Решение № 562 от 29.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Бургас, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201726 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. ХР. Д. с ЕГН: **********, с посочен адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.

Генерал Гурко“ № 9, ет. 2, чрез адв. ПЛ. М.-БАК, срещу Наказателно постановление № 200769-005559/05.02.2021 г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за 1. нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева и 2. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Конкретни доводи не се сочат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

М. – БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че нарушението по т. 1 е било неправилно квалифицирано, а това по т. 2 е останало недоказано от субективна страна. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище 1 от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на 04.03.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата на 11.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.11.2020 г., около 14.06 часа в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Георги Казаков – Даксла“ до № 4 настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № * и паркиран автомобил „Тойота Приус“ с рег. № *, собственост на св. Н. Д.. Причина за инцидента била това, че при извършен десен завой задната врата на товарния автомобил внезапно се отворила и в движение ударила спрения автомобил. В следствие на сблъска били причинени дребни материални щети и по двете МПС.

Жалбоподателят не спрял на място, доколкото въобще не разбрал за съприкосновението.

Малко по-късно св. Д. забелязала следите от удар по нейния автомобил и прегледала камерите за видео-наблюдение, които била монтирала и в чийто обхват попадало паркираното МПС. Видяла цялата ситуация, както и регистрационният номер на автомобила на жалбоподателя и сигнализирала органите на „Пътна полиция“. По сигнала била образувана преписка, като на 24.12.2020 г. полицейските служители успели да установят жалбоподателя и го призовали заедно със св. Д. в сградата на КАТ-Бургас. Жалбоподателят се отзовал, като на място св. Г.Д. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас му съставил АУАН с бл. № 948431, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушения по чл. 95, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП (в акта поради очевидна техническа грешка било посочено, че се предявява на нарушителя на 24.11.2020 г., когато в действителност дата била 24.12.2020 г.). Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, отразявайки в графата за възражения, че не е усетил да е настъпило ПТП. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни писмени възражения, в които още веднъж посочил, че не е разбрал за настъпилото ПТП.

Въз основа на АУАН на 05.02.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на възраженията, а също приел, че с действията си Д. е осъществил състава на двете нарушения, поради което и му наложил съответните наказания.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на 2 съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.02.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва извършване и на двете нарушения.

По отношение на нарушението по чл. 95, ал. 1 ЗДвП.

Съдът счита, че неправилно актосъставителят и АНО са квалифицирали поведението на водача като нарушение по тази законова разпоредба. Административното нарушение по чл. 95, ал. 1 ЗДвП, предвижда задължение за водача и пътниците да се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението, преди да слязат от спряло превозно средство (самата разпоредба се намира в Раздел ХIХ от ЗДвП, наименуван „Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда“, поради което и логично урежда обществените отношения свързани именно с ППС, които се намират в покой, а не в движение, както е в случая). От своя страна санкционната норма на чл. 180, ал.

3

1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, която е приложена, предвижда санкция за водач, който наруши правилата за престой или за паркиране. Повече от очевидно е, че дадената правна квалификация на нарушението и приложената санкционна разпоредба предвиждат нарушения от страна на водача, свързани със задълженията му при ППС, което се намира в покой (престояващо или паркирано). Такива констатации в акта и в наказателното постановление няма. По делото липсват данни товарният автомобил да се е намирал в покой и в следствие на нарушаване на правилата именно за престой или паркиране, в частност – оставяне на отворена врата при слизане, да се е стигнало до ПТП. Тъкмо напротив – изрично в АУАН и НП е посочено, че товарният автомобил е бил в движение, поради което и изначално не са били приложими правилата, касаещи поведението на водача при спряло МПС. Следователно наказващият орган неправилно е приложил посочената норма, налагайки наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред. Съдът обаче е обвързан от възприетата от наказващия орган квалификация и няма правомощия да преквалифицира деянието, което би довело и до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде санирано във фазата на съдебния контрол, поради което, с оглед констатираната незаконосъобразност на наказателното постановление, същото трябва да бъде отменено от съда в тази му част. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1053 от 16.06.2014 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 736/2014 г.

По отношение на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на самия водач Д., дадени при съставяне на АУАН и изложени допълнително в писменото му възражение се установява, че той въобще не е разбрал за настъпилото произшествие. В действителност обаче съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил и паркирания автомобил на св. Д. е имало, като в резултат от него са налице материални щети.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема за безспорно установено, че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили имуществени вреди.

Настоящият състав обаче, не споделя извода на

4 административнонаказващия орган, че Д. не е изпълнил задължението си да съдейства за установяване на вредите от ПТП, тъй като не е останал на мястото на произшествието.

Установеното деянието е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в която изрично не е установено задължение за водача на ППС да остане на място, нито да сигнализира контролните органи. Подобно задължение водачът има в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП при несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" ЗДвП при настъпило ПТП, от което има пострадали хора, но разглежданият случай не е такъв. Поради това и за Д. не е имало задължение да остане на място, а само да окаже съдействие за установяване на вредите (Решение № 306 от 25.02.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 162/2020 г). От своя страна оказването на съдействие може да включва различни действия: попълване на двустранен констативен протокол, предоставяне на данни за самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", уведомяване на собственика на увреденото имущество, предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др., но не означава обезателно, че водачът не трябва да напуска местопроизшествието. Поради това, съдът счита, че за Д. изначално не е имало задължение да стои на място до идване на полицейските органи. Нещо повече – в конкретния случай жалбоподателят в действителност е оказал съдействие за установяване на вредите, като още от самото начало е предоставил данни за самоличността си, дал е обяснения за инцидента, предоставил е автомобила си за оглед, подписал е протокола за ПТП и т.н. При това положение настоящият състав счита, че неправилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, поради което и неправилно му е наложил съответните наказания.