Решение № 463 от 25.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Горна Оряховица, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120101762 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. Й. Я. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул... чрез пълномощник – адв. Д. Г. от АК - Ловеч, твърди в исковата си молба, че на 20.12.2023г. между ищцата, в качеството й на „заемател", от една страна, и ответника „Вива Кредит" АД с ЕИК 207343548, в качеството му на „заемодател" от друга страна, е сключен договор за паричен заем Standard 30 № 5988782/20.12.2023г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер 2600 лв., при следните условия: фиксиран лихвен процент - 40.32%; годишен процент на разходите (ГПР) - 49.22%; срок на погасяване - 15 месеца; обща сума за връщане – 3352,50 лв. Сочи, че съгласно чл.1,ал.2 и ал.3 от договора за заем, на заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 1836,30 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като тази сума е разсрочена на равни части и е дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Заявява, че съгласно чл.4,ал.1 от договора за заем, ищцата е следвало в срок до три дни от усвояване на сумата по договора да предостави едно от следните обезпечения по заема: 1/ поръчител - физическо лице, което да отговаря на точно определени условия; 2/ банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Сочи, че според чл.4,ал.2 от договора за заем, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер 1224,30 лв., разсрочена на равни части и дължима 1 заедно с погасителните вноски. Твърди, че въпросните такси и неустойки са включени в погасителния план към договора за заем и разпределени на равни вноски, добавени към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като след добавянето на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия заем е в общ размер от 6413,10 лв., значително повече от описаните в договора 3352,50 лв.

Счита, че в случая е налице правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на съществуващата помежду им правна връзка, тъй като дори и кредиторът в настоящия съдебен процес да твърди, че не претендира суми по процесиите клаузи, това не го лишава от възможността да търси в бъдеще плащане по клаузите, и представлява неяснота, създаваща несигурност в правното положение на потребителя (позовава се на мотивите към т.1 от ТР № 1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС).

Счита, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл.10а,ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Заявява, че затова тази клауза от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит и същата на основание чл.21 от ЗПК е нищожна. Твърди, че тази такса не е включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл.19,ал.5 от ЗПК - задължение на кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Отбелязва, че всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти прикрива възнаграждение на кредитора (, ако се дължи и при точно изпълнение,) или неустойка (,ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Затова счита, че и таксата, ако е „доброволно" (, а тя не е в настоящия случай,) договорена или платена, следва да залегне като елемент на ГПР, което не е направено, и оттам - заобиколена е нормата на чл.19 от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на ГПР по кредита.

Отбелязва и факта, че таксата в размер 1836,30 лв. е 70% от размера на получения заем, с което безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост. Сочи, че понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност, обективирано и в Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д . № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о.

Счита, че дори обработката на документи да се е случила „експресно", това не обосновава цена на посочената услуга в размер от 70% от размера на предоставената главница. Твърди, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК е нищожна.

На отделно основание счита, че посочената сума представлява прекомерно висока печалба 2 на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение, се явява неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП и като такава се явява нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП. Счита, че таксата е нееквивалентна и срещу нея кредитополучателят не получава съизмеримо с пари благо.

Предвид гореизложеното, счита таксата за експресно разглеждане на документи, с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 1836,30 лв. в чл.1,ал.3 от договора за заем, за нищожна на основание чл.10а,ал.2 и чл.19,ал.5 от ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП.

Счита, че и клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора, е нищожна. Посочва, че това вземане, макар и именувано „неустойка", няма характер на такава, то е било изначало уговорено, без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Счита, че кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл.19,ал.4 от ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Заявява, че това вземане е допълнителна и гарантирана за заемодателя икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Твърди, че уговорената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение; че неустойката по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Счита за очевидно, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Сочи, че от неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на заемополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл.33 от ЗПК - размерът на законната лихва. Заявява, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл.92 от ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение, не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП в договорното съдържание, с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, счита, че тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че в настоящия случай неустойката безспорно има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение с поемане на поръчителство от физическо 3 лице/банкова гаранция, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като очевидно цели единствено да създаде предпоставки за начисляването на неустойката от договора. Сочи, че вземане, което не притежава обезщетителна и обезпечителна функция, а само санкционната такава, по правната си характеристика не съставлява неустойка /позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГК на ВКС/.

На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Посочва, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33,ал.1 от ЗПК. Заявява, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради това счита, че същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП, същата е и недействителна - чл.143,т.5 от ЗЗП, чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че чл.1,ал.3 от договор за паричен заем Standard 30 № 5988782/20.12.2023г., сключен между М. Й. Я. и „Вива Кредит" АД, е нищожен на основание чл.10а,ал.2 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че чл.4,ал.2 от договор за паричен заем Standard 30 № 5988782/20.12.2023г., сключен между М. Й. Я. и „Вива Кредит" АД, е нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Моли съда на ищцовата страна да бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, както и да присъди на ищцата деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Депозира писмена молба чрез пълномощника си – адв. Д.Г. от АК - Ловеч, с която прави искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло.

Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените съдебни разноски.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, етаж 2, офис 73 Г, представлявано от управителя С.П., депозира отговор на исковата молба чрез пълномощник – адв. А. Н. от МАК, телефон: ...

Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждане и неустойка и тези разпоредби не са произвели действие. С оглед на изложеното, моли съда да приеме, че не е налице правен интерес за ищцата - абсолютната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, предпоставящо недопустимост и на настоящото производство, респ. обуславят неговото прекратяване. Прави възражение за нередовност на исковата молба на основание чл.127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК, тъй като е налице несъответствие 4 между петитума и обстоятелствената част на исковата молба по отношение на твърдените от ищцата за настъпили основания за нищожност на отделни клаузи от процесния договор за паричен заем. Така въведените възражения са отхвърлени като неоснователни от съда с определение № 54/13.01.2025г., постановено по реда на чл.140 от ГПК по настоящото дело.

Разпечатката съдържа 23 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0c772a7-8995-45b3-acc1-5ca83ee9dfad