Решение № 1013 от 16.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19009/22.10.2024г., постановено по гр.дело № 40702/2021г. по описа на СРС, 180-и състав, е допуснато извършването на съдебна делба между ищеца П. Г. Г. – Л. и ответника Д. Л. Л., на следните недвижими имоти:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, район Сердика, бул.

****, с площ от 80.14 кв.м, ведно с прилежащите 41.3% идеални части от общите части на сградата при съседи на същия етаж-няма, под обекта-***, над обекта-няма, и

2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР одобрена със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ търговски обект – МАГАЗИН № 2, находящ с в гр. София, район Сердика, бул. ****, с площ от 30.36 кв.м, ведно с прилежащите – складово помещение с площ от 11 кв.м. и 7.9% от общите части на сградата, при съседи на същия етаж***, под обекта-няма, над обекта-***, при квоти: 1/2 идеална част за П. Г. Г. – Л., и 1/2 идеална част за Д. Л. Л..

С първоинстанционното съдебно решение е отхвърлен предявеният от ищеца 1

П. Г. Г. – Л. срещу ответника Д. Л. Л. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на 57.1% идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София, бул. ****, с площ от 260 кв.м и граници и съседи по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД – 18 – 53/23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като неоснователен.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на съделителя-ответник Д. Л. Л., чрез адв. М., срещу решение № 19009/22.10.2024г., постановено по гр.дело № 40702/2021г. по описа на СРС, 180-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу нея от ищеца П. Г. Г. иск с правно основание чл.

34 ЗС за съдебна делба на 57.1% ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. ****, с площ от 260 кв.м, с граници и съседи по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-53/23.

11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК: ***, ***,

***, ***, *** и ***, като неоснователен.

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Излага, че в нито един момент страните не поискали дворното място да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, нито заявили делба на идеални части от застроено дворно място. Съдът следвало да допусне до делба самостоятелните обекти, включвайки принадлежащите им идеални части от общите части на дворното място. Излага, че страните били единствени собственици и съсобственици в сградата. В исковата молба и в отговора и двете заявили воля, че дворното място било обща част. Самостоятелните делбени имоти имали принадлежащи към тях идеални части от дворното място, които следвали собствеността на главната вещ. Излага подробни оплаквания досежно начина, по който първоинстанционният съд описал допуснатите до делба имоти – без да включи и принадлежащите към самостоятелните обекти помещения в избения и таванския етаж.

Намира, че към допуснатите до делба самостоятелни обекти съдът следвало да включи принадлежащите им идеални части от общите части на дворното място, а наследените части да бъдат разпределени между дяловете, тъй като се касаело до делба на оставеното наследство от общия на страните наследодател. Същото се изчерпвало с допуснатите до делба два самостоятелни имота, изградени в дворното място и оставените в наследството идеални части от дворното място. Неправилен бил изводът на СРС, че с дарението, извършено през 2006г. наследодателят Л. Л. изразил категорично желание дворното място да няма характер на обща част. СРС само частично се позовал на мотивите на Решение № 661/02.11.2010г. гр.д. № 1437/2009г. I г.о. на ВКС без да съобрази решаващите такива на ВКС, че се касаело до хипотеза, в която имало и други лица – съсобственици, които не били етажни собственици и направил погрешни изводи. Иска въззивният съд да отмени 2 първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови извършването на делбата със съответните идеални части от мястото, припадащи се на отделните самостоятелни обекти, както и към делбените имоти да бъдат описани принадлежащите им помещения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищецът П. Г. Г. – Л. чрез адв. К., депозира писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Оспорва жалбата като неоснователна. Избените и таванските помещения фактически на място не били обособени, а представлявали едно общо таванско и зимнично помещение. Аналогично дворното място, предвид наличното в него застрояване, прилежало към всички самостоятелни обекти в сградата, а не само тези предмет на делбата, а процентното съотношение било съобразно техния брой и площ. Претендира присъждане на разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ищеца П. Г. Г., чрез адв. К., подадена срещу определение № 51134/17.12.2024г. по гр.д. № 40702/2021г. по описа на СРС, 180-и състав, с което молбата й по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Ответникът Д. Л. Л., чрез адв. М., е депозирала писмен отговор, с който частната жалба е оспорена като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания, настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът П. Г. Г. излага, че с ответника Д. Л. Л. били наследници по закон – съпруга и дъщеря, на Л.Н.Л., починал на 24.02.2019г. Към датата на своята смърт общия на страните наследодател притежавал 57.1% идеални части от УПИ ХІ-13 с площ 254 кв.м, кв. 24 по плана на гр. София, местност „ГГЦЗона В17“, при съседи: булевард, УПИ Х-12, УПИ XII-14, идентификатор на поземления имот: 68134. 513.328, както и следните обекти от построената в дворното място триетажна еднофамилна жилищна сграда с индентификатор: ***:

Магазин 2 на първия етаж (с идентификатор 68134.513. 328.1.3) с прилежащите му 7,9% от идеалните части от общите части на сградата и Апартамент 2 на третия етаж с идентификатор ***, с прилежащите му 41,3% от идеалните части от 3 общите части на сградата. След смъртта на своя брат, настъпила на 31.10.2000г., Л.Н.Л. притежавал цялото дворно място и изградената в него триетажна сграда. С договор за дарение на недвижим имот № 137, том 211, дело № 55533 от 30.11.2006г. той се разпоредил в полза на дъщеря си Д. Л. Л. с втория етаж от триетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 11.75 кв.м и таван със застроена площ от 11.85 кв.м, както и припадащите му се 42.9% ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и с магазин № 1 на първия етаж от южната страна на сградата, състоящ се от търговска част с площ от 26.40 кв.м, тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м, заедно със 7.9% ид.ч. от общите части на сградата, без идеални части от дворното място, с посочени в исковата молба съседи. Моли оставеното от Л.Н.Л. наследство да бъде допуснато до делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Л. Л. депозира писмен отговор на исковата молба. Признава, че с ищеца П. Л. били съсобственици при равни квоти на оставеното от общия им наследодател Л.Н.Л. наследство. Същото включвало процесните два имота-предмет на делбата, а именно апартамент № 2, находящ се на адрес гр. София, бул. ****, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 80.14 кв.м, заедно с мазе с площ от 11.75 кв.м и таван, с прилежащи 41.3% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 260 кв.м, и магазин № 2, находящ се на адрес гр. София, бул. ****, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1853/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 30.36 кв.м, заедно с прилежащо складово помещение от 11 кв.м и 7.9% ид.ч. от общите части на сградата и 7.9% ид.ч. от дворното място с идентификатор ***. Отделно излага, че съгласно дарението, извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том 3, дело № 452 от 2006г. магазин № 1 в сградата й бил дарен без принадлежащите му 7.9% ид.ч. от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 260 кв.м, предвид на което същите 7.9% ид.ч. от дворното място също следвало да бъдат допуснати до делбата на наследството.

Решение № 19009/22.10.2024г., постановено по гр.дело № 40702/2021г. по описа на СРС, 180-и състав, в частта, в която е допусната делбата на процесните два имота:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, район Сердика, бул.

****, с площ от 80.14 кв.м, ведно с прилежащите 41.3% идеални части от общите части на сградата при съседи на същия етаж-няма, под обекта-***, над обекта-няма, и 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР одобрена със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на 4

АГКК, представляващ търговски обект – МАГАЗИН № 2, находящ с в гр. София, район Сердика, бул. ****, с площ от 30.36 кв.м, ведно с прилежащите – складово помещение с площ от 11 кв.м. и 7.9% от общите части на сградата, при съседи на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***, при квоти: 1/2 идеална част за П. Г. Г. – Л., и 1/2 идеална част за Д. Л. Л., като необжалвано е влязло в законна сила.

По спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос – следва ли делбата на горните два самостоятелни обекта на правото на собственост да се допусне ведно с прилежащите към обектите идеални части от дворното място, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

Нормата на чл. 40 ЗС е императивна. Тя определя начина, по който се изчислява дела от общите части на сградата и дворното място, когато то е обща част към момента на възникване на етажната собственост. Към всеки самостоятелен обект от етажната собственост принадлежи дял от общи части и той не може да е различен от определения съобразно съотношението, посочено в чл. 40 ЗС.

От събраните по делото писмени доказателства – разделително от 05.12.1929г. и записка за вписването му се установява, че процесното празно дворно място било поставено в собственост на Н.Л.М., а впоследствие в същото била изградена триетажната жилищна сграда. Н.Л.М. починал на 08.11.1956г., като по пътя на наследственото правоприемство – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, правото на собственост върху дворното място и изградената в него сграда преминало към наследниците му по закон – Т.М. Л. – съпруга, Л.Н.Л. и Л.Н.Л. – синове (удостоверение за наследници № 600/26.04.2001г., издадено от СО, район Сердика).