Решение № 114 от 31.12.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр. Лом, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Л.а Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20241620200180 по описа за 2024 година Жалбоподателката Г. С. К. с ЕГН ********** от гр.Лом, ........ чрез пълномощника си адв.П. В. от САК обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана ......... Наказателно постановление № 12-2400003 от 21.03.2024г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.3 от КТ, и е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 3 000лв /три хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.

В с.з. жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от пълномощника и адв.П. В. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършила нарушението за което е санкционирана. Моли за присъждане на направените разноски.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. ......., която взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-2400003 от 21.03.2024г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на жалбоподателката Г. С. К. от гр.Лом, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.3 от КТ, и е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 3 000лв /три хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, а именно за това, че на 21.11.2023г. се извърши проверка на личният адрес на Г. С. К., във връзка с открито в ДИТ гр.Монтана административно производство на 13.11.2023г. на фирма „Ателие ФР“ ЕООД. На 14.11.2023г. е изпратена призовка с писмо изх.

№ 23095014/14.11.2023г. на адреса по седалище на дружеството, както и на личния адрес на управителя на „Ателие ФР“ ЕООД, с което бе изискано представянето на документи до 24.11.2023г., а именно документи за обявяване на престой на фирмата, както и документи удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения на заетите в трудови правоотношения лица за периода от м.юни 2023г. до м.октомври 2023г. Същото се е върнало и от двата адреса, като непотърсено. На 21.11.2023г. в 10,21ч. при извършена проверка на място на личния адрес в гр.Лом, ........ на управителя на дружеството Г. С. К. от представители на ДИТ гр.Монтана лично Г. С. К. отказва да получи писмото с изх.№ 23095014/14.11.2023г. за представяне на необходимите документи за приключване на административното производство в ДИТ гр.Монтана. С това си действие/бездействие лицето Г. С. К., в качеството на управител на „Ателие ФР“ ЕООД не е указала съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения.

В депозираната жалба и пледоарията на пълномощника на жалбоподателката последния моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушаване на процесуалните правила. АУАН е съставен на 08.01.2024г. в отсъствието на жалбоподателката и е връчен на 22.02.2024г., като АНО не е изпълнил задължението си на осн. чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери законосъобразността на съставения АУАН, и да се произнесе по направените възражения за това, че К. се е намирала в отпуск по болест. На следващо място оспорва констатациите за извършено нарушение, тъй като проверката е била 2 извършена на личния адрес на жалбоподателката, а не на адреса на проверяваното дружество, и то по време когато К. се е намирала в отпуск по болест. Наред с това видно от справка в Агенцията на вписванията – Търговски регистър се установява, че на 21.11.2023г. жалбоподателката е била заличена като управител на въпросното дружество, поради което и последната няма представителни функции и не може да получава никакви документи на дружеството. Алтернативно се прави искане за квалификация на нарушението като маловажно, съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преквалифицирането му в такова по чл.415в КТ.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. ....... оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 13.11.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана се получил сигнал от работещи в шивашки цех на фирма „Ателие ФР“, в гр.Лом, ул.“Людовико Миланези“, с твърдение че не са допускани до работните си места. Св.С. Ш., на длъжност инспектор в ДИТ гр.Монтана приела сигнала, като отговорила, че ще бъде извършена проверка в при първия възможен момент ще извършват проверка на място. Тъй като през целия работен ден сигналите продължили, Ш. заедно със св.Л. Р., заемащ същата длъжност посетили шивашки цех в гр.лом, на ул.“Людовико Миланези“, където установили, лицата, намиращи се в трудови правоотношения с фирма „Ателие ФР“ ЕООД да стоят отвън пред заключената врата на шивашкия цех. Всичките попълнили справка, че в този ден не са допускани до техните работни места и работодателят им дължи трудово възнаграждение.

На 14.11.2023г. св.Ш. изпратила писмо до управителя на фирмата– жалбоподателката К., на адреса в гр.Лом, ул.“Людовико Миланези“ и на личния адрес на управителката в гр.Лом, ........ с което се изисквали трудовите 3 досиета на работниците в шивашкия цех, с оглед проверка на твърденията им, че от 2месеца не са получавали трудови възнаграждения. И двете писма се върнали невърчени, с отметка на разписката, че не са потърсени.

На 21.11.2023г. в 10,21ч. св.Ш. и Р. посетили личния адрес на К., като при посещението последната заявила, че се намира в отпуск по болест и вече не е управител на дружеството, поради което не може да получава никакви документи.

На 28.11.2023г. св.Ш. изпратила покана до жалбоподателката в качеството и на управител на дружеството да се яви на 05.01.2024г. в ДИТ гр.Монтана за съставяне на АУАН за административно нарушение на чл.402, ал.2 от КТ. И на двата изпратени адреса – седалището на дружеството и личния адрес на жалбоподателката, поканата е върната като непотърсена.

На 08.01.2024г. св.С. Ш. в присъствието на св.Л. Р. и на св.Р. И. и отсъствието на К. съставила АУАН № 12-2400003 от 08.01.2024г., в който описала установено нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, в качеството и на управител на „Ателие ФР“. Тъй като от „Български пощи“ и куриерска фирма „Булпост“ изпратения АУАН за връчване се върнал като непотърсен на 20.02.2024г. АУАН бил поставен на таблото на ДИТ гр.Монтана, за което била направена съответната отметка. На 22.02.2024г. К. се явила лично в ДИТ гр.Монтана, като получила АУАН, с възражение, че към 21.11.2023г. не е изпълнявала длъжността управител на въпросното дружество и не е фигурирала в Търговски регистър като такъв.

След получаване на акта жалбоподателката се възползвала от правото си възражения и депозирала такива в ДИТ гр.Монтана, които били заведени с вх.

№ 24020245 от 28.02.2024г., като към тях приложила и копие от Болничен лист за временна неработоспособност № 311301 от 13.11.2023г. съгласно който е в отпуск от 13.11. до 17.11.2023г., а впоследствие с друг болничен от 17.11.2023г. отпуска по болест е продължен от 18.11. до 01.12.2023г., както и извадка от ТР от която е видно, че на 21.11.2023г. в 12,29ч. е постъпило уведомление за напускане от управителя на дружеството, което е вписано на същата дата.

Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-2400003 от 21.03.2024г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.3 от КТ, му е наложено 4 административно наказание „Глоба”, в размер на 3 000лв /три хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л. Р., С. Ш., Р. И., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, съгласно която правна норма работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено.

Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административно-наказващия орган.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателката няма качеството на субект на нарушението за което е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност, тъй като към датата на съставянето на АУАН последната не е имала качеството „управител“ на въпросното дружество.

5

По делото е установено, че на 03.04.2023г. жалбоподателката е подала декларация-съгласие, с нотариална заверка на подпис /л.42/ за избирането и като управител на „АТЕЛИЕ.ФР“ ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“Людовико Миланезе“ № 2 и към 13.11.2023г. в 14,12ч. видно от изготвената справка от ТР /л.41/ последната е фигурирала като управител на дружеството.

На 13.11.2023г. последната не се е намирала на адреса където е седалището на дружеството, тъй като съгласно издадения болничен лист № 311301 от 13.11.2023г. от д-р Людмил Опров последната е била на домашно лечение в отпуск по болест от 13.11. до 17.11.2023г., който е бил продължен от 17.11. до 01.12.2023г.

Към момента на изпращане на писмата от страна на св.Ш. К. все още е имала качеството на управител на дружеството, но към момента на извършената проверка в дома и не, тъй като лично е подала заявлението и за заличаването и като управител на „Ателие ФР“ ЕООД от търговския регистър, и самото заличаване е отбелязано на 21.11.2023г. в деня на посещението на инспекторите на ДИТ в дома на жалбоподателката. Последната изрично ги е уведомила за подаденото заявление, но видно от показанията на св.Р. дадени по време на разпита му в с.з. повторна проверка в ТР и справка преди съставянето на АУАН не е извършена.

Наред с това дори да се приеме, че жалбоподателката е субект на въпросното нарушение, то в случая липсва умисъл от нейна страна, тъй като последната е имала съзнанието, че с подаването на заявлението за отписването и в ТР вече няма качеството на управител.