Решение № 70 от 21.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Свиленград , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200456 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000129 от 26.02.2021 година на Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Н.Х.Г. с ЕГН ********** от ******************, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Н.Х.Г., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, необоснован и несправедлив. Сочи, че не бил извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н.Х.Г. , се явява.

1

Пледира за отмяна на обжалвания акт поради липса на субективния елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза се ангажира гласно доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призовани, н е изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.02.2021 година около 18.30 часа свидетелите Р.А.Г. и Я.З.Д.

(служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) - Кърджали), в село Вълче поле, област Хасково, спират за проверка движещото се в посока ******************, моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка „Ифа”, модел В 50 Л с държавен регистрационен номер ******** – собственост на Х.Г.Й. (видно от Справката относно собствеността на автомобила). След като се представят служителите на ЗЖУ - Кърджали искат от водача личните му документи и тези на управлявания товарен автомобил.

Установяват, че това е жалбоподателят Г.. При проведения разговор с жалбоподателя Г. на полицейските служители им прави впечатление, че водачът мирише на алкохол и видимо е повлиян от него. За случая е уведомен ОДЧ при РУ – Свиленград и е поискано съдействие на дежурен служител от звено „Пътен контрол” при РУ – Свиленград. На место около 19.30 часа пристига свидетелят Б.П.Б.. Последният уведомява жалбоподателя, че ще му бъде извършена проверка за алкохол, разяснява му процедурата във връзка с 2 проверката за алкохол, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде реч отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 - ARDN – 0088 за наличие на алкохол, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно употребата на алкохол. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с № 082668 от същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), който жалбоподателят отказва да подпише и да получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа, трите имена и адреса на свидетеля Я.Д..

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б.П.Б. – „Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0667400, серия Д. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Р.А.Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с отказа на Г. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят Г. е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, като не вписва възражения против констатациите. Отказите да подпише АУАН и да получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на лицето Г.С.Я...

Независимо, че е отказал пред полицейските служители да бъде изпробван за алкохол Н.Х.Г. решава, че ще даде кръвна проба и се явява в ЦСМП – филиал Любимец, но медицинското лице отказва да му взема, тъй като не представя Талон за медицинско изследване. Жалбоподателят се връщат в село Вълче поле, за да вземе Талон за изследване от полицейския служител, който го е издал, но актосъставителят Б. вече си е тръгнал и няма от кого да вземе Талона, а и не познава издалия Талона служител на МВР.

3

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 210351-000129 на 26.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от права да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 19.05.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б.П.Б. заема длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.3510003590 от 10.06.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с НП и Електронен фиш.

По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, който пред настоящия Съдебен състав заяви, че бил притеснен и ядосан и затова отказал 4 да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, но в последствие осъзнал грешката си и отишъл в ЦСМП - филиал Любимец, но там му поискали Талона. Тогава се върнал в село Вълче поле, на местото, където са го спрели, но там нямало никой. Сочи, че не познавал полицая, който му издал Талона и затова не успял да вземе екземпляр от него.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 14.07.2021 година свидетели – Б.П.Б., Р.А.Г. и Я.З.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Б.П.Б., Р.А.Г. и Я.З.Д., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама от свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на първия от посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение следва да се посочи, че фактът, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е 5 предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на отказ на Г. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване употреба на алкохол в кръвта. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Съдът дава вяра на обясненията на жалбоподателя Н.Х.Г., тъй като те не са в противоречие с другите доказателства, кредитирани от настоящата инстанция.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 6 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, поставена на плика, с който е изпратена Жалбата до Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.