Решение № 224 от 05.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000890 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 336526/12.07.2021 г., подадена от „Рига Палас“ АД, гр. София, район „Възраждане“, ул. „Марко Балабанов“ № 4А, вх.Б, ет. 3, с ЕИК:204798633 и „Гранд Хотел Рига“ ООД, гр. Русе, бул. „***“ № 22, с ЕИК:131254670 чрез адвокат П.А. срещу решение № 260954/11.06.2021 г., постановено по търг. дело № 1235/2020 г., по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, по искове на „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе, ул. „ТЕЦ-Изток“ № 1, с ЕИК:117005106 срещу жалбоподателите, че ответниците дължат солидарно сума от 76 964.88 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот хотелски комплекс „Р.“, бул. „***“ № 22, гр. ***, по договор № 606/16.09.2005 г., със законната лихва от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и 10 796.46 лева - лихва за периода от 01.06.2017 г. до 18.10.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2019 г. на Софийския районен съд, 142 състав, по ч. гр. д. № 68893/2018 г.; както и „Гранд Хотел Рига“ ООД и „Рига Палас“ АД са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Топлофикация Русе” АД сумата от 1 804.19 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство и 2 901.02 лева, представляваща направени разноски в исковото първоинстанционно производство.

Жалбоподателите считат решението за недопустимо спрямо „Рига Палас“ АД. Твърдят, че това дружество не било страна по договора с ищеца и потребител на топлоенергия, съответно липсвал правен интерес от предявяване на иска по чл. 422 ГПК срещу него, доколкото предмет на 1 установяване било вземането по заповед за изпълнение задължение, издадена за вземане възникнало от договор, а не въз основа на друг юридически факт, какъвто бил извършения апорт на част от търговското предприятие. Предмет на иска било вземането, установено с документа, послужил за издаване на заповедта, а в заповедното производство не бил представян документ, който да сочел за длъжник „Рига - Палас“ АД. Недопустим бил иск на основания различни от тези послужили за издаване на заповедта за изпълнение, съответно на факти, различни от фактите установени в заповедното производство.

Излагат и доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Съдът допуснал нарушение на правилата на доказателствената тежест. Не обсъдил изцяло заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи, не обсъдил и доводите на ответника, поради което стигнал до извод, без ищецът да е провел пълно и главно доказване за количеството доставена топлоенергия. От приетите по делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертизи се установило, че през определени периоди на нефункциониране на уреда за измерване, ищецът прилагал методика за изчисление в отклонение от нормата на чл. 44 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). Съдът не съобразил и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съобразно която неплатеният остатък по издадените от ищеца фактури към 12.07.2017 г. бил 66 882.39 лева.

В заключение посочват, че съдът при съобразяване заключенията на приетите експертизи и доводите на ответниците, би стигнал до извод за недоказаност на иска, евентуално за негова частична неоснователност. Посочените процесуални пропуски довели до постановяване на решението и в нарушение на материалния закон. Частичната неоснователност на иска за главница, обуславяла и частична неоснователност на акцесорната претенция за лихва.

Предвид гореизложеното, жалбоподателите молят апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация Русе” АД не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация Русе” АД срещу „Гранд Хотел Рига“ ООД и „Рига Палас“ АД, подадена пред Окръжен съд – Русе, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 76 964.88 лева, представляваща главница за продадена и доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. по девет броя фактури по договор № 606/16.09.2005 г., лихва за забава в размер на 12 650.51 лева, дължима за периода от 01.06.2017 г. до 18.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, с присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът „Гранд Хотел Рига“ ООД бил купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот в гр. Русе, представляващ хотелски комплекс „Р.“, бул. „***“ № 22, с абонатен № 05000000260. За периода от 01.08.2016 г. до 2

30.04.2017 г. ищецът доставил в имота и на ответника била предадена топлинна енергия на обща стойност 76 964.88 лева по девет броя фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура - 30 дни след периода на доставката, до 18.10.2018 г., в размер на 12 650.51 лева. За събиране на вземанията ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 68893/2018г. по описа на РС-София. Съдът дал указания да се предяви иск относно вземанията и за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на производството за установяване на вземанията.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответните дружества „Гранд Хотел Рига“ ООД и „Рига Палас“ АД са подали отговор, с който оспорват исковете. Възразяват, че искът бил недопустим по отношение на „Рига Палас“ АД поради липса на правен интерес, тъй като не се твърдяло този ответник да е бил страна по договор с ищеца или друг правопораждащ му факт.

Производство не било местно подсъдно на Окръжен съд – Русе, поради което молят да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Считат исковата молба за нередовна поради непълнота в обстоятелствената й част и противоречието и с петитума. Оспорват исковете като неоснователни, в каквато връзка оспорват изложената в исковата молба фактическа обстановка – че за посечения период ищецът бил доставял описаните във фактурите количества топлинна енергия, съответно, че някой от ответниците дължал посочените в тях суми; че се дължала лихва за забава върху всяка от сумите по приложените към исковата молба фактури; че вторият ответник бил страна по договорно или друго правоотношение с ищеца. Също така, ответниците оспорват издадените от ищеца фактури като частни свидетелстващи документи и посочват, че доказателствената тежест за доказване на верността на съдържанието на фактурите в оспорената част била на ищеца, в какъвто смисъл и съдът следвало да разпредели доказателствената тежест. Частни удостоверителни документи били и представените от ищеца справки. Ответниците оспорват верността на съдържанието им относно вписаните количества доставена топлинна енергия, загуба и подлежащи на плащане суми, както и верността на цифрите относно показания на топломера, енергия по топломер, топлинна енергия за абонатна станция, технологични разходи и работни часове, при същите съображения относно доказателствената тежест на документите. Ответниците оспорват и верността на справката за дължими суми към 18.12.2017 г. Конкретно описват други представени от ищеца документи като неотносими.

Оспорват представения констативен протокол от 06.06.2017 г. в частта му, в която са отчетени текущи показания на топломера, като се възразява, че той бил с невярно съдържание. Документът бил частен свидетелстващ и бил лишен от материална доказателствена сила. Тежестта на доказване била върху ищеца, което също следвало да му се укаже.

След уважаване възражението на ответниците за неподсъдност на делото пред Окръжен съд – Русе и изпращането му в Софийски градски съд, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която уточнява, че вземането срещу втория ответник произтичало от ТЗ, съобразно който при прехвърляне на предприятие отчуждителят отговарял солидарно с правоприемника. По тази причина правоприемникът бил приел както изпълнението по договора за доставка на топлинна енергия, така и задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Прехвърлянето на търговско предприятие било вписано в търговския регистър и не подлежало на доказване.

В отговора на допълнителната си искова молба, ответниците оспорват обстоятелството, че „Гранд Хотел Рига“ ООД било прехвърлило на втория ответник търговското си предприятие.

Първото дружество било учредило второто чрез непарична вноска, представляваща част от 3 търговското му предприятие. В предмета на тази вноска не били включени задълженията на ищеца по процесните фактури. По тази причина те не били преминали в имуществото на „Рига Палас“ АД и то не било солидарно задължено с „Гранд Хотел Рига“ ООД. Допустимостта да бъде извършена разпоредителна сделка с част от търговско предприятие, каквато бил апорта, била призната от правната теория и задължителна практика на ВКС.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че в случая са предявени от „Топлофикация Русе” АД срещу „Гранд Хотел Рига“ ООД и „Рига Палас“ АД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане, дължимо солидарно от ответниците на ищеца в размер на сумата от 76 964.88 лева, представляваща главница за продадена и доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. по девет броя фактури по договор № 606/16.09.2005 г., лихва за забава в размер на 12 650.51 лева, дължима за периода от 01.06.2017 г. до 18.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, с присъждане на разноските в заповедното и исковото производство, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение по гр. дело № 68893/2018 г. по описа на РС-София.

От писмените доказателства по приложеното дело на РС-София се установява, че заповедното производство е образувано по заявление вх. на СРС № 3083740/26.10.2018 г. – п. к.

22.10.2018 г., подадено от „Топлофикация Русе” АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Гранд Хотел Рига“ ООД и „Рига Палас“ АД като солидарни длъжници в размер на 76 964.88 лева – главница, 12 650.51 лева – лихва от 01.06.2017 г. до 18.10.2018 г., законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и разноски: 1 775.78 лв. – адвокатско възнаграждение и 1 792.31 – държавна такса. В заявлението е посочено, че вземането произтича от продадена топлинна енергия в имот на длъжника в гр. Русе, представляващ хотелски комплекс „Р.“, бул. „***“ № 22 за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. по договор № 606/16.09.2005 г. Заявлението е било уважено като в полза на заявителя „Топлофикация Русе” АД била издадена заповед по чл. 410 ГПК от 20.11.2019 г. за така претендираните суми. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците са подали възражения, след което по указания на заповедния съд, заявителят е подал в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК исковата молба, предмет на настоящото исково производство.