Решение № 6863 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6863 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110132935 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „............. ЕАД с предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. Б. С. с ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 4303,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ............ ведно със законна лихва за период от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 720,13 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от 51,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №68614/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.

Ищецът твърди, че се намира в облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че по силата на облигационното отношение е доставил топлинна енергия за следния собствен на ответника топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ......... Твърди, че ответникът не е заплатил в срок реално потребената топлинна енергия, поради което претендира и мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор чрез адв. Д. С. от ВрАК, с който оспорва предявените искове. Оспорва пасивната процесуална легитимация, тъй като твърди, че не е сключвал писмен договор с ищеца. Оспорва издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като счита, че същата противоречи на правото на ЕС, в частност на разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Прави възражение за 1 недължимост на сумите, като счита същите за завишени и неотговарящи на реалното потребление. Оспорва сключения договор между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение, тъй като общото събрание на етажните собственици нямало такива правомощия. Оспорва дължимостта на начислените мораторни лихви поради противоречие със закона. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- ................... ЕООД заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД.

За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника, облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между 2 ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представена молба – декларация вх.№9873/06.11.2001 г. /л.34/, неоспорена от ответника в срока по чл.131 ГПК, видно от която А. Б. С. е депозирал до ищцовото дружество искане за разкриване на негово име на партида за заплащане на топлинна енергия за отопление и топла вода за топлоснабден имот, находящ се в гр................. По изложените съображения се налага изводът, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ......... от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути" и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016 г. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за исковия период. Чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна 3

– доставчик на топлинна енергия.

Неоснователни са и доводите на ответника, че Общите условия на ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите условия имат договорен, а не нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът не открива противоречие с изискванията на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от тях.

От писмените доказателства, представени от ищеца и третото лице – помагач, става видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният недвижим имот, е топлофицирана и присъединена към топлопреносната мрежа. Видно е от представения протокол от 03.10.2001 г. от общо събрание на етажните собственици /л.30 / и договор от 10.10.2001 г./л.28/, че Етажната собственост на адрес гр.................. е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице- помагач -................... ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции. Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.