Решение № 340 от 14.11.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500604 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „А.Б.”ЕООД – гр.Д., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №168/09.03.2022г., поправено с решение №745/21.07.2022г., по гр.д.

№2273/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на И. К. К. от гр.Д. арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., обл.Д. вписан под акт №57 том ХХI вх.рег.№9178/05.08.2009г. и анекс към него от 03.05.2018г. - в размера за горницата над 1 200 лева до присъдените 3 000 лева.

Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалноправните норми. Възразява се, че съдът не отдал необходимото значение на известния на всички факт на случилата се през стопанската 2019/2020г. суша в региона, съответно довела до по-ниски добиви от земеделска продукция и по-ниски размери на плащаните от арендаторите арендни възнаграждения. По тези съображения се застъпва, че дължимото от 1 въззивника арендно плащане за посочената стопанска година не е повече от 1 800 лева и се настоява за отхвърляне на претенцията над този размер след отмяна на решението на районния съд в съответната обжалвана част.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемата И. К. К. от гр.Д., чрез пълномощника си, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявения от И.

К. К. срещу „А.Б.“ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата арендно възнаграждение в размер на 3 000 лева за стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., общ.Д., вписан под акт №57 т.ХХI вх.рег.

№9178/05.08.2009г. на СВп и анекс към него от 03.05.2018г.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която искът за арендното плащане е удовлетворен до размера от 1 800 лева.

Установено е по делото, че въз основа на договор за аренда на земеделска земя от 21.07.2009г., вписан акт №57 том ХХI вх.рег.

№9178/05.08.2009г. на СВп , анекс към него от 31.08.2012г., вписан под акт №100 т.ХVI вх.рег.№9269/03.09.2012г. на СВп и анекс от 03.05.2018г., вписан под акт №191 т.I V вх.рег.№3422/09.05.2018г. на СВп, през стопанската 2019/2020г. ищцата предоставила на ответника за възмездно ползване нива с площ от 30 декара, съставляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., общ.Д.. Срещу предоставеното му ползване ответникът има задължение за арендно плащане, уговорено в чл.3 на анекса от 03.05.2018г. в размер на не по-малко от 100 лева на декар.

Няма спор, че задължението не е изпълнено, като доводите на ответника, че не дължи повече от 40 лева на декар, са неоснователни.

Ответникът не е доказал, че през стопанската 2019/2020г. земеделският имот, предмет на сключения между страните договора за аренда, е бил засегнат от суша, а и то е без значение. Неблагоприятните климатични условия биха могли да се отразят в отрицателна посока на добива от земеделския имот. Но задължението на ответника е парично, размерът му не е обвързан с обема на 2 добива от арендувания имот, а евентуалният недостиг /поради недостатъчен следствие сушата добив/ на парични средства не е обстоятелство, което освобождава длъжника от задължението, нито намалява неговия размер – чл.81 ал.2 от ЗЗД.

Следователно няма основание задължението на ответника за арендно плащане за стопанската 2019/2020г. да бъде изпълнено в по-нисък от установения в договора размер от 100 лева на декар. Правилно първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата арендно плащане за процесната стопанска година в размер на 3000 лева и решението в обжалваната част за горницата над 1 200 лева следва да се потвърди.

Съответно на изгодния за нея резултат по делото, на въззиваемата следва да се присъди платеното от нея възнаграждение в размер на 330 лева за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №168/09.03.2022г., поправено с решение №745/21.07.2022г., по гр.д.№2273/2021г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която „А.Б.“ЕООД е осъден да заплати на И. К. К. арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., обл.Д.вписан под акт №57 том ХХI вх.рег.№ 9178/05.08.2009г . и анекс към него от 03.05.2018г. - в размера за горницата над 1 200 лева до присъдените 3000 лева.

ОСЪЖДА „А.Б.”ЕООД - гр.Д., ЖК “Д.**, да заплати на И. К. К. с ЕГН 4801128025 от гр.Д., ЖК

„Д.**, с у м а т а 330 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4