Решение № 186 от 24.10.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 636/2021
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 15.11.2022
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1, б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.24, ал.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.67 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.75а, ал.2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.79, ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.7, ал.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- § 1, т.11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- § 1, т.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.13, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Л., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200636 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11-0001475 от 28.06.2021 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Л. е наложено на К "С", със седалище и адрес на управление гр.С.
****, район „К.с.“, ул.”Ю.” № ** ** **** (А.К. ООД), ЕИК *********, представлявана от председателя К.А.Х., административно наказание на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Недоволни от постановлението останали от К.та, които чрез адвокат Т. Д. от АК Плевен са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. На първо място в жалбата е изтъкнато, че АУАН и НП са издадени липсата на компетентност на актосъставителя, съответно и на наказващия орган. Поотделно, обсъждайки нормативната уредба уреждаща правомощията на органите на ДИТ да съставят АУАН по ЗТМТМ и съответно компетентните органи, които могат да издават НП, подробно са изложени доводи в подкрепа на тези възражения. Считат, че по делото не са налице доказателства, които да установяват, че актосъставителката П. Н. е определена по реда на чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН да съставя АУАН по ЗТМТМ, както и че липсват данни дали при осъществяване на контролната дейност е извършена оценка на риска, както и дали и дали инспектирането е било планирано или непланирано, респективно – дали са били налице предпоставките за законосъобразното му извършване, съгласно правилата разписани в чл.18 и чл.19 от Устройствения правилник на ДИТ. По-нататък – обсъждайки нормите на чл.67 и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че за да е компетентен да издава НП директорът на ДИТ Л. е следвало да бъде упълномощен от Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, а такива доказателства липсват по делото. Във връзка с 1 доводите в този смисъл, акцентирано е на обстоятелството, че компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не може да произтича от факта на обнародване на Устройствения правилник в ДВ, тъй като правилникът е подзаконов нормативен акт, който се приема от Министерски съвет със съответното ПМС, а не от изпълнителния директор на ИА ГИТ и следователно в него няма как да са определени от ръководителя на ведомството длъжностни лица, които да съставят АУАН по ЗТМТМ, нито пък е възможно да бъде инкорпорирано упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ, директорът на ДИТ Л. да издава НП за нарушения по ЗТМТМ.
На следващо място в жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в частност, че са налице съществени противоречия и неточности в описанието на извършеното нарушение, което в крайна сметка е довело до ограничаване правото на защита на К.та. Сочи се, че неправилно, както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като нормата е санкционна и определя не дължимо поведение, а само размера на наказанието, поради което е недопустима да бъде сочена, като нарушена норма.
Счита, че дори и нормата да съдържа правила за поведение, то наказващият орган е описал неясно нарушението, предвид факта, че в чл.75а, ал.2 са предвидени две хипотези и които хипотези са преплетени в НП по начин, който не позволява да се разбере в какво всъщност се състои обвинението. Изтъква в тази връзка, че от една страна АНО е използвал термина „приело лицето“, а от друга е използвал термина „да предоставя работна сила“.
В жалбата са развити и съображения касаещи съставянето и връчването на АУАН, като според жалбоподателя са били нарушени нормите на чл.40 и чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Възражението в тази връзка е, че АУАН е бил подписан само от един свидетел, за който не може да се установи дали е присъствал при установяване на нарушението или само при съставянето на акта. Счита, че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на поне двама свидетели.
По-нататък в жалбата са развити доводи, че ако хипотетично се приеме, че от К.та са извършили посоченото в НП нарушение, то е следвало да се приеме, че същото е било осъществено при крайна необходимост – чл.8, предл.2-ро от ЗАНН. В подкрепа на тези аргументи е изтъкнато, че в К.та по трудово правоотношение са наети около 50 служители и работници, като основната дейност е свързана с угояване на патици, които след определен период на угояване се продават, а купувачът на продукцията има определен график в кланица и договори за доставка на готовата стока. Сочи, че съществената дейност по угояване на патиците се извършва от лица, изпълняващи длъжността „п.и“. В тази връзка, недостигът на работна сила би представлявал опасност от погиване на стоката и съответно – неизпълнение на поетите договорни задължения, което пък би довело до значителни финансови щети за К.та и риск от изпадането в неплатежоспособност. Изтъква, че през годините многократно са били правени заявки чрез Бюро по труда гр..Л. за наемане на работници на тази длъжност, но въпреки това малко хора са проявявали интерес. Счита, че това се дължи на демографските специфики на региона, в който се намира базата, на 2 спецификите на работа, както и допълнителни затруднения са създали епидемиологичните мерки в страната, през процесния период от време.
Подробно в жалбата са развити доводи относно наличието на многобройни предпоставки случаят да бъде квалифициран, като маловажен и възможността от приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на така наведените възражения и доводи жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като им се присъдят направените по делото разноски, като алтернативно, в случай, че другата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание, редовно призовани, К.та-жалбоподател се представлява от адвокат Т.Д., която поддържа жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление. Акцентира на доводите от жалбата, че обжалваното НП е било издадено от орган, който не е притежавал необходимата компетентност. Счита, че производството по издаване на НП е било опорочено, при допуснати множество съществени процесуални нарушения. Отново застъпва аргументите за нарушение извършено при условията на крайна необходимост и за маловажност на случая, с приложението на чл.28 от ЗАНН. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно издадено. Изтъква, че при издаването на наказателното постановление не са били допуснати никакви процесуални нарушения, както и че правилно е бил приложен материалният закон. Счита, че вмененото нарушение е безспорно доказано от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че компетентността на наказващият орган произтича от разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. Претендира присъждането на 100 лева юрисконсулстко възнаграждение. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументите си за законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. Н.
Н., В. П. Ц., Д.С.Н. и Д.К.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят кооперация „С.“ стопанисвали обект, представляващ Б.Г.П., намиращ се в землището между селата Й. и У., област Л..
На 10.03.2021 г. свидетелката П. Н. – гл.инспектор при ДИТ Л. връчила на К.та уведомление по чл.26, ал.1 от АПК /л.22/ за започване на производство по проверка на стопанисваната от жалбоподателя Б.Г.П.. С уведомлението на К.та била връчена и призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която били изискани от представляващия К.та да се яви на 26.03.2021 г. в ДИТ Л. и представи редица документи касаещи сключени между К.та и граждани на трета страна (Р.М.) трудови договори, както и документи отнасящи се до спазване на трудовото и миграционно законодателство.
3
На указаната в призовката дата – 26.03.2021 г. в ДИТ Л. се явил Председателя на к "С" К.А.Х.. В негово присъствие и с участието на свидетелките П. Н. Н., В. П. Ц. и Д.С.Н. б и л а извършена проверка на представената от К.Х. документация по спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци, относно експлоатирания от К.та обект - Б.Г.П., намиращ се в землището между селата У. и Й., общ и н а Л.. При проверката е б и л представен и трудов договор № 86/19.10.2020 г., сключен с Т.В. (В.Т.), роден на ** ** **** г., паспорт № ********** гражданин на Р.М. . Съгласно договора В.Т. изпълнявал длъжността „п.", с място на работа птицефермата в с.Й., община Л.. В договора било документирано, че лицето Т. е постъпило на работа на 21.10.2020 г. , както и било отбелязано , че договорът се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл.24, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). При проверката е била представена и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от която с е установило, че на 21.10.2020 г. на В.Т. е проведен инструктаж на работното място, както и извънреден инструктаж. Представени са били и ведомости за заплати за месец октомври 2020 г., ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., от ко ито се установило, че на В.Т. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за положения от него труд, срещу положени подписи във ведомостта за съответния месец. Представена е била и декларация рег.№ РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. , за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа, чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ, в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е била регистрирана заетост на лицето В.Т. с работодател Кооперация „С." - гр.С. за посочения в декларацията период. При проверката обаче не е било представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта /АЗ/ или регистрация на заетост в АЗ за работата на лицето по трудов договор № 86/19.10.2020 г., започнала на 21.10.2020 година.
Информацията за лицето Т. от предоставената декларация е била потвърдена и от Агенцията по заетостта, като предоставените данни касаели периода о т 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г. и в тях н е била отразена никаква информация за налични в Агенцията по заетостта дадени разрешения или направена регистрация на заетост на това лице за друг период. Във тази връзка, с оглед установяване статута на пребиваване на В.Т. е било направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР Л.. В отговор на запитването е била получена информация, че лицето е влязло законно в Република България на 01.10.2020 г., в условия та на безвизов режим. От тези данни следва извода, че към момента на приемане на работа на 21.10.2020 г. от работодателя К. „С." - гр.С., В.Т. - гражданин на трета държава (Р.М.) е пребивавал законно на територията на Република България , но е бил приет да предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Проверката и установеното по нея била документирана с протокол за оглед изх.№ 11С-16-31 от 26.03.2021 г. /л.25-26/ и видно от същия на обекта освен В.Т. били установени, че са работили още седем лица с молдовско гражданство.
От така установеното при проверката и след справките в Агенцията по заетостта и 4
Група „Миграция“ при ОД на МВР Л., от ДИТ Л. приели, че к "С" са нарушили разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, поради което на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН са изпратили до К.та покана за съставяне на АУАН изх.№ 21043171/21.05.2021 г. /л.58-59/.