Решение № 4094 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4094 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Снежана П. Т.ова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100512517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20161182 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 29793/2020 г.

Софийски районен съд, 31 състав отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, срещу М. Р. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр за установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от призоваване за даване на показания по прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП и съобщаване на невярна информация, че е невъзможно да бъде призован и разпитан по преписката, основано на лично и обществено положение, както и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Д. П., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът отказал да установи факта, че ответникът можел да го призове за разпит по пр.пр. № 9629/2017 г. на СГП, след като на 17.07.2017 г. установил контакт с въззивника, а до изтичането на срока по преписката имало цели три дни. Не били тълкувани показанията на св. И., от които 1 ставало ясно, че същият се е съгласил ищецът да се яви за разпит и по двете преписки през м. 08.2017 г., без той и седящият до него Д. да го уведомят, че срокът по пр.пр. № 9629/2017 г. изтича след три дни. СРС посочил, че ответникът е търсил ищеца на адреса 5 пъти, но не споменал факта, че тогава него го нямало на адреса, като в сигнала си до СГП заявил, че през м. май и юни няма да бъде в страната. Неправилно било прието от съда и че е без значение дали ще бъде разпитан от МВР. Разпитът от МВР бил много важен, защото той щял да даде възможност на въззивника да убеди служителя на МВР да подкрепи позицията му и да го чуел как разсъждава. Съдът отказал да установи, че на 17.07.2017 г., когато св. И. се свързал с ищеца, имало достатъчно време да бъде призован за разпит до изтичане на срока по преписката на 20.07.2017 г. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Съображения излага в молба от 28.04.2023 г., с която навежда нови основания на претенцията си.

Въззиваемата страна М. Р. Д. с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С оглед твърденията в исковата молба, уточнена с молби от 24.08.2020 г. и 05.10.2020 г., съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр – за установяване на нарушението, изразяващо се в неравно третиране на ищеца, основано на лично и обществено положение - отказ от призоваване за даване на показания по прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП и съобщаване на невярна информация, че е невъзможно да бъде призован и разпитан по преписката, и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр – за осъждане на 2 ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр забранява пряка и непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от закона, пряка дискриминация представлява всяко понеблагоприятно третиране на лице на основа на законовите признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 на чл. 4 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и 3 средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр на установени правила, предвиждащи права и свободи.

С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само ако ищецът докаже такива факти законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното - че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. По исковете по чл. 71 ЗЗДискр не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице, а още и че това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която причина при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 от закона.

По делото се установява от приетия препис от пр.пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП, преписка № 5133000-18046/21.04.2017 г. по описа на 08 РУ – СДВР, че на 03.04.2017 г. е постъпил сигнал от Т. Д. П. срещу служители на СО – район „Искър“. В сигнала е посочено, че до края на месец април ще е в България, след което ще отсъства, но след два месеца пак ще е тук, моли да бъде потърсен и разпитан.

С постановление от 20.04.2017 г. на прокурор при СГП е възложено на директора на СДВР извършването на допълнителна проверка по пр.пр. № 5880/2016 г. по описа на СГП, в хода на която да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението - да се снемат писмени обяснения от Т. П., който да конкретизира оплакванията си - кой, къде, какво 4 и как е извършил и с какви факти се подкрепя това от страна на длъжностните лица при СО - район „Искър“; да се изиска писмено становище от страна на кмета И.Ц. и главния юрисконсулт Р. И. по изложените в сигнала съображения; да се изискат и други писмени документи и обяснения от лица във връзка с възникналите спорове между страните по преписката. Посочен е срок от 1 месец.

Преписката е препратена по компетентност на 08 РУ - СДВР, тъй като обекта, предмет на проверката се намира на обслужвана от тяхна територия.

На 21.04.2017 г. е постъпило искане за продължаване на срока на проверка от началника на 08 РУ СДВР, в което е посочено, че към момента са извършени следните действия: след многократни посещения на постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, същият не е установен за снемане на допълнителни писмени обяснения и конкретизиране на оплакванията, изпратено било писмо до Столична община, район „Искър“ за предоставяне на писмено становище от страна на кмета и главния юрисконсулт, като към момента не бил постъпил отговор.

Приложени по преписката са докладни записки, видно от които ответникът съвместно с други служители е посещавал постоянния адрес на Т.

П. на 28.04.2017 г. около 14.00 ч., на 03.05.2017 г. в 13.30 ч. и на 23.05.2017 г. около 16.00 ч., като на място лицето не е установено.

С разпореждане от 23.05.2017 г. на прокурор при СГП е удължен срокът за извършване на проверката по пр. пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП с един месец. На 29.05.2017 г. са изпратени на СГП материали по преписка № 513000-18046/21.04.2017 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП, с докладна записка от извършена проверка с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство.

С постановление от 16.06.2017 г. на прокурор при СГП е възложено на началника на 08 РУ - СДВР извършването на допълнителна предварителна проверка по пр.пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП, в хода на която да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението да се снемат писмени обяснения от Т. П., който да конкретизира оплакванията си - кой, къде, какво и как е извършил и с какви факти се подкрепя това от страна на длъжностни лица при СО - район „Искър“; да се изиска писмено становище от страна на главния юрисконсулт на района по 5 изложените в сигнала съображения; незабавно след получаването на постановлението органът, който извършва проверката да отправи предложение по реда на чл. 145, ал. 2 ЗСВ с оглед изготвянето на искане до административния ръководител на СГП за удължаване на срока на проверката.

На 22.06.2017 г. е постъпило искане за продължаване на срока на проверката по пр.пр. № 9629/16.06.2017 г. по описа на СГП, преписка вх. № 513000-18046/20.06.2017 г. по описа на 08 РУ - СДВР, образувана по жалба на Т. П., считано от 20.06.2017 г. с 60 дни. С писмо от 28.06.2017 г. до административния ръководител на СГП е направено искане за удължаване на срока за извършването на предварителна проверка по пр. пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП, преписка вх. № 513000-18046/2017 г. по описа на 08 РУ – СДВР с един месец с цел пълното, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по преписката. На основание чл. 145, ал. 2 ЗСВ е удължен срокът за извършване на проверката по преписката с 1 месец, считано от 20.06.2017 г.

Видно от преписката, сигналоподателят отново е търсен на посочения от него адрес на 06.07.2017 г. около 14.00 ч. и на 11.07.2017 г. около 17 ч., като лицето отново не е установено, нито други живеещи на адреса.

С докладна записка от 19.07.2017 г., изготвена от М. Д., преписката е изпратена на СГП с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство. В докладната е посочено, че Т. П. не е бил установен на постоянния и настоящия си адрес, че била изпратена призовка до 02 РУ СДВР на адрес, изваден от призовка за подсъдим от приложението към жалбата до СГП за явяване на г-н П. на 17.07.2017 г. в 09.30 ч. в сградата на 08 РУ- СДВР, като към момента на приключването не била получена обратна кореспонденция от 02 РУ - СДВР. Посочено е, че г-н П. не отговаря на телефонните обаждания на посочения в жалбата номер, като на 17.07.2017 г. отговорил и при проведения разговор заявил, че в момента е в чужбина и не може да посочи конкретна дата за връщането си на територията на Република България.