Решение № 104 от 24.06.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Елин Пелин, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20241820200075 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от А.Д.Ж. – кмет на ОбщИ. ........, Софийска област, с адрес: с........., площад «...... № 1 със съдебен адрес: гр.София, ул. «.....» № 7, вх.Б, ап.2 чрез адвокатско дружество «Андреев, Христов и партньори» срещу наказателно постановление № 5/11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - София, с което на основание чл.151, ал.2, т.6, предл.1 от Закона за управление на отпадъците му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 предл.1 във вр. с чл.151, ал.2, т.6 предл.1 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, което води до неговата незаконосъобразност. Моли да бъде отменено, като излага аргументи в подкрепа на доводители си.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител адв.С., която поддържа жалбата.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, депозира писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Бозов, с което изразява становище за неоснователност на жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Съдът, след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събаните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 5/11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, същото е издадено въз основа на акт за устанвяване на административно нарушение № 79/26.07.2023 г. срещу А.Д.Ж., с което на основание чл.151, ал.2, т.6, предл.1 от Закона за управление на отпадъците му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 предл.1 във вр. с чл.151, ал.2, т.6 предл.1 от Закона за управление на отпадъците, за това че: «Кмета на общИ. ........ не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци от излезли от употреба гуми, строителни отпадъци, текстил и пластмасови опаковки на неразрешени за това места, представляващи терени, находящи се в землището на общИ. ......... Във връзка с постипило в РИОСВ – София Постановление за възлагане на проверка с вх. № 5872/24.03.2023 г. от РП – Самоков, писмо с вх. № 6420/31.03.2023 г. от РП Самоков и писмо вх. № 7986/26.04.2023 г. е извършена проверка на 22.05.2023 г. на терени попадащи в землището на ОбщИ. ........, при която е констатирано следното: - с.Макоцево, ОбщИ. ........ – в терен с географски коордИ.ти № 42°41`54.5 и Е 23°47`22.3 е установено наличие на отпадъци от текстил, опаковки от ЕГО, разположени на купчИ. 2 м ; - с. Белопопци, общИ. ........ – в терен с географски коордИ.ти № 42°39`38.7 и Е 23°46`37.5 са констатирани локални купчини със земни маси и пластмасови опаковки; - с. Гайтанево, ОбщИ. ........ – участъци от дере, премИ.ващо през землището на селото на мост с отчетени географски коордИ.ти № 42°39`26.9 и Е 23°43`31.8 са установени 2 бр. найлонови чували и 3 броя излезли от употреба гуми. Проверката е отразена в констативен протокол № ККФОСИМ-59/22.05.2023 г.. Датата и мястото на извършване на нарушението: На 2

22.05.2023 г. терени находящи се в землището на ОбщИ. .........

От представения акт за установяване на административно нарушение № 79/26.07.2023 г. по описа на РИОСВ – София е видно, че същия е съставен от И. Д. М. – актосъставител и подписано от свидетелите инж.Г. И. Ш. и Ива В. Ц.. АУАН е връчен на жалбоподателя на 05.09.2023 г. и е съставен за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 предл.1 във вр. с чл.151, ал.2, т.6 предл.1 от Закона за управление на отпадъците.

По делото са представени и следните доказателства: известие за доставяне на наказателно постановление; писмо с вх. № 16560/13.09.2023 г. ведно с приложенията му и АУАН № 5/11.01.2024 г., писмо с изх. № 7307/07.07.2023 г. на Директора на РИОСВ-София, Констативен протокол № ККФОС-ИМ-59/22.05.2023 г. , постановление за възлагане на проверка с вх. № 5872/24.03.2023 г. от РП - Самоков, писмо с вх. № 6420/31.03.2023 г. от РПСамоков и писмо с вх. № 7986/26.04.2023 г.,заповед № РД- 97/24.09.2021 г. на Директора на РИОСВСофия, заповед № РД-66/05.07.2023 г. на Директора на РИОСВ-София, болничен лист № Е20231648920 на г-жа И. Петкова, справки от АГКК.

В хода на съдебното следствие е разпитана свидетелката И. Д. М. актосъставител, която твърди, че извършената проверка е по повод постановление от РП Самоков за възлагане на проверка, при която е установено, че в три селища има нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и сметища, за което е съставен АУАН. Проверката е извършена на 22.05.2023 г., когато е установено, че в селата Макоцево, Белопопци и Гайтанево има изхвърлени битови отпадъци на нерегламентирани места. Тъй като задължението за почистване на отпадъци е вменено съгласно ЗУО на кмета на общИ. ........, който следва да предотвратява образуването на такива отпадъчни депа, бил съставен процесния АУАН. Свидетелката заявява, че не може да конкретизира, дали посетените терени са общинска собственост, но повечето били със земеделски характер или дерета. Сочи, че били извършвани няколко проверки при които били издавани предписания. Когато отишли за първи път на проверка имало отпадъци, втория път отново имало отпадъци и като отишли и трети път отново имало отпадъци. Не може да конкретизира при кое от посещенията е съставен процесния АУАН – дали при първото или при второто посещение.

3

Свидетелката И. В. Ц. твърди, че не е присъствала на проверката на място, а е само свидетел по съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Твърди, че АУАН е съставен в сградата на РИОСВ София в отсъствието на кмета, като в последствие акта бил връчен чрез полицията. Твърди, че е запозната с нарушението, което се състои в допускане образуването на нерегламентирани сметища на територията на ОбщИ. ........ и по-конкретно за три села.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

При издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място от изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка не може да се установи по безспорен и несъмнен начин мястото на извършване на вмененото нарушение, доколкото посочването само на георграфски коордИ.ти на местата, където при проверката е установено наличието на отпадъци не води до еднозначен и категоричен извод, че в случая се касае за територия собственост на ОбщИ.

......... По делото не се ангажират каквито и да било доказателства, от които да е видно по какъв начин и как административният орган е установил, че местата, на които са установени отпадъците попадат в територия, за която именно кметът на ОбщИ. ........ следва да отговоря по реда на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.

Констатираната неяснота, сочи, че в издадените АУАН и наказателно постановление, липсват основни реквизити съобразно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че всички деяния, съставляващи административни нарушения, трябва да бъдат конкретизирани, както по време, така и по място на извършване, като в случая липсва индивидуализация на мястото на извършване на нарушението, доколкото не може да се прецени чия собственост е мястото, където са локализирани отпадъците и дали почистването на тази територия следва да бъде вменено на кмета на ОбщИ. ......... Посочването само на населените места и географски коордИ.ти води до липсата на индивидуализация на мястото на 4 извършеното нарушението с цел установяване собствеността на съответния терен и дали се касае за терен, чието почистване е задължение на ОбщИ. ........, което практически води до невъзможност за индивидуализиране на мястото на извършване на деянието.

Липсата на конкретика относно мястото на извършване на нарушението, е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като не позволява да бъде извършена преценка относно субекта на административно-наказателната отговорност и дали именно кмета на ОбщИ. ........ следва да е наказателноотговорно лице. Това е така, защото ако се касае за територия, която не е общинска собственост, което обстоятелство както бе посочено по-горе не е изяснено, то макар и кметът да има задължение да предприема мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци или създаването на незаконни сметища в подобни терени, административнонаказателната отговорност следва да бъде търсена от собствениците на имотите, като притежатели на отпадъците.

На следващо място се констатира и неяснота относно датата на която е извършено деянието. Действително както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че деянието е констатирано на 22.05.2023 г., която дата административният орган е приел и като дата на извършване на нарушението. Тези констатации обаче са в противоречие с представените по делото доказателства – констативния протокол и свидетелските показания на свидетелката И. М.. Видно от констативния протокол, в същия се съдържат данни за извършвана проверка още на 19.01.2023 г. и съставен констативен протокол № ККФОС-ИМ-07 по повод на нея, като се сочи, че част от отпадъците са били почистени, за което кмета на ОбщИ. ........ е изпратил писмо до РИОСВ. От друга страна свидетелката М. заявява при разпита си, че като отишли за първи път на проверка в ОбщИ. ........ имало отпадъци, втория път отново имало отпадъци и като отишли и трети път отново имало отпадъци и не може да конкретизира при кое от посещенията е съставен процесния АУАН – дали при първото или при второто посещение. Тези противоречия пораждат съмнение относно датата на която е извършено вмененото на жалбоподателя деяние, дали същото е установено на 22.05.2023 г. или на 19.01.2023 г., каквато дата се споменава в издадения констативен протокол. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за 5 формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристка на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Неясно посочената в наказателното постановление дата на нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, тъй като е от съществено значение за преценка и на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

На следващо място, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице неправилното посочване на правната квалификация на деянието, което също съставлява нарушение, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание, тъй като сочената като законово основание за наложеното наказание норма включваща и санкционната разпоредба на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО не урежда и не съответства на описаното нарушение, за което се ангажирана отговорността на жалбоподателя. Изписването в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление на санкционната норма като очертаваща състава на извършеното деяние, сочи, че е налице размИ.ване между описателната част на нарушението, приложимата материална норма и нейната цифрова идентификация със съответстващият й административно наказателен състав, послужил като основание за ангажиране отговорността на нарушителя. Това несъответствие води до опорочаване на принципа на законност в административно наказателното производство, тъй като е недопустимо още в издадения акт за установяване на административно нарушение да се посочва санкционната разпоредба, която може да послужи за ангажиране на административно-наказателната отговорност за извършителя на деянието, доколкото това правомощие е възложено от закона на административнонаказващият орган. В случая посочвайки санкционната норма още в издадения АУАН, а в последствие наказващият орган очертавайки правната рамка на обвинението включвайки и санкционния състав на нормата на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, е допуснал нарушение, което е от категорията на 6 съществените и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.