Решение № 557 от 24.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500440 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 260167 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 7474/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I I I гр. състав, е признато за установено по отношение на Д. Т. А. и А. Д. Л.-А., че Т. Д. П. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с кадастрален идентификатор *****.*****.367 по КККР на с. *****, одобрени със заповед № РД-18-37/08.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ VII-***** от кв. 24 по плана на с. *****, обл. ****, ведно с построените в същия имот сграда с кадастрален идентификатор *****.*****.367.1, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв. м.; сграда с кадастрален идентификатор *****.*****.367.2, представляваща едноетажна сграда със застроена площ от 77 кв. м., сграда с кадастрален идентификатор *****.*****.267.3, представляваща селскостопанска постройка с площ от 17 кв. м., сграда с кадастрален идентификатор

*****.*****.367.4, представляваща селскостопанска постройка с площ от 1 кв. м., и всички други подобрения 1 върху имота, както и съответно е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от Д. Т. А. и А. Д. Л.-А. като неправилно – необоснова, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателите А.и сочат, че районният съд неправилно приел, че ищцата Т. П. упражнявала в продължение на 10 години необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния имот и сградите в него. Посочват, че пред първата инстанция са представили доказателства, че имотът бил регистриран на тяхно име пред местната данъчна администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Отделно от това, в първоинстанционното производство жалбоподателите представили писмени доказателства – документи за заплатени данъци, застрахователни полици, договори за възлагане и документи за заплатени застрахователни премии, касаещи процесните недвижимости, които не били обсъдени в обжалваното решение. При защитата си в качеството на ответници в предходни съдебни процеси с предмет действителността на прехвърлителната сделка, от която Л. твърдят да черпят правото си на собственост, те били доказали, че са придобили същото по надлежен ред. По този начин били прекъснали придобивната давност, твърдяна от г-жа П..

Молят съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен и да отхвърли претенцията на Т. П. като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Т. Д. П.. Въззиваемата оспорва въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивниците Д. А. и А. Л.-А. поддържат въззивната жалба.

2

В открито съдебно заседание въззиваемата Т. П. поддържа отговора си на въззивната жалба.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. П. (съпругът й Т. П. също е бил страна по производството, но с влязло в сила определение производството по делото за него е прекратено) против Д. А. и А. Л.-А. за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *****.*****.367 по КККР на с. *****, обл. ****, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален идентификатор *****.*****.367.1, едноетажна сграда с идентификатор *****.*****.367.2, селскостопанска постройка с идентификатор *****.*****.367.3 и селскостопанска постройка с идентификатор *****.*****.367.4, както и всички подобрения в имота.

В исковата молба са изложени твърдения, че до 31.03.2008 г. ищцата П. и съпругът й се легитимирали като собственици на процесния поземлен имот и сградите в него – земята придобили по давност по време на брака си, а построеното – по приращение. На тази дата без знанието на съпрузите с пълномощно, което те не съставили, процесните имоти били продадени от дъщеря им на ответниците. Въпреки продажбата П. запазили имота и сградите в свое владение, което не било прекъсвано – плащали консумативните разходи, извършили ремонти, посадили множество дървета и отглеждали зеленчуци в двора, както и селскостопански животни – кокошки и прасета. Претендира се, че ищцата е придобила право на собственост върху процесните имоти по давност – чрез необезпокоявано и непрекъснато владение в периода от 31.03.2008 г. до завеждането на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците А. Л.-А. и Д. А. са подали писмени отговори, в които вземат становище за неоснователност на иска.

Считат себе си за собственици. Посочват, че по предходно водено между страните дело съдът е отхвърлил иска на П. за признаване на договора за продажба, сключен чрез дъщеря им, за недействителен. Признават, че действително в имота живеят ищцата и съпруга й, защото ответниците се 3 страхували от саморазправа. Ответникът А., след като не могъл да влезе във владение след продажбата, застраховал имота. Ответниците били вписани като собственици в регистъра на СГКК-****. Заплащали данъците и ТБО за спорните имоти.

Първоинстанционният съд е счел, че са доказани предпоставките на придобивния способ по чл. 79 от ЗС, че не са били налице основания за спиране и прекъсване на давността преди изтичането на 10-годишния срок, с които решаващи мотиви е уважил ищцовата претенция.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

От нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № ****, том 5, дело № ****/1977 г. по описа на нотариус при Пловдивския районен съд, се установява, че съпругът на ищцата Т. П. е признат за собственик на процесния недвижим имот, означен като дворно място, съставляващо парцел VI-***** по плана на с. *****, на основание давностно владение. Това е станало по време на сключения между П. брак – обстоятелство, по което не се спори от страните, а и документално се подкрепя от съдържанието на удостоверение за граждански брак, находящо се на л. 66 от първоинстанционното дело.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № *****, дело № *****/2008 г. по описа на нотариус К. А., рег. № ***** на НК, се установява, че Т. П. и Т. П.. чрез пълномощника си К. К., са дали съгласие да продадат процесния (тогава съсобствен им при режим на СИО) недвижим имот, означен като УПИ VII-***** по плана на с. *****, ведно с построените в него сгради и останалите подобрения, а ответникът Д.

А. дава съгласие да го закупи. Тази продажба е осъществена по време на брака на последния с ответницата А. Л.-А. – факт, по отношение на който твърденията на страните съвпадат.

С решение № 499 от 06.02.2019 г. по гр. дело № 81/2017 г. по описа на ПдРС, потвърдено с решение № 828 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 646/2019 г., влязло в законна сила, е отхвърлен предявеният от Т. П. и ищцата Т. П. иск против ответниците Д. А. и А. Л.-А. за признаване за установено на осн. чл.

42, ал. 2 от ЗЗД, че договорът за продажба на процесните имоти, обективиран 4 в описания в предходния абзац нотариален акт, не поражда правни последици като сключен от представител без представителна власт и при отказ от потвърждаване.

Между страните не е спорно, че след продажбата през 2008 г. ищцата П. и съпругът й са упражнявали фактическа власт върху процесния поземлен имот и построените в него сгради. Спори се дали тази фактическа власт е имала характера на владение – спокойно, явно и непрекъснато, което да се яви годен елемент на твърдения в исковата молба придобивен способ.

От приходни квитанции, находящи се на л. 50-52 от първоинстанционното дело, се установява, че за периода 2013-2019 г. съпругът на ищцата Т. П. е заплащал начислените данък и такса битови отпадъци за земята и сградите, находящи се в с. *****, Пловдивско, на ул.

„*****.

От съобщение, находящо се на л. 131 от първоинстанционното дело, се установява, че под вх. № 1616000941/21.07.2008 г. в Община ***** е постъпила декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Д. Т. А..

От представените по делото два броя удостоверения за облагаеми имущества по ЗМДТ се установява, че въз основа на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижими имоти по документ за собственост – нотариален акт от 31.03.2008 г., описан по-горе, ответниците А. и Д. А.и са задължени лица за следните облагаеми имущества в с. ***** при ½ ид. части: земя, гараж, жилище и селскостопански обект.

От приходни квитанции (л. 132-141 от първоинстанционното дело) се установява, че за периода от 2008 до 2019 г. ответниците Д. А. и А. Л.-А. са заплащали начислените данък и такса битови отпадъци за сгради и земя – УПИ VII-***** в с. *****.

От застрахователни полици, предложения-въпросници „Имущество“, които съставляват неразделна част от полиците, и съответни сметки за платени застрахователни премии, находящи се на л. 142-167 от първоинстанционното дело, се установява, че Д. А. е сключил с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД имуществени застраховки „Комфорт за дома“ за недвижимо имущество, означено като „къща“, „подобрения по сграда“ и „гараж“, с адрес с. *****, УПИ VII-***** от кв. 24.

5

По писмени данни на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (л. 347 от първоинстанционното дело) се установява, че по измервателна точка номер ***** в с. ***** клиент е съпругът на ищцата Т. П. – с регистрация от 01.01.2002 г.

По писмени данни на община „*****“, обл. **** (л. 346 от първоинстанционното дело) се установява, че от 2008 г. за поземлен имот с идентификатор *****.*****.367 и сградите в него местни данъци и такси се генерират по партида на ищцата П. и нейния съпруг.

От касови бонове (л. 274-276 от първоинстанционното дело) се установява, че Т. А. П. в периода декември 2022 г. – април 2023 г. е заплащал консумативни разходи (вода и ток) за процесния имот в с. ***** – ИТН *****, посочен административен адрес.

От показанията на свидетелите К. П. и И. К., разпитани в първоинстанционното производство, се установява, че по техни преки лични впечатления (свидетелите живеят в съседство на спорния имот и сгради) единствено Т. и Т. П. ползват спорните недвижимости, като имотът е ограден: достъпът до него е ограничен, а в двора двамата съпрузи са засаждали зеленчуци и овошки.

За да бъде уважен установителен иск за собственост, придобита по давностно владение, необходимо е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че: 1) упражнява фактическата власт върху вещта с намерение да я свои и 2) изтичане на предвидения от закона срок – 10 години за недобросъвестно владение и 5 години за добросъвестно владение, когато се касае за недвижими вещи. Ако ищецът съумее да проведе успешно доказване на фактическата си власт върху имота, то за наличие на субективния елемент на владението се прилага презумпцията, уредена в чл. 69 от ЗС – който владее, владее за себе си. Владението е необходимо да бъде спокойно, явно, несъмнително и непрекъснато през целия срок, за да бъде осъществен съставът на придобивната давност (чл. 79 от ЗС). Изрично в определение № 60452 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2948/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева е прието следното: „Да е несъмнително владението според съдебната практика означава да са ясни и двата елемента, да са изявени чрез действия, които не са двусмислени, да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като 6 своя. Да е явно владението означава всеки заинтересован, включително и собственика да може да научи /а не да е научил/ за него, като тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност“ , като е направено позоваване в този смисъл и на постарата практика на ВКС - решение № 436 от 21.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2005 г., IV г. о., решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2015 г., II г. о.