Протокол № 1021 от 26.09.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1021 гр. Варна, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова

Съдебни

Нели Д. Евлогиева заседатели: Асен Анг. А. при участието на секретаря Родина Б. Петкова и прокурора Д. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно дело от общ характер № 20253100200556 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ:

С. В. Ш. – уведомен от предходното с.з., явява се лично и с адв. Хр.Х., редовно упълномощен от ДП.

В залата се явява преводач И.А. - назначена от съда в предходното съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛИ:

Н. О. – редовно призована, явява се лично.

ВЕЩИ ЛИЦА:

Д-р Д. Г. В. – редовно призована, явява се лично.

Д. Б. П. – редовно призована, явява се лично.

Д-р С. В. В. – редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО от фазата на съдебното следствие

Съдът пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:

СВИДЕТЕЛ:

Н. О. – родена в Украйна, украинско гражданство – 67 години, без родство с подсъдимия, неосъждана, средно образование, вдовица ВЕЩИ ЛИЦА:

Д-р Д. Г. В. – 33 г., с висше образование, неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Д. Б. П. – 62 г., с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Д-р С. В. В. – 48 г., с висше образование, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Вещите лица са предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.

Обещават да дадат заключения по съвест и знание.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Н. О. чрез преводач Ачикгюзян Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

Н. О.: Помня случая малко смътно. Помня, че се върнах от Украйна, бях у дома, пих чай и чух шумове и разбрах, че нещо се е случило навън.

Моите прозорци гледат към същата тераса. Видях и познах Ф., защото добре го познавах. Той живее на същия етаж, на който живея и аз. Този господин, който е в залата /показва подс. С. Ш./ живее един етаж по- нагоре. Не го 2 познавах добре. Даже сега не го познах. Когато видях, че двама възрастни мъже като малки деца се боричкат и се бутат казах: „Какво правите? Вие не сте деца, сега ще извикам полиция!“ Върнах се в стаята и продължих да пия чай. След това минаха може би 5 минути и някой ми почука на вратата, отворих и видях, че на прага стои Ф. и ме моли да извикам бърза помощ. Аз лошо зная български език и веднага отидох при съседката и я помолих да извика бърза помощ, защото тя знаеше български. След това се върнах в стаята и не излязох до момента, в който дойде полицията.

На въпросите на прокурора:

Към настоящия момент и тогава живея в к.к. „Константин и Елена“ в блока „ Енерго 1“, етаж 1, стая 114.

Ф. живееше през две стаи от мен, номера на стаята не помня.

Не помня датата и година, когато се случи това. Беше зима, но не помня дата и месец. Беше вечер. Имам семейни проблеми, внука ми претърпя две операции и цялата мисъл ми е ангажирана там. Не помня много неща.

От моята тераса виждам голямата тераса, на която бяха те двамата. Те бяха на разстояние от мен повече от 15 метра, беше доста тъмно. Веднага познах Ф., защото него го познавам добре. Те стояха прави и като деца си посягаха и аз затова им казах: „Какво правите като децата?“ и се прибрах в стаята.

Аз възприех това като на игра, несериозно. И двамата се закачаха по този начин. Не съм чула да си говорят. На терасата е доста шумно, наблизо минава шосето. Не съм чула да се карат.

Аз като направих забележката си, реших че приключвам и се върнах в стаята си, затова не мога да кажа дали са продължили да бъдат изправени.

Не съм видяла някой от тях да държи предмет.

Някой ми почука на вратата и като отворих видях Ф. и той ме помоли да извикам бърза помощ.

Той почука на моята врата, защото моята е първата на етажа. Ф. ми каза „Извикай линейка!“. Аз му казах да отиде при дъщеря си. Дъщеря му в този момент беше там, при него, не помня как й беше името. Но т.к. той ме помоли за линейката аз си направих добрината да отида при съседката, която говори български да й кажа да извика линейката за него, т.к. явно си помислих, че 3 той има нужда от това. Той беше приведен, не ми направи кой знае какво впечатление неговото състояние, той веднага се обърна и тръгна към стаята си, а аз отидох при Г. Ш. да се обади по телефона.

Не помня дали съм била при нея, докато тя се обажда по телефона.

Сещам се, че бързо се върнах в своята стая, защото аз бях след пътуване от Украйна и бях много изморена.

Не съм чула какво Ш. говори по телефона. Ф. ме помоли и затова аз се обадих, не съм решила аз сама.

После нищо не съм видяла, аз бях в стаята. Когато дойде полицията ми почукаха на вратата и ме питаха какво се е случило и какво съм видяла. От полицаите разбрах какво се е случило. На полицаите казах това, което казах и сега пред съда. От тях разбрах, че търсят кървави следи, че някой е наръган с нож. Аз кръв не съм видяла, Ф. беше с червена тениска и това си спомням много ясно. Кръв не съм виждала, нито по дрехите му, нито наоколо.

Не помня подсъдимия как е бил облечен. Аз не го познавам добре, затова не обърнах и внимание. Дори в тъмН.та не го разпознах.

На въпросите на адв. Х.:

На балкона ми тогава да съм била 2 минути, докато ги видя, казах им моите думи и се прибрах вътре.

Не мога да кажа колко време след като се прибрах в стаята на вратата ми почука Ф..

На въпросите на съда:

На терасата, където бяха двамата има пейка. Те не бяха на пейката, бяха прави, бяха на около метър един от друг. Бяха и на около метър и нещо от пейката.

Съдът счита, че следва да прочете показанията на свидетелката, дадени в хода на д.пр. доколкото установява, че тя не си спомня някои факти и обстоятелства.

Съдът разясни на подсъдимия, че при негово съгласие за прочитане показанията на свидетелката, дадени в хода на д.пр. същите могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата съгласно чл. 281, ал.7 от НПК.

4

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че няма пречки показанията на свидетелката дадени в хода на д.пр. да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал.5 от НПК.

Адв. Х.: Аз също не се противопоставям.