Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 13.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 454/2026
Вид
Решение № 309
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Нели Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 278, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 2, предл. последно · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2, ал. 1, т. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 5, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100900454 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на "Слънце-09“ ЕООД, ЕИК 200633634, срещу отказ № 20260219144743/23.02.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20260219144743/19.02.2026 г. за вписване на промени в обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

В жалбата се твърди, че с подаденото заявление е поискано вписване на обстоятелства, които следва да бъдат обявени, съгласно чл. 63, ал.

4 от ЗМИП. Поддържа, че към заявлението е представена нотариална декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в която надлежно е описана веригата на собствеността, като за всяко от дружествата по веригата са представени допълнителни официални документи, които установяват декларираните обстоятелства. Посочва, че ако длъжностното лице е счело, че представените към заявлението документи не установяват заявените и декларирани обстоятелства, то е следвало да даде указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛН за представяне на допълнителни удостоверителни документи.

Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството, като му се присъдят направените в производството разноски.

Към жалбата са представени допълнително документи, а именно: извлечение от регистрацията на учредителната емисия акции на Кредитас Фючър Сикав а.с., видно от което емитираните 10 броя акции са собственост 1 на Банка Кредитас а.с. Представено е и извлечение от търговския регистър при градския съд в Прага, отделение А, дело № 79936, видно от което под този номер е вписан филиал на чуждестранното нидерландско юридическо лице Кредиас Б.В., като в удостоверението е посочено лицето-управител на филиала и лицата законни представители на чуждестранното юридическо лице /в кориците на делото приложенията към жалбата не са подредени в поредността, в която са представени, поради което съдията-докладчик се запозна с приложените към жалбата документи от електронното дело на търговеца в ТРРЮЛНЦ/.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20260219144743/23.02.2026 г., длъжностното лице е приело, че не са заявени за вписване всички данни, посочени в представената нотариално заверена декларация за представляващите лица по чл. 63, ал. 4, т. 2, предл. последно от ЗМИП на юридическото лице, чрез което непряко се упражнява контрол – Банка Кредитас, като има и несъответствие между декларираните и заявените за вписване данни относно представителя на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол. Посочено е още, че в представеното удостоверение за актуално състояние на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол – Кредитас Фючър сикав, не се съдържат данни за собствеността на капитала, поради което не може да се установи връзка между него и юридическите лица, чрез които се упражнява непряк контрол и да се проследи веригата на собственост, съответно да се установи, че посоченото за действителен собственик лице попада в обхвата на дефинициите по § 2 от ДР на ЗМИП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и 2 физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с Правилника за прилагане на закона, като законът изисква към тази декларация да се приложат и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби /арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП/. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл.

61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като 3 действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираното от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като действителен собственик физическо лице е заявено за вписване като такова именно в хипотезата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Съдът намира за правилен извода на длъжностното лице, че от приложените към заявлението доказателства не се установява веригата на собственост. Настоящето производство се развива по реда на глава 21 от ГПК „Обжалване на определения” и съгласно чл. 278, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в това производство Съдът може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. В случая жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 278, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е представил като приложения към жалбата документи, от които заедно с представените към заявлението такива може да се проследи веригата на собственост /капиталът на дружеството, упражняващо пряк контрол е собственост на Банка Кредитас, а единствен акционер в банката е дружеството, заявено като упражняващо непряк контрол - Кредитас БВ, като заявеното като действителен собственик лице притежава 60 % от капитала на това дружество/, съответно да се установи, че посоченото за действителен собственик лице попада в обхвата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

Констатираните от длъжностното лице несъответствия между посочените в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП данни и тези, вписани в подаденото заявление относно представителството на юридическите лица в полета 537 и 538 се дължи на това, че в декларацията е вписан състава на управителните органи на юридическите лица, а в заявлението са посочени единствено лицата, които имат право да представляват съответното дружество, като така заявените обстоятелства съответстват на вписаните такива, касаещи представителството, в представените към заявлението официални документи, издадени от съответния регистърен орган.

Предвид изложеното, съдът намира, че няма пречка да бъдат вписани заявените промени, съответно отказът да бъде извършено такова вписване следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че жалбата, съответно приложенията към нея, са подадени по електронен път пред Агенция по вписванията, не е необходимо, след отмяната на отказа, Съдът да 4 изпраща отново, по реда на чл. 25, ал. 5, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, вече наличните по партидата на търговеца документи, касаещи процесното вписване.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат поисканите с жалбата разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство е едностранно, безспорно и по своя характер охранително и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство, следва да останат за негова сметка.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20260219144743/23.02.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20260219144743/19.02.2026 г. за вписване на промени в обстоятелствата по чл.

63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише по партидата на "Слънце-09“ ЕООД, ЕИК 200633634, заявените със заявление образец Б7 с вх.

№ 20260219144743/19.02.2026 г. обстоятелства.

Агенция по вписванията няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /така определение № 60340/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д.

№ 1250/2021 г.; определение № 603401/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д.

№ 1603/2021 г. и др./.

Препис от решението да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5