Решение № 116 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 783 от 17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 10231/2021 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от А. П. Б., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, имащ за предмет да се признаване за установено, че А. П. Б., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН ********** не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД: сумата от 31 095.97 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, както и сумата от 4 573.96 лева, представляваща част от лихва, по издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 32061/2012 г. от Софийски районен съд, 33 -ти състав, поради изтекла погасителна давност.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците А. П. Б., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН ********** с доводи за неправилност, 1 поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че са солидарни длъжници по изпълнителния лист и по образуваното изпълнително дело, по което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 125 от ГПК за правните последици от извършени действия, които прекъсват давността само по отношение на един от длъжници, а след това да се приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК и даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.

Поддържат, че вземанията на взискателя по отношение на тях са погасени по давност, поради което молят въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат и паричните суми по изпълнителния лист.

Молят да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Насрещната страна - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 е подала отговор, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищците – А. П. Б., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН ********** са предявили против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, имащ за предмет да се признаване за установено, че не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД:

- сумата от 31 095.97 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД;

2

- сумата от 4 573.96 лева, представляваща част от лихва, по издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 32061/2012 г. от Софийски районен съд, 33 -ти състав, поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба /приложена по гр.д. № 35246/2021 г. по описа на Софийски районен съд/ и уточнена с молба вх. № 21558/14.10.2021 г. по описа на гр.д. № 10231/2021 г. на Софийски градски съд, че:

- издадена е заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 32061/2012 от Софийски районен съд и изпълнителен лист от 12.07.2012 г., с който те при условията на солидарност „Пропласт „ ООД, ЕИК 131364704 и още няколко физически лица, които не са ищци да заплатят на „Юробанк И Еф Джи България“ АД главница по Договор за кредит от 25.06.2007 г. и Анекс от 13.05.2010 г., в размер 31 095.97 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2012 г.; лихва, в размер на сумата от 9 749.36 лева, такса и разноски;

- по молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е образувано изп.д. № 201283804010372 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд;

- на 12.09.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А. Б. и е преведена сумата 310 лв., което действие е прекъснало давността само по отношение на този длъжник, но не и по отношение на втория ищец Д. Г. П.;

- в периода от 12.09.2015 г. до 12.09.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо двамата длъжници, поради което са настъпили последиците, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК;

- последното валидно предприето изпълнително действие е на 12.09.2015 г. и на 12.11.2020 г. е изтекла погасителната давност за техните задължения, произлезли от договор за банков кредит;

- на 05.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с приложен договор за цесия с „Юробанк И Еф Джи България“ АД и цесионерът е конституиран като взискател;

- други изпълнителни действия, прекъсващи давността не са поискани и извършени;

- ЧСИ е издал удостоверение изх. № 50317 от 16.06.2021 г., че към тази дата актуалният размер на вземанията на взискателя по посоченото изпълнително дело възлиза на сумата от 31 095.97 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и сумата от 4 573.96 лв., представляваща част от главница;

3

Поискали да се постанови решение, с което да се уважи иска и да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 подал отговор на исковата молба /л. 27 от п - вото пред СГС/, с който оспорил основателността на предявения иск и поискал да се отхвърли с доводи, че паричните му вземания не са погасени по давност.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

От доказателствата по делото се установява издадена Заповед за изпълнение на основание документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 32061/2012 от Софийски районен съд и изпълнителен лист от 12.07.2012 г., с който при условията на солидарност „Пропласт“ ООД, ЕИК 131364704, ищците и още няколко физически лица, които не са ищци по делото са осъдени да заплатят на „Юробанк И Еф Джи България“ АД по Договор за кредит от 25.06.2007 г. и Анекс от 13.05.2010 г. главница, в размер 31 095.97 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2012 г.; лихва, в размер на сумата от 9 749.36 лева, такса и разноски.

По молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е образувано изп.д. № 201283804010372 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.

Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А. Б. и по сметката на ЧСИ последната преведена сума е на 12.09.2015 г., в размер на 310 лв., което обстоятелство е удостоверено на гърба на изпълнителния лист.

4

На 05.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба / л. 326 от изпълнителното дело/ от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с приложен договор за цесия, с който цедента „Юробанк И Еф Джи България“ АД му е прехвърлил вземанията, включително и тези по приложения изпълнителен лист.

Приложени са доказателства за изпращане на уведомления за цесията до длъжниците – ищци по настоящото дело, които не са потърсили пощенските пратки в указания срок.

Новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД с посочената молба от 05.12.2019 г. е поискал от ЧСИ да изпрати на длъжниците съобщения за промяната на взискателя, както и да насрочи дата за извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на задълженото лице.

Първоинстанционният съд е изискал от ЧСИ копие от изпълнително дело, по което не се намират доказателства за извършени от ЧСИ действия по събиране на вземанията, чрез опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжниците, включително и на ищците.

По искане на ищците ЧСИ е издал удостоверение изх. № 50317 от 16.06.2021 г., че към тази дата актуалният размер на вземанията по приложения изпълнителен лист възлизат на сумата от 31 095.97 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и сумата от 4 573.96 лв., представляваща част от лихва.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до въпросите, дали ответникът има парично вземане за сумата от 31 095.97 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва, считано 04.07.2012 г. и за сумата от 4 573.96 лева, представляваща част от лихва, по издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 32061/2012 г. от Софийски районен съд, 33 -ти състав.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който 5 длъжникът може да оспорва с иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист.

В конкретния случай този нов юридически факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист е погасителната давност.

Доказателствата по делото установяват, че ищците са солидарни длъжници на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, признати с влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист.

Образувано е изпълнително дело, по което Банката е била конституирана като взискател, а с договор за цесия вземанията са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който с молбата от 05.12.2019 г. е поискал от ЧСИ да го конституира по делото като взискател и да насрочи дата за извършване на опис и оценка на движимите вещи, находящи се на адреса на задълженото лице.

При изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Описът на непотребими движими вещи е елемент от фактическия състав на запора, което действие за принудително изпълнение прекъсва давността - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Съобразно постановеното с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. от ОСГТК НА ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

6

След датата 26.06.2015 г. и преди да изтече петгодишната давност на 26.06.2020 г., взискателят е поискал извършване на действия на принудително изпълнение, които са прекъснали давността.

Считано от 05.12.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за събиране на вземанията по изпълнителния лист, поради което предявеният иск не е доказан и като неоснователен подлежи на отхвърляне.