претенцията, тъй като главницата включва и застрахователната премия. Точното изчисление би могло да стане в производство по чл.422 от ГПК при подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. В този смисъл това обстоятелство не може да е причина за отхвърляне на искането за присъждане на договорна лихва и обезщетение за забава.

При всичко така изложено се налага заключение за уважаване на заявлението и снабдяване на заявителя с изпълнителен лист в посочените погоре части. В полза на заявителя се следват суми за направените пред БРС разноски по заповедното производство: за адвокатско възнаграждение, заплатена д.такса, както и д.такса за въззивното разглеждане, в общ размер от 438.18лв. съобразно уважената част от заявлението.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5720 от 06.10.2023г. по ч.гр.д. № 5924/2023 г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Изпълнителните Директори А. Димитров и Н. Спасов, чрез юк. Свилен Стоянов, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Я. Е. Г. от гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 573,58 лв. - договорна лихва за периода 05.04.2023 г. - 28.08.2023 г. , сумата от 129,11 лв ., представляваща обезщетение за забава върху преведената на кредитополучателя сума за 4 периода 05.04.2023 г. - 19.09.2023 г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Я. Е. Г. от гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН:

**********, да заплати н а „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 5254, представлявано от Изпълнителните Директори А. Димитров и Н. Спасов, сумата от 573,58 лв. - договорна лихва за периода 05.04.2023 г. - 28.08.2023 г., сумата от 129,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху преведената на кредитополучателя сума за периода 05.04.2023 г. - 19.09.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5