Решение № 5570 от 22.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5570 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100506713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 37887/2024 г. по описа на СРС, ГО, 172-ри състав, са били уважени частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. С. Д. и И. С. Д., при условията на разделност пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Р. С. Д. и И. С. Д. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София ” ЕАД, сумата от по 3 149,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплатят сумата от по 339,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.02.2024 г., като този е отхвърлен и по отношение на двамата за разликата над уважения размер от 339,21 лв. до пълния предявен размер до 341,96 лева, като са отхвърлени и предявените срещу двамата ответници искове за заплащане на сумата от по 34,31 лева – главница, представляваща такса за услугата „дялово разпределение“, начислена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сума в размер на 6,59 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 19.02.2024 г.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от по 621,00 лева, представляваща разноски по делото на СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която осъдителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците Р. С. Д. и И. С. Д., в която са 1 изложени оплаквания, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване точното количество доставена от ищеца топлинна енергия, както и че топломерът не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и не е годен уред за отчитане. Сочат още, че разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г. е неприложима. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техев сървисис“ ЕООД, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която акцесорният иск за мораторна лихва е отхвърлен и по отношение на двамата за разликата над уважения размер от 339,21 лв. до пълния предявен размер до 341,96 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу двамата ответници искове за заплащане на сумата от по 34,31 лева – главница, представляваща такса за услугата „дялово разпределение“, начислена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и за сумата в размер на по 6,59 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 19.02.2024 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество 2 топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло и начина на изчисляване следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ, което не било оспорено от ответницте при изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че до процесния недвижим имот ищецът реално е доставил топлинна енергия през процесния период. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключенията на вещото лице по изслушаната СТЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология, а уредите за топлинно измерване са преминали съответната метрологична проверка, като проверките са извършвани през нормативно установения 2годишен период и следователно същите съставляват годни измервателни уреди.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за неоснователни оплакванията във въззивните жалби, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за мораторна лихва съдът намира следното:

За процесния период 15.09.2022 г. – 19.02.2024г. са приложими общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дъл‐ жими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база из¬равнителните 3 сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).

За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. В случая фактурите, обективиращи задълженията за отчетен период са издадени, съответно фактура № 1021681855 /31.07.2022 г. и фактура № 1027953444/31.07.2022 г. (също изравняване), поради което ответникът е изпаднал в забава по първата от тях на 15.09.2022 г ., а за заплащането на задължението си по втората фактура на 15.09.2023 г. С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в съответствие с въприетото в мотивите на първоинстанционния съд, поради което и в тази си част обжалваното решение следва да се потвърди.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно субективно и кумулативно обективно съединени главен и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 37887/2024 г. по описа на СРС, ГО, 172-ри състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ от 31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 37887/2024 г. по описа на СРС, ГО, 69-ти, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5