Решение № 2598 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2598 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100506617 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20018423 от 04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 55423 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 72 състав, е отхвърлен предявеният от „Х.“ ООД, ЕИК **** срещу „Ф.К.“ ООД, ЕИК **** иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 102 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Ф.К.“ ООД дължи на ищеца „Х.“ ООД сумата от 2469,06 лева, обективирана във фактура № 1000000125/10.12.2019 г. /след прихващане на 0.01 лв./ във връзка с тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения между „Ф.К.“ ООД, „Б.“ ООД и „Х.“ ООД, включваща: 2 112.29 лв. с ДДС наем за м. декември 2019 г., 356.77 лв. с ДДС консумативи, включително: за вода – 10.32 лв. с ДДС за периода 03.10. - 31.10.2019 г.; за ел. енергия – 252.77 лв. с ДДС за периода 03.11. - 03.12.2019 г.; за топлинна енергия – 89.24 лв. с ДДС за периода 01.11. 30.11.2019 г. /намалена с 0.36 лв. с ДДС за търговска отстъпка/, и за дистанционно четене на партида за топлинна енергия – 4.80 лв. с ДДС за м. октомври 2019 г., ведно със законна лихва от 1.7.2020 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава върху общата сума по фактурата в размер на 125,51 лева за периода от 31.12.2019 г. до 30.6.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 9.7.2020 г. по ч.гр.д.№ 28250/2020 г. на СРС.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в производството „Х.“ ООД, предвид което и чрез надлежно упълномощения процесуален представител – адв.

К.Р., подал срочна въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че СРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и едва частично е засегнал показанията на свидетеля И.Ж., като за сметка на това частта, в която е анализирал показанията, коментарът за тях бил превратен. Обяснява, 1 че по делото е представен и приет договор за наем с наемодател – ищеца и наемател „Ф.“ ООД, чийто управител е и управителят на „Б.“ ООД, а наред с това и на ответника „Ф.К.“ ООД. В договора било уговорено платеният през месец ноември 2019 година от ответника вместо от „Б.“ ООД гаранционен депозит в размер на 900 евро да се използва, тоест да се смята като броен от новия наемател „Ф.“ ООД по договора за наем от 30.12.2019 г. Афишира, че с оглед изложената хронология на събитията е налице несъмнена връзка между двата договора и заместването в дълг на първия наемател. Оплаква се, че първоинстанционният съд не е обсъдил сключения между „Ф.“ ООД и „Х.“ ООД договор. Коментира свидетелските показания на свидетеля И.Ж., като отчита, че разказът му установява, че е имало устна уговорка между „Х.“ ООД и друго дружество, което да плати забавените задължения на „Б.“ ООД. С оглед направените от „Ф.К.“ ООД две плащания следва да се приеме, че това друго дружество, за което е говорил управителят на „Б.“ ООД /Б.И./ е именно „Ф.К.“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че съгласието за заместване в дълг е предхождало плащанията. Отправя оплакване, че фактическите и правни доводи на въззивника ищец, наведени още в исковата молба останали некоментирани от районния съд. Във връзка с възраженията на въззивника за процесуални пороци на първоинстанционния съдебен акт не са депозирани доказателствени искания пред въззивната съдебна инстанция. На последно място, пледира, че фигурата на заместване в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД е неправилно коментирана от СРС. Моли се за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което ищцовите претенции да се уважат изцяло.

Въззиваемата страна – ответник „Ф.К.“ ООД в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не се е възползвал от правото си да подаде отговор. В проведеното пред въззивния съд единствено открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се процесуално представлява.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

Безспорно и установено от приложените писмени доказателства по делото е, че на 28.09.2019 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между ищеца като наемодател и „Б.“ ООД като наемател, като по този начин е възникнало валидно наемно правоотношение с предмет предоставяне за възмездно ползване на обект – кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, ул. ****, на партера на сграда № 1.

Страните уговорили предоставянето на обекта да е възмездно, при заплащане на месечен наем в размер на 900 евро, без ДДС, като задължение на наемателя е и плащането на разходите, свързани с ползването на вещта.

Пред първоинстанционния съд са представени платежни нареждания от 15.11.2019 г. и 9.12.2019 г., видно от които са извършени плащания по договора за наем. Конкретно, в банковия документ от 15.11.2019 г. като основание за извършената транзакция е посочено „депозит по договор за наем“, а в разписката от 09.12.2019 г. – съответно „по фактура 1000000121/08.11.2019 г.“ Плащанията са извършени от 2 ответното дружество „Ф.К.“ ООД, като в документа от 09.12.2019 г. има отбелязване, че длъжник е трето за спора лице „Б.“ ООД.

По делото е приложен и протокол /тристранен/ за прихващане на вземанията и задълженията от 30.12.2019 г., сключен между „Б.“ ООД, „Ф.К.“ ООД и „Х.“ ООД с предмет уточняване разплащанията и уреждане взаимоотношенията между трите фирми. От този тристранен протокол се установява, че страните постигнали съгласие задължението на „Б.“ ООД към „Х.“ ООД в размер на 5428,64 лева да бъде платено от „Ф.К.“ ООД. Коментираният тристранен протокол е подписан единствено от ищеца „Х.“ ООД.

В хода на съдебния процес, развил се пред първостепенния съд, с оглед обезпечаване на делото с доказателства, са събрани и устни такива, посредством разпит на свидетеля И.К.Ж. – съпруг на управителя на ищцовото предприятие. От разказа на свидетеля се установява, че между съпругата му /в качеството й на управител на „Х.“ ООД/ и „Б.“ ООД бил сключен договор на 28.09.2019 г. за обект, находящ се на ул.

„Димитър Петков“ в град София. Обектът бил закупен с цел инвестиция и представлявал кафе – сладкарница. Обяснява, че дейността на „Б.“ ООД касае производство на хляб, поради което обектът следвало да се преустрои. Твърди, че дружеството получило гратисен период за плащане, който по-късно бил удължен, но плащане така и не последвало. Сочи, че депозитът за наема бил 900 евро без ДДС, като това била и цената за наемане на обекта ежемесечно. Твърди, че след многократни разговори с представител на „Б.“ ООД, втората половина на месец ноември 2019 година постъпило плащане за депозита и част от наема, но същото изхождало не от задълженото лице, а от „Ф.К.“ ООД. Счетоводителката на компанията забелязала проблем в това. Посочва, че представеният по делото тристранен протокол цели именно уреждане на икономическите отношения между трите дружества с оглед счетоводния елемент. Съставило се споразумението и нещата се уточнили.

Споразумението било изпратено по електронната поща, като от другата страна нямало подпис и никаква реакция. След това се сключил нов договор с „Ф.“ ООД, с плащане от „Ф.К.“ ООД. Признава пред съда, че с оглед настъпилата пандемия, наемът бил намален.

Други относими за спора по фактите доказателства не са представени.

Софийският районен съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 102 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на вземания за договор за наем и консумативи по същия и на обезщетение за забава, начислено върху главното вземане, по които задължения наемателят „Б.“ ООД е заместен като длъжник от ответника „Ф.К.“ ООД.

Съгласно чл. 232 от ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, като освен това той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Страните не спорят, че между дружеството – ищец в качество на наемодател и трето за настоящия спор лице - „Б.“ ООД като наемател е сключено съглашение за наемане на обект, находящ се в гр. София, ул. ****, на партера на сграда № 1.

Безспорно е установено по делото още, че в полза на наемодателя „Х.“ ООД е постъпило плащане по повод на така уговореното съглашение за наем от страна на трето за правоотношението лице, а именно от ответника „Ф.К.“ ООД, като последното изплатило на 15.11.2019 г. сумата от 1760,25 лева, а съответно на 09.12.2019 г. сумата от 1199,33 лева.

Спорът между страните е концентриран в това дали извършените плащания от страна на „Ф.К.“ ООД са в резултат на уговорено между страните в процеса и третото за спора лице „Б. ООД“ заместване в дълг, по силата на което „Ф.К.“ ООД е поело 3 изцяло задълженията на „Б. ООД“ спрямо „Х.“ ООД и касаещи суми за наем, консумативи и обезщетение за забава, начислено върху главните вземания. В тази връзка по делото е приложен тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения, по силата на който „Ф.К.“ ООД заместил „Б. ООД“ в задълженията му към ищеца, обективирани във фактура от 8.11.2019 г. относно сумата от 1 199,32 лв. с ДДС, фактура от 10.12.2019 г. за сумата от 2469.07 лв. и относно сумата от 1760.25 лв.

/равностойност на 900 евро/ депозит. Така представеният протокол от 30.12.2019 г. обаче е изрично оспорен от процесуалният представител на ответника – управителя Б.И., в проведеното пред СРС открито съдебно заседание на 23.06.2021 г., при твърденията, че подобни споразумения никога не са били предмет на разговори и уговорка между страните, поради което и самият протокол не разполага с подписите на управителите на другите две дружества, извън ищцовото.

Съгласно нормата на чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора – арг. от чл. 74 от ЗЗД. Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, тоест към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, трето лице встъпва като съдлъжник. При заместването в дълг трето лице /нов длъжник/ замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга, като в този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора.

При заместването в дълг кредиторът сам трябва да се лиши от досегашния си длъжник, тъй като за него е от значение кой ще е неговият длъжник. Съглашението между длъжника и третото лице за заместване в дълг няма сила без съгласието на кредитора. Уведомяването на кредитора за заместването не е достатъчно, тъй като кредиторът следва да направи изрично волеизявление за съгласие правните последици от съглашението между досегашния длъжник и заместващия го да се проявят и по отношение на него. ЗЗД не съдържа правило, според което ако кредиторът не даде съгласието си, съглашението между стария и новия длъжник има действие на поемане на изпълнението. Подобна конверсия на заместването в дълг в поемане на изпълнението може да настъпи само при налична съответна воля на страните /в този смисъл и Решение № 333 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 955/2011 г. на ВКС, IV г.о./.