Определение № 432 от 10.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. ХАСКОВО, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря Г. К. в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Частно наказателно дело № 20255600200849 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 63 от НПК и е образувано по искане на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане на най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Т. В. Я. – обвиняем по досъдебно производство № 174/2025 година по описа на ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа искането, като твърди, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК.

Защитникът на обвиняемия адв. П. от АК-Пловдив изразява становище за неоснователност на искането. Позовава се на недоказаност на твърдението на обвинението за това, че намерените у обвиняемия наркотици са били предназначени за разпространение. Счита, не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли за прилагане на по-лека мярка за неотклонение.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди доводите и исканията на страните, съдът намира искането на ОП-Хасково за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на обвиняемия за основателно.

С постановление на разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – град Хасково от 07.10.2025 година, по ДП № 174/2025 година Т.

В. Я. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК – за 1 това, че на 06.10.2025 година в град Хасково без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно – метамфетамин.

Съдът приема, че събраните по досъдебното производство доказателствени материали дават основание да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за разследването на което е започнало наказателното преследване. В подкрепа на този извод са писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и албум със снимкови материали към него, протоколи за доброволно предаване, данните от които кореспондират със съобщеното от разпитаните в качеството на свидетели ************* служители Р. Ш. Ф. и М. И. Ч., показанията на същите тези свидетели за обстоятелствата, при които са били намерени процесните наркотични вещества. В подкрепа на обоснованото предположение са и протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно със снимков материал към тях и протокол за извършена физико-химична експертиза, от заключението на която става ясно, че иззетите от обвиняемия и от дома му вещества представляват метамфетамин. От протокол за оглед на ВДС – мобилен телефон, иззет от обвиняемия при задържането му, се установява, че същият е провеждал комуникации с различни лица, която кореспонденция може да бъде окачествена като конспиративна. Текстовите съобщения са със завоалирано съдържание, но независимо от това прозира, че обвиняемият се е договарял за разпространение, продажба на някаква стока. А каква е тази стока – ще бъде предмет на разследването в хода на наказателното производство, което е в самото си начало. В настоящото производство обвиняемият отрича приетото от обвинението, че държаните от него наркотични вещества са били с цел тяхно разпространение. Но това твърдение очевидно съставлява защитна теза, на която той без съмнение има право.

Освен това, наказателното производство е в най-ранния си етап и събирането на доказателства в подкрепа както на обвинителната теза, така и тези в полза на обвиняемия, тепърва предстои. Не можем да поставяме равностойни изисквания към степента на доказаност на обвинението с тези, които се поставят при постановяване на присъдата.

Налице са предпоставките по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на найтежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Я.: На първо 2 място, съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Видно от представената по делото характеристична справка, той се характеризира като изключително комбинативен, безскрупулен, действащ хладнокръвно и конспиративно. Демонстрирал абсолютно неуважение към органите на МВР и към държавните органи в цялост. Спрямо лицата, желаещи да се оплачат от него, да пуснат жалба или да свидетелстват срещу него отправял заплахи за нанасяне на побой, за физическа саморазправа с близките им, най-вече съпруги и деца, както и с унищожаване и повреждане на движимо и недвижимо имущество. Имал добре развити връзки в среди на криминално проявени лица. Това създава реална опасност обвиняемият да извърши престъпление срещу правосъдието: ако се приложи каквато и да било друга мярка за неотклонение извън „задържане под страна“, обвиняемият ще има възможността на продължи комуникацията с лицата, поръчвали от него „стоката“, данните за които поръчки фигурират в паметта на мобилния му телефонен апарат. Т.е. висока е вероятността той да упражни въздействие върху тези лица, така че да попречи за разкриване на обективната истина досежно действително извършената от него престъпна дейност и нейните мащаби.

Съдът намира за неоснователни възраженията на обвиняемия, поддържани и от неговия защитник, за влошено здравословно състояние, непозволяващо престоя му в местата за лишаване от свобода. Представените по делото медицински документи не съдържат данни за остро състояние, което да съставлява пречки да бъде задържан под стража. Обвиняемият действително има заболявания, които са проявени много преди началото на наказателното производство, но няма данни за влошаване на здравословното му състояние така, че да създават риск за здравето и живота на задържаното лице при престоя му в следствения арест. Заболяванията му е възможно да се проследяват и лекуват амбулаторно, с помощта на медикаментозна терапия, която рутинно се прилага успешно в условията на ареста. Що касае последното му лечение през м.юли 2025 година, то действително е било свързано с оперативна намеса, но видно от епикризата, обвиняемият е бил изписан след тридневен престой, без клинични данни за медицински риск от приключване на болничното лечение. Изтекъл е и периодът, през който са му били предписани наблюдение и контролни прегледи. Т.е. няма основание да се счита, че така лекуваното заболяване понастоящем съставлява пречка 3 обвиняемият да пребивава в условията на арест. За последващо влошаване на здравето на обвиняемия не се представят доказателства, а твърденията за налично заболяване диабет не намират подкрепа в медицинската документация.

Отчитайки горните данни, съдът приема, че отсъстват обективни показатели, на основата на които да се приеме наличие на влошено здравословно състояние на обвиняемия до степен на несъвместимост с условията на арест. Важно е да се посочи във връзка с доводите на обвиняемия и защитата, че ЗИНЗС урежда специален ред, по който в случаите на възникнала необходимост от консултативни прегледи, може да се осигури незабавна медицинска помощ с настаняване на задържаното лице в специализирано медицинско заведение – чл. 250, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНС. Такъв ред е регламентиран и в Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, в чл. 9 от която изрично е въведена възможност, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода да може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения за своя сметка, в който случай се осигурява достъп до молителя. Цитираната нормативна база несъмнено гарантира правото на задържаното лице да получи своевременна и адекватна медицинска помощ. Ето защо в случай на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия или наложителност от корекция на сега предписаната му терапия, същият успешно, включително със съдействието на защитниците си, би могъл да се позове на правото си да бъде консултиран от специалист, който след провеждане на необходимите диагностични изследвания, да предпише лечение, съобразено с конкретните негови нужди от подобряване на състоянието му по време на престоя в ареста.

В обясненията си, дадени в с.з. пред настоящия съд, обвиняемият поставя акцент върху лошите условия в следствения арест. ХОС споделя доводите на Прокуратурата за това, че в конкретния случай целта по чл. 57 от НПК няма да бъде постигната с приложение на друга мярка за неотклонение, освен „задържане под стража“. Обвиняемият е осъждан - отново за аналогично престъпление по чл. 354а от НК, т.е. сега инкриминираното му деяние представлява ескалация в престъпната му дейност. Въпреки настъпилата реабилитация за това и за предходните осъждания, те следва да се ценят като отрицателни характеристични данни, които винаги рефлектират 4 както при избора на мярка за неотклонение, така и впоследствие, при определяне на наказанието. От тук, опасността обвиняемият да се укрие следва да се счита реална, а не хипотетична, тъй като той е застрашен от ново наказание „лишаване от свобода“, предвидено в размер от 2 до 8 години.

Обстоятелствата, свързани със семейното положение, уседналост, здравословното му състояние са съществували и преди 06.10.2025 година, но очевидно не са изиграли възпираща роля спрямо обвиняемия да не извършва престъпление.

Поради това съдът приема, че са налице всички основания по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия, като единствено чрез прилагане на тази мярка ще бъдат изпълнени целите по чл. 57 НПК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на Т. В. Я. с ЕГН ********** - обвиняем по ДП 174/2025 година по описа на ОД на МВР - Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в 3-дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест делото ще бъде разгледано от съда на 16.10.2025 година, 10.00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 5