Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1354 от 09.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2076/2020
Вид
Решение № 1354
Подписан
09.11.2020
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

Номер 1354

06.11.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502076 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 46446/14.07.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. **** В. Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 2532 от 22.06.2020г., постановено по гр.дело № 20160/2019г. на ВРС, 48-ми състав с което е прието за установено, че ЕТ „МУ И ФА - НАСИБЕ МУСА", ЕИК 200334272 не дължи на „Енерго-про продажби" АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.****, сумата от 3159,60 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № 0286722940 от 31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. до 15.01.2019г., за партида с аб. № 2101802149 и клиентски № 1100313047, с адрес на потребление: с. Попуша, Първа 41, магазин, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането за потребена ел. енергия, на основание чл.200, ал. от ЗЗД вр. чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.

Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от ЕТ „МУ И ФА - НАСИБЕ МУСА", ЕИК 200334272 срещу „Енерго- Про 1

Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3159,60 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № 0286722940 от 31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. до 15.01.2019г., за партида с аб. № 2101802149 и клиентски № 1100313047, с адрес на потребление: с. Попуша, Първа 41, магазин.

Ищецът твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД и заплаща редовно консумираната електрическа енергия по аб. № 2101802149 и клиентски № 1100313047. При проверка на ежемесечните си задължения установил, че има начислена сума в размер на 3159,60 лв. Намира, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Електроразпределение Север” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Излага, че на 15.01.2019г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол № 1301536.

Установило се, че в корпуса на електромера е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с действащата нормативна уредба.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно констативен протокол № 1301536 на 15.01.2019г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в с. Лопушна ,ул. Първа № 41 и е демонтирано СТИ за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели.

Видно от справка №56004/31.10.2019г. за периода от 18.10.2018г. до 15.01.2019г. или за 90 дни е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на общо 15792,3 кВтч по клиентския и абонатния номер, водени на ЕТ „МУ И ФА -НАСИБЕ МУСА".

От заключението на СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че с оглед констатираното от БИМ -В. вмешателство в схемата на електромера, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел.енергия, в т.ч. и за периода на корекция. Налице е неправомерно вмешателство в схемата на електромера, изразяващо се в монтирано устройство (електронна платка), като целта е с включване на устройството по дистанционен път СТИ да не отчита/или отчита само малка част от потребената електроенергия в обекта.

Налице е неотчитане на измервателната система на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на извършената неправомерно манипулация. Извършените математически изчисления по корекционната процедура, са коректни. Служебно начисленото количество ел.енергия в Справката за корекция може реално да бъде потребено от абоната и доставено до същия, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото и тази на процесния електромер с ток 80 А. Към датата на проверката 15.01.19г. процесният СТИ е 2 бил с изтекъл срок на метрологична годност.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.

На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 15.01.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 3159,60 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 18.10.2018г. до 15.01.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /451,17 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2532 от 22.06.2020г., постановено по гр.дело № 20160/2019г. на ВРС, 48-ми състав с което е прието за установено, че ЕТ „МУ И ФА НАСИБЕ МУСА", ЕИК 200334272 не дължи на „Енерго-про продажби" АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.****, сумата от 3159,60 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № 0286722940 от 31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. до 15.01.2019г., за партида с аб. № 2101802149 и клиентски № 1100313047, с адрес на потребление: с. Попуша, Първа 41, магазин, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. **** В. Тауърс – Г да заплати на ЕТ „МУ И ФА - НАСИБЕ МУСА" сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4