Протоколно определение № 277 от 07.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 277 гр. ХАСКОВО, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. Г.

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. и прокурора Д. Ст. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно частно наказателно дело № 20265600600262 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г., се явява лично, доведен от органите на ОЗ “Охрана“ – Хасково и със защитник адв. Д. Г..

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково се явява прокурорът Д.

Л..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ. Г.: Ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г.: Да се гледа делото.

Съдът, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на жалбоподателя А.

В. Г.:

А. В. Г. – на ***г., роден на *** г. в гр. ***, български гражданин, българин, **, работещ като *** в *** гр. Хасково, ***, с ЕГН: **********.

1

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Г.: Нямам искания за отводи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия процесуалните му права, с които той разполага в настоящото производство.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г.: Наясно съм с правата си.

Съдът докладва делото.

АДВ.Г.:Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата с едно допълнение към нея, а именно лошите условията в ареста и че в момента моят доверител е изпохапан от дървеници. Това също ми е едно от основанията за искане за определяне на по-лека мярка за неотклонение - „домашен арест“.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г.: Поддържам подадената от защитника ми жалба. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Да се приемат представени доказателства, в частност досъдебното производство, което се намира пред Вас. Други доказателства няма да соча.

Съдът, като взе предвид, че страните не правят искане за събиране на нови доказателства, не представят такива, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, както казах оспорвам жалбата. Намирам определението на Районен съд - Хасково за правилно и законосъобразно. Съображенията ми в тази насока са следните: Съвсем не съм съгласен с изнесеното в жалбата, че на този етап не може да бъде направено обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението. Този извод се потвърждава от разпитаните по делото свидетели, от извършеното претърсване и изземване в дома на обвиняемия, 2 където е намерено 12 грама наркотично вещество, което при полевият наркотест е реагирал на марихуана. Нещо повече, видно от самия протокол за претърсване и изземване, обвиняемият лично е записал, че намереното вещество е марихуана и е лично негово. Това на този етап потвърждава обосновано предположение, което се изисква като предпоставка по чл.63 от НПК. Няма спор, предвид повдигнатото обвинение и доколкото законодателят е предвидил наказание от 1 до 6 години, че е налице и тази предпоставка предвидена от Закона, тъй като престъплението е умишлено, а наказанието е тежко умишлено макар и да не се изисква това. По-скоро съображенията на защитата са в насока за липса на опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Аз считам, че са налице и тези задължителни предпоставки, тъй като видно от справката му за съдимост същият е осъждан за държане на наркотични вещества, а настоящото му престъпление е извършено в изпитателния срок на условното осъждане за същото престъпление. Тоест, ако бъде признат за виновен и му бъде определено наказание, не само това наказание ще бъде ефективно, но ще бъде и приведено в изпълнение и условното наказание. Нещо повече, двата случая първото му осъждане за държане на марихуана и настоящият случай, че той държи наркотични вещества сочи, че това негово поведение не е инцидентно, което сочи една по-голяма степен на обществена опасност и доказва с голяма вероятност, че би могъл да извърши друго престъпление, а именно същото отново да държи наркотични вещества. В настоящия случай считам, че са налице всички предпоставки на чл. 63 от НПК, с оглед на което Ви моля да потвърдите определението на РС – Хасково като правилно и законосъобразно и да оставите жалбата без уважение. Моля Ви за Ваш съдебен акт в този смисъл.

АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, аз съм изложил подробно в частната жалба съображенията си. Обстоятелството, че намереното, дори и да приемем, че е негово, количество наркотични вещества марихуана е съвсем минимално - 12 грама, говори за по-ниска степен на обществена опасност. От друга страна не са готови и двете експертизи, които са назначени. Най-вече експертизата, която ще установи дали това наистина е наркотично вещество, от какъв вид, съдържание и т.н. Затова считам, че така наложената мярка „Задържане под стража“ е много тежка и не е съразмерна спрямо това, което е извършил. Още повече условията в ареста, Вие виждате и в момента, са 3 отчайващи. Това е от години и не са взети никакви мерки за отстраняване на тези дървеници. Някои хора като него стигат и до болница след тези ухапвания. Така, че при една по-лека мярка считам, че ще се постигнат целите на разследването, целите на Закона, „домашен арест“ с електронни средства за проследяване. Към момента е образувано бързо производство, но с оглед, че експертизите се бавят най-вероятно ще бъде преобразувано. Колко време ще продължи можем само да гадаем, но моята молба е да бъде наложена по-лека мярка „домашен арест“, с оглед най-вече на тези обстоятелства, които изложих и ще се постигнат и всички други цели. Няма да се укрие, няма да извърши друго престъпление, ще бъде в дома си, ще бъде на разположение на разследващите органи. В тази насока моля за Вашия съдебен акт.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г. /в своя защита/: Поддържам се към казаното от адв. Г..

ДАДЕ СЕ последна дума на жалбоподателя А. В. Г. .

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. В. Г.: Искам по-лека мярка.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните, приема следното:

Производството е по чл. 64, ал.7 от НПК, образувано по жалба на адв. Д. Г., защитник на А. В. Г. от гр. Хасково, обвиняем по БП № 231/2026 г. по описа на РУ МВР - Хасково против Определение № 344/03.04.2026 г. на РС – Хасково, постановено по ЧНД № 302 по описа на съда за 2026 г.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановеното от РС – Хасково определение, като се твърди, че не са налице предпоставките, визирани в чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Счита, че към момента не са събрани достатъчно доказателства, които да дават основание да се направи извода, че е налице обосновано предположение, че А. Г. е извършил престъплението, в което е обвинен, а също така, че намереното количество наркотично вещество е сравнително малко и сочи на деяние с по-ниска степен на обществена опасност. И на последно място счита, че изводът за опасност да извърши друго престъпление 4 или да се укрие е необоснован, въпреки наличието на предходно осъждане.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени определението на РС - Хасково и определи друга по-лека мярка за неотклонение, а именно „ домашен арест“ или „парична гаранция“.

В съдебно заседание ОП – Хасково оспорват жалбата. Вземат становище за неоснователност. Твърди, че обвиняемият до момента е осъждан за извършено също по вид престъпление и извършеното сега деяние е извършено в срока на условното осъждане по предходна присъда. Прави искане да бъде потвърдено постановеното от РС - Хасково определение.

В съдебно заседание обвиняемият и защитата му поддържат искането за определяне на друга по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.

Според защитата това би била напълно адекватна и съобразена с целите на закона мярка за неотклонение.

С Определение № 344/03.04.2026 г., РС - Хасково е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия А. В. Г..

За да постанови атакувания съдебен акт РС – Хасково е приел, че от доказателствата по делото се установява, както авторството на деянието, така и наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдът е отчел и това, че деянието е извършено в срока на условното осъждане по предходна присъда.

Направените от първоинстанционния съд изводи са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.

От събраните до момента на досъдебното производство доказателства може да се направи извод, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Неоснователно е възражението на защитата, че към момента не са изготвени експертизите, поради което този извод е разколебан. Показанията на разпитаните по делото свидетели, представените протоколи за претърсване и изземване, при което е извършен полеви тест, установяват,че намереното вещество е реагирало на марихуана. Всичко това дава основание да се направи извод за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият Г. е извършил престъплението, в което е обвинен. Т.е налице е първата от 5 посочените в разпоредбата на чл.63 от НПК предпоставки.

Съдът намира, че е налице и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Със споразумение № 96/14.06.2023 г. обвиняемият А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години.

Извършеното сега, на 01.04.2026 г., деяние се явява извършено в изпитателния срок, което дава основание да се направи извод, че е налице опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.

Съдът не споделя доводите на защитата на обвиняемия, че не е налице опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. В случай, че това беше първо престъпление от този вид, извършено от обвиняемия, би могло да се приеме, че няма такава опасност и че определената мярка не е съобразена с целите на закона. Видно обаче от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият А. е осъждан за същото по вид престъпление и деянието, както се посочи, се явява извършено в изпитателния срок по предходното осъждане. Очевидно е че, въпреки наложеното предходно наказание обвиняемият не е ревизирал поведението си и това не го е възпряло от извършване на ново престъпление. Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице завишена степен на обществена опасност на дееца и че е налице опасност той да извърши друго престъпление.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице изискуемите по закон предпоставки и че единствената адекватна мярка, която следва да бъде взета по отношение на обвиняемия е именно мярката за неотклонение „задържане под стража“. Като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно по същество определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: