Решение № 180 от 31.01.2013, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 180 гр.Пловдив,31.01.2013 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,гражданско исково отделение,І гр.с.,в публично заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година ,в състав:

Окръжен съдия:Атанаска

Букорещлиева при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3170 по описа за 2010г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.Г.Р.,ЕГН **********,с адрес за призоваване:****,против „Чепеларе курорт” АД,със седалище и адрес на управление : гр. Чепеларе,ул.”Перелик”13-15 , с която са предявени искове с правно основание чл.49 и чл.86 вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД .

В исковата молба се твърди,че на 07.03.2010г. ищецът и негови приятели карали ски на детска писта в комплекс ”Мечи чал”-гр.Чепеларе ,след което се спуснали по туристическата зелена писта за начинаещи /туристическа писта №3/. На един равен и прав ,стеснен участък, движейки се с много ниска скорост,ищецът изгубил контрол върху ските и паднал в дълбоко дере ,намиращо се от лявата страна на пистата. Твърди се,че въпросният участък не бил обезопасен с мрежа ,което било задължение на дружеството-ответник,стопанисващо пистите. Освен това нямало и табели с означения за опасни участъци.При описания инцидент ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в :счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро, счупване на 8-ми торакален прешлен, довело до загуба на мускулна сила в долните крайници/долна параплегия без дълбока сетивност/, нарушение на функцията на пикочния мехур и настъпила детеродна неспособност, причинена от увреждането на гръбначния мозък , което било дефинитивно и необратимо. Твърди се ,че посочените травми причинили на ищеца неимоверно силно чувство на болка и страдание,а освен това някои от тях ,поради естеството си,не подлежат на пълно лечение и той ще търпи негативите им върху психическото и физическото си здраве и занапред. Заявява се,че претърпените неимуществени вреди са резултат от бездействието на ответника, изразяващо се в неизвършването на действия по обезопасяването на ски-пистите на опасните места по тях. Предвид изложените факти и обстоятелства,се иска от съда да постанови съдебно решение,с което се осъди „Чепеларе курорт”АД да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на

320000лв.,от което:

-сумата от 20000лв.-за причинена средна телесна повреда

,представляваща счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро,което представлява разстройство на здравето , временно опасно за живота с продължителност около два месеца , -сумата от 100000лв.-за причинена тежка телесна повреда

,изразяваща се в загуба на мускулна сила в долните крайници/долна параплегия без дълбока сетивност/, представляваща осакатяване на десния и левия крак,причинено от увреждането на 8-ми торакален прешлен ,което е дефинитивно и необратимо,

-сумата от 100000лв.-за причинена тежка телесна повреда

,представляваща нарушаване функцията на пикочния мехур ,в резултат на което не може да се задържа урината ,което незадържане създава реална опасност за развитие на инфекция на пикочните пътища, -сумата от 100000лв. -за настъпила детеродна неспособност, причинена от увреждането на гръбначния мозък , което е дефинитивно и необратимо.

Заявена е и претенция за присъждане на законната лихва върху посочените суми,считано от 07.03.2010г. до окончателното им изплащане.Съображения по спора са изложени в писмена защита на адв.К.-пълномощник на ищеца.Направено е искане за присъждане на разноски.

От ответника -„ Чепеларе курорт” АД е изразено становище за неоснователност на предявените искове .Твърди се ,че не са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на дружеството за настъпилите за ищеца, вследствие инцидента, увреждания. Алтернативно се поддържа,че размерът на претендираните обезщетения е завишен. Направено е възражение за липса на причинна връзка между увреждането на ищеца и поведението на лица,за чието поведение дружеството може да бъде солидарно задължено при обезщетяване по реда на чл.49 от ЗЗД.Твърди се,че в случая е налице „самоувреждане” на ищеца,който в нарушение на изискванията на задължителните правила на поведение на туристите-скиори ,предвидени в чл.13,ал.4 от Наредбата за категоризация на ски-пистите и Приложение №3 към същата ,е упражнявал високорискова спортна дейност без необходимите умения и познания и в резултат на неумението си е причинил сам констатираните увреждания .Направени са и възражения ,при условия на евентуалност, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или от трети лица -в резултат на недостатъчно адекватно медицинско третиране на пострадалия след увреждането.Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на процесуалните представители на ответника-адв.А. и адв.М..Заявено е искане за присъждане на разноски.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:

Безспорно е между страните и се установява от представените доказателства ,че 07.03.2010г. на ски-писта в комплекс „Мечи чал” е станал инцидент, при който е пострадал ищецът. Няма спор и досежно обстоятелството ,че ски- пистите в комплекса се ползват и поддържат от „Чепеларе курорт”АД.

По делото е допусната комплексна СМЕ ,с вещи лица:д-р С.,д-р К. и д-р С.,от чието заключение,депозирано на 08.04.2011г.,се установява, че ищецът е понесъл тежка,комбинирана,директна гръбначно-мозъчна и гръдна травма, състояща се в счупване на 8-ми торакален прешлен,тежка гръбначно- мозъчна травма, счупване на стернум и три ребра,наложили оперативно лечение /вертебродеза/.

Последица от травматичното увреждане са тежка и вероятно невъзвратима увреда на гръбначния мозък,с последваща следтравматична долна параплегия, водеща до пълно обездвижване на двата долни крайника на пострадалия, липса на сетивност на крайниците, невъзможност за ставане, ходене и невъзможност за обслужване без чужда помощ, ползване на инвалидна количка и придружител за обслужване.В резултат на травмата е налице невъзможност за задържане на урината, както и вероятни трайни полови нарушения.Гръдната травма е била усложнена с частичен хемоторакс, който не е наложил оперативно лечение,но впоследствие вероятно е довел до посттравматична пневмония и плеврални сраствания, съпроводени с умерена,постоянна локална болка. Описан е в заключението механизмът за причиняване на този вид гръдна травма –директен силен удар или удари фронтално и странично вдясно ,като е направен извод, че същият отговаря на условията ,при които е настъпил инцидентът.Коментирано е,че е възможен опит за лечение на параплегията- със стволови клетки извън страната.При изслушването на вещите лица в съдебно заседание на 27.04.2011г. е заявено от д-р С., че не може да се даде категоричен отговор по отношение на лечението на настъпилите функционални разстройства на пикочния мехур ,изразяващи се незадържането на урина.

В настоящото производство е прието и заключението на съдебно-сексологична експертиза,с вещо лице-д-р С.П., в което въз основа на данните от медицинската документация, снетата анамнеза и резултатите от проведените изследва-ния е направен извод,че З.Р. страда от детеродна неспособност .

Представена е по делото медицинска документация/ фиш за спешна медицинска помощ № ****. от ЦСМП-гр.Смолян ,епикризи от МБАЛ”Света София” и УМБАЛ ”Св.Г.”ЕАД-Пловдив/,от която се установяват описаните в исковата молба обстоятелства, касаещи проведеното лечение на З.Р. след увреждането. От нея е видно,че в деня на инцидента е потърсена спешна медицинска помощ, като във фиша от 07.03.2010г. са отразени констатациите на лекаря, осъществил прегледа на Р.; че на 08.03.2010г. ищецът е настанен в МБАЛ ”Света София” ООД ,проведено е оперативно лечение и на 16.03.2010г. същият е изписан ,както и че впоследствие –в периода 01.04.2010г.-08.04.2010г. ищецът е лекуван от „пневмония декстра” в Клиника по пулмология при УМБАЛ „Свети Г.”ЕАД-Пловдив.

От ЕР на ТЕЛК-Общи заболявания № **** се установява ,че З.Р. е освидетелстван и му е определена 100 % изгубена работоспособност с чужда помощ,с водеща диагноза-счупване на ребро /ребра/, стернум и гръдната част от гръбначния стълб,с общо заболяване-статус пост фрактурам вертебре

ТХ9-вертебродезис, параплегия, инфериор,тр инконтиненция –пук .

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди и за изясняване на обстоятелства ,при които е настъпил инцидентът, по делото са ангажирани и гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите А. М. М. и В. Г.Р. .Първият заявява ,че е очевидец на инцидента ,при който е пострадал ищецът .Твърди,че със З. и приятеля им –Т. отишли да карат ски в Чепеларе, първоначално-за около час ищецът се упражнявал на зелена писта в горния край на лифта, която била с лек наклон, широка около 30-40м ,а след това всички се спуснали по зелената обиколна писта . Преминали средата на пистата и спрели да си поговорят.След това З. продължил спускането , движил се на зиг-заг по тесен участък ,когато изгубил контрол над ските и напуснал пистата. Паднал в дере ,на около 7-8 м под нивото на пистата .Наклонът на дерето бил почти отвесен- 80%, имало дървета .На мястото пристигнал екип от спасители ,който с помощта на приятелите на ищеца успял да изведе последния на пистата .З. бил в много тежко състояние ,изпитвал силни болки и издавал нечленоразделни звуци.

Впоследствие го транспортирали в болница в гр.Смолян. Свидетелят твърди ,че и понастоящем състоянието на ищеца е тежко,той не може да се обслужва самостоятелно, нуждае се от постоянна подкрепа.

Непосредствени грижи за него полагат родителите му, тъй като съпругата му го напуснала.След случилото се поведението на З. се променило ,той се затворил в себе си ,избягвал контактите с приятели. Свидетелят М. сочи още ,че на мястото на инцидента пистата е широка около 7-8м, има много лек наклон, почти равна е, като според него, това е най-леката писта от всички в курорта. Депозира и показания,че ищецът е спортна натура , 13-14години е ходил на състезания по танци-клас Б, занимавал се с тенис на корт и плуване.

Твърди , че със З. са карали ски на Бунарджика -още в детска възраст ,а една година преди инцидента карали ски на Пампорово -по зелените писти.

Свидетелят В. Р. ,брат на ищеца, твърди, че научил за станалото със З. от неговия приятел- А.. Видял брат си още същата вечер –към 23,00ч. след като го транспортирали с линейка от гр.Смолян до Пловдив. Сочи, че състоянието на ищеца било окаяно,бил неподвижен и при всяко движение изпитвал огромна болка. По-късно З. бил транспортиран до София , настанили го в болнично заведение, където го оперирали. След проведено лечение -за около седмица-две ищецът бил изписан .Два-три месеца прекарал на легло, бил обездвижен и не можел да се обслужва самостоятелно.

Понастоящем също има затруднения с придвижването и не може да се справя с ежедневните грижи за себе си. Свидетелят Р. твърди,че З. бил активен спортист и че поне два пъти са били заедно на ски.

От приложената по настоящото дело пр.преписка 214/2010г. на РП-Чепеларе, образувана по жалба на З.Р. с оглед данни за престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК,е видно,че същата е приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство . Въз основа на извършената проверка по случая, е направен извод, че не се установяват данни за виновни длъжностни лица за получените телесни увреждания на Р.. Посочено е в постановлението, че предоставянето на услуги в некатегоризиран обект представлява административно нарушение, за което следва отговорните лица да бъдат санкционирани. Освен това е прието ,че макар пистите да не са категоризирани ,те от години са с означения по вид трудност ,с поставени обозначителни табели на трудните участъци и с предпазни оранжеви мрежи на необходимите места.Счетено е за безспорно установено обстоятелството ,че Р. не е имал умения и способности да владее ските ,спуснал се е по туристическата писта още в първия ден на обучението си и като резултат не е могъл да предотврати падането.

Установява се от приложените към отговора на ответника писмени доказателства- заповед №10/15.12.2009г. на Изпълнителния директор на „Чепеларе курорт” АД и извлечение от регистър за състояние на ски-пистите за м.януари-м.март 2010г. ,че функциите по осигуряване безопасността на клиентите ,посетителите и служителите на дружеството, практикуващи спорт и развлекателен отдих по ски-пистите, стопанисвани от „Чепеларе курорт” АД за сезон 2009/2010г. ,са възложени на служителите- П. Г. /ръководител „спортна дейност”/ и А. Г. /ръководител на отдел ” експлоатация и поддръжка на ски писти”/. Първият от тях е определен за лице,което да отговаря за режима на отваряне и затваряне на ски- пистите ,а вторият-за лице ,което поставя сигнализиращи знаци и мрежи ,указващи кои писти са отворени и затворени.