Определение № 544 от 16.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Перник, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500327 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с Вх. № 1136/09.03.2023г. /по опис на ЧСИ С.Д./ на длъжника С. К. Б., чрез адв. Г. и адв. Л., против действията по изп. дело № 20227520400543 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № ***, а именно: извършен на 28.02.2023г. въвод във владение на недвижим имот на взискателя Т. И. Й.. В жалбата се навеждат аргументи, че извършеният въвод във владение на недвижим имот противоречи на материалния и процесуалния закон.

Според жалбата при наличието на правен спор ЧСИ следвало да спре предприетото от нея изпълнително действие, като наред с това в жалбата се твърди, че длъжникът и настоящ жалбоподател е бил собственик на имота. В тази връзка се твърди, че ЧСИ е превишил правомощията си, като е предприела въвод в собствен не на взискателя, а на длъжника имот. В жалбата се твърди, че въводът бил извършен без точно определяне на границите на имота. Твърди се незаконосъобразно заснемане на извършения въвод във владение с неясно по вид и качество устройство и отказ на ЧСИ да издаде препис/ фотокопие от приобщения доказателствен материал.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят по изпълнението Т. И. Й., чрез адв. Е. Й., е подала възражение срещу жалбата, в което се твърди недопустимост на същата поради това, че са обжалвани действия, които съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК не подлежат на обжалване.

Също се сочи, че твърдението, че ЧСИ е следвало да спре изпълнителното производство противоречало на чл. 432 ГПК.

1

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Д. е приложила писмени мотиви към жалбата, в които е изложила хронологично извършените изпълнителни действия, получените жалби и възражения. Същата е изложила становище за недопустимост на жалбата поради това, че въводът във владение на недвижим имот можел да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява, съобразно разпоредбата на чл. 435 ал. 5 ГПК, като в настоящия случай жалбоподателят бил самия длъжник, а не трето лице.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГП и от длъжник по изп. дело, но въпреки това е недопустима. Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20227520400543 по описа на ЧСИ при С.Д. е било образувано по молба на Т. И. Й. въз основа изпълнителен лист, издаден по Въззивно гр.дело № 354/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с който С. К. Б. е осъден на основание чл.75 ЗС, да предаде на Т. И. Й., владението върху реална част с площ от 430кв.м., представляваща Поземлен имот **в кадастрален район **по плана на новообразуваните имоти в землището на ***, местност „***”, одобрен със Заповед № РД-52/06.02.2009г. на Областния управител, предмет на изпълнението. Изпълнително основание е допуснато на основание чл. 361 ГПК, предварително изпълнение на Решение № 329/19.10.2022 г. по Въззивно гражданско дело № 354/2022 г. на Окръжен съд – Перник, с което е уважен предявен от Т. И. Й. срещу С. К. Б. иск с пр. осн. чл. 75 от ЗС с предмет горния имот. Видно от изп. дело № 20227520400543 е изпратена ПДИ с Изх № 5218/ 20.12.2022 г., която е била редовно връчена на длъжника на 11.01. 2022 г. и в която ПДИ е посочена датата на въвода- 28. 02. 2023г. от 10.30 часа.

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника /какъвто се явява настоящият жалбоподател/ актове и действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването, съставляващи и предпоставки за допустимостта на жалбата. Съгласно т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с действащия понастоящем ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички актове и извършени действия от съдебния изпълнител.

Съществуването на правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от съда.

Жалбоподателят в процесния случай има качеството длъжник и поради това той може да обжалва само действията на съдебния изпълнител, посочени в чл. 435 ГПК. За да бъде допустима жалбата, тя трябва да попада в някоя от изброените законови хипотези. Чл.

2

435, ал. 2 т. 1 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението за глоба. В процесния случай няма данни, нито твърдения за налагане на глоба, поради което т.1 е неприложима. Сходно е положението и с чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК, защото никъде не се твърди несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението, а освен това е неприложимо с оглед на това че в случая изпълнението не е на парични вземания, а е по реда на Глава четиридесет и седма „Принудително отнемане на вещи“. На следващо място, няма данни за отказ на ЧСИ да извърши нова оценка, съгласно чл. 435 ал. 2 т. 4 ГПК, нито пък определяне на трето лице като пазач в нарушение на чл. 470 и чл. 486 ал. 2 ГПК, съгласно чл. 435 ал. 2 т. 5 ГПК. В жалбата няма дори загатване за обжалване на подобни действия. Хипотезата на т. 7 на чл. 435 ал. 2 ГПК също не е налице, защото няма никакви твърдения, които могат да се счетат за обжалване на разноските по изпълнението.

Не е налице и хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК. Защитата на длъжника, предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК се отнася за изпълнителни действия, свързани с разпоредбата на чл. 522 от ГПК, а именно - въвод във владение на взискателя, която е приложима в случаите на принудително предаване на присъден имот въз основа на представен изпълнителен лист. В процесния случай е налице въвод във владение по реда на Глава четиридесет и седма „Принудително отнемане на вещи“, което представлява отстраняване на длъжника от имот по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 3 пр. 2 ГПК, но това е само едната предпоставка за приложение на т. 3. Наред с това е необходимо, кумулативно, да е налице позоваване от длъжника за липса на надлежно уведомяване на длъжника за изпълнението. При лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване действия и основанията за това в разпоредбите на чл. 435 ГПК, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК основание за обжалване и отмяна на отстраняването на длъжника от имот е единствено неуведомяването му за конкретното изпълнително действие по отстраняването му.

Подлежащо на обжалване отстраняване на длъжника от имота по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК е налице единствено при твърдение и позоваване на жалбоподателя, че не е уведомен надлежно за въвода. Отделното обжалване на отстраняването на длъжника от имот, като изпълнително действие /без позоваване на длъжника, че не е уведомен надлежно за изпълнението/ е недопустимо. В настоящия случай жалбоподателят като длъжник в изпълнителното производство обжалва отстраняването му от имота, но съобразно твърденията в обстоятелствената част и петитума на депозираната от длъжника жалба, не са релевирани и липсва позоваване, че е бил отстранен от имота поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Тъкмо обратното, жалбоподателят твърди и потвърждава, че именно чрез ПДИ с Изх № 5218/ 20.12.2022 г. е бил уведомен за насрочения въвод, което се установява и видно от изп. дело № 20227520400543. Следователно не може да става дума за ненадлежно уведомяване.

На следващо място не е налице и хипотезата на чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК. Действително, в рамките на едно изречение в жалбата се твърди, че ЧСИ е следвало да спре предприетите от нея изпълнителни действия при твърдените в жалбата факти, но това твърдение не представлява обжалване на отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното 3 изпълнение. За да е налице хипотезата на чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК е нужно да има акт на съдебния изпълнител в посочения смисъл - отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение и впоследствие именно този акт да бъде обжалван. Спирането на изпълнението се извършва с акт на съдебния изпълнител, при наличие на предвидените в закона основания. По реда на чл. 435 и сл. от ГПК съдът осъществява контрол за процесуална законосъобразност на конкретни актове /действия или откази/ на съдебния изпълнител, като производството е контролно-отменително. В процесния случай няма никакъв акт на ЧСИ, с който да се постановява отказ за спиране, прекратяване или приключване на принудителното изпълнение, а и самата жалба е насочена срещу конкретно изпълнително действие: въвод във владение на недвижим имот. Същата не е насочена, а и няма как да бъде, срещу акт на съдебния изпълнител озаглавен или имащ правен смисъл на отказ. В тази връзка, хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е неприложима и тъй като тя дава право длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, а в случая жалбата е насочена срещу конкретно предприето принудително действие - въвод във владение на недвижим имот.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Тази хипотеза не се твърди в жалбата и не би могла да е приложима и с оглед на това, че в случая изпълнението не е на парични вземания, а е по реда на Глава четиридесет и седма „Принудително отнемане на вещи“, при което публична продан не се извършва и постановление за възлагане не се издава.

Предвид на обстоятелството, че жалбоподателят се явява длъжник по изпълнителното дело, същият не може да се ползва и от правото на жалба по чл. 435, ал. 4 и 5 от ГПК.

Хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК е неприложима на първо място поради това жалбоподателят не притежава качеството на трето по изпълнителното дело лице, и на второ - изпълнението не е на парични вземания, а е по реда на Глава четиридесет и седма „Принудително отнемане на вещи“. Жалбоподателят не може да черпи активна процесуална легитимация и от чл. 435 ал. 5 ГПК. Правната възможност, уредена в ал. 5 ползва само трети лица и то такива, които са били във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. Това защитно средство цели да предпази такива трети лица, които претендират собствени права върху имота. Приложното му поле и функцията му не могат да бъдат разширявани така, че да ползват длъжника. Длъжникът няма как да бъде трето лице и съответно няма как да се ползва от възможността за обжалване на въвод във владение на недвижим имот, уредена в чл. 435 ал. 5 ГПК, поради това, че същият не притежава качеството на трето по изпълнителното дело лице. Напротив - жалбоподателят С.

К. Б. е длъжник по изпълнителен лист, издаден по Въззивно гр.дело № 354/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с който С. К. Б. е осъден на основание чл.75 ЗС, да предаде на Т. И.

Й., владението върху процесния имот, и въз основа на който е образувано изп дело № 20227520400543 по описа на ЧСИ при С.Д., по което е извършен въводът, който се атакува с 4 настоящата жалба.

Що се отнася до изложените в жалбата възражения, че въводът бил извършен без точно определяне на границите на имота; твърди се незаконосъобразно заснемане на извършения въвод във владение с неясно по вид и качество устройство и отказ на ЧСИ да издаде препис/ фотокопие от приобщения доказателствен материал, същите са неотносими към настоящото контролно-отменително производство по реда на чл. 435 ГПК. Същите следва да бъдат отнесени към съдебния изпълнител- чл. 443 от ГПК. В случай и, че бъдат отнесени, неговото произнасяне по тези възражения не подлежи на самостоятелно обжалване, т. к. не е сред лимитативно изброените в закона действия на СИ, които длъжникът разполага с правото да обжалва. Евентуалното произнасяне на СИ, се преценява на плоскостта на друг ред, но не и по реда на чл. 435 от ГПК. Ако длъжникът счита, че изпълнителният лист страда от някакъв порок /респ. изпълнителното основание, което той възпроизвежда/ би могъл да инициира неговото отстраняване по предвидения в ГПК ред.