Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 07.05.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 73/2021
Вид
Решение № 39
Подписан
07.05.2021
В сила
07.05.2021
Състав
Рая Петкова Йончева, Пламен Митков Драганов, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Разград , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Ирина М. Ганева

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Ива Рашкова Рангелова (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600073 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260000/21.01.2021 г., постановена по НОХД № 187/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият Я. Т. Я. от гр. Разград е признат за виновен в това, че на 30.08.2019 г. в гр. Разград, се е заканил с убийство на другиго – М. Т. М. от с. гр., като е замахвал с пластмасови бирени бутилки и с думи – „Ще те очистя, ще те убия, ще те унищожа!“, „За теб няма повече живот на тази улица“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки:

1/ На основание чл. 42б, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

2/ На основание чл. 42б, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С присъдата подсъдимия Я. Т. Я. е осъден да заплати на М. Т. М. сумата от 500.00 1

(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 300.00 (триста) лева – разноски по производството, като е отхвърлен предявения граждански иск в останалата част до предявения размер от 2500.00 лева.

Подсъдимият Я. Т. Я. е осъден и да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 470.40 лева – разноски на досъдебното производство, и по сметка на РС – Кубрат сумата 80.00 лева – разноски на съдебното следствие, както и сумата 50.00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. И.И. – защитник на подсъдимия Я. Т. Я..

Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

С допълнителни съображения към жалбата се изтъква, че при оценката и анализа на доказателствата първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Упреците са, че не е извършен пълен и обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, а направения кратък такъв е сторил избирателно и едностранчиво, като е дал приоритет на показанията на пострадалия и неговата съпруга, които са заинтересовани от изхода на делото. Напълно били игнорирани обясненията на подсъдимия относно повода и причината за възникване на конфликта, като дори не било коментирано дали съдът ги кредитира или не.

Освен това, в контекста на установените влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, словесно изразената закана не изпълнявала обективния критерий за съставомерност на деянието, тъй като обективно не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването и. Дори и изречена, заплахата нямало как да бъде възприета като реална и годна да възбуди страх, предвид конкретната обстановка – действието се е развило през деня, пред съпругата на пострадалия, а размахването на празни бутилки не обективирало реална заплаха за живота на пострадалия.

Искането е съда да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подс. Я. Т. Я. за невиновен по повдигнатото обвинение, алтернативно се моли съда да измени присъдата, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Подсъдимият Я. Т. Я. се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощения защитник адв. И.И..

Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея.

Отново отправя критики към извършения анализ на от първоинстанционния съд събраните по делото гласни доказателства, в който безкритично били кредитирани показанията на пострадалия и неговата съпруга, и не бил даден убедителен отговор защо не е дадена вяра 2 на обясненията на подсъдимия. Изтъква противоречия между показанията на пострадалия и неговата съпруга, които по никакъв начин не били коментирани от съда. В недостатъчна степен били анализирани и показанията на св. С., а показанията на св. Банков изобщо не били коментирани. Набляга се на влошените от години отношения между подсъдимия и пострадалия, в контекста на които словесно изречената закана не можела да изпълни критерия за престъпна съставомерност.

От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, алтернативно се моли съда да измени присъдата, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Подсъдимият Я.Я. изказва чувствата си на неудобство и неловкост, че след инцидента са влошили отношенията си със семейството на пострадалия, с когото се познавали от много време. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Изразява становище, че атакуваната присъда не страда от пороците, посочени във въззивнатата жалба и не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Счита, че първоинстанционния съд е направил задълбочен и всестранен анализ на доказателствения материал, вследствие на което е достигнал и до правилния извод, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по повдигнатото обвинение. Наложеното при условията на чл. 55 от НК наказание съответства на извършеното престъпление, а размера на гражданския иск е справедлив.

Частния обвинител и граждански ищец М. Т. М. се явява лично и с редовно упълномощен повереник адв. Д.П.. Последният пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, като изразява несъгласие с възраженията за незаконосъобразност, изложени във въззивната жалба.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Кубрат при спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.

Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда 3 фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:

Подсъдимият Я. Т. Я. е 67-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер.

Подсъдимият Я. Т. Я. и пострадалият М. Т. М. са съседи в гр. Разград. Познавали се от много време, макар и бегло, като преди инкриминирания инцидент не са имали сериозни конфликти помежду си.

На 30.08.2019 г., след обяд в гр. Разград, св. М. Т. М. и съпругата му – св. Т. М., тръгнали от дома си, находящ се на ул. „Антим I“ № 37, като се предвижвали с личния им лек автомобил „Фолксваген Поло“. Пострадалият управлявал превозното средство, а съпругата му стояла до него на предна дясна седалка. Улица „Антим I“ била затворена от едната страна и за да се включи в движението св. М. трябвало да управлява на заден ход автомобила, за да излезе на ул. „Гаврил Кръстевич“. Свидетелят М. потеглил на заден ход, когато забелязал в огледалото за обратно виждане своя съсед Я.Я., който вървял по средата на улицата, но като го видял спрял. Понеже св. М. нямало как да продължи извършваната от него маневра, се принудил да спре на известно разстояние пред подсъдимия. Тогава неочаквано последният налетял към задната част на превозното средство, ударил задния капак с празни пластмасови бутилки от бира, които носел, и се насочил към мястото на водача на автомобила. Успял да отвори вратата на автомобила и се разкрещял на св. М.

„Къде караш?“, „Ще те очистя, ще те убия, ще те унищожа!“, „За теб няма живот повече на тази улица!“, няколкократно повторил заканителните си думи, като отправял и обидни думи: „боклук“. Подсъдимият бил толкова гневен, че крещейки, наплюл пострадалия, а част от слюнката попаднала и върху съпругата му св. М.а. Подсъдимият започнал да замахва с пластмасовите бутилки, опитвайки да нанесе удар с тях на свидетеля, но не успял, тъй като вратата не била достатъчно широко отворена. М. вдигнал ръце в опити да се предпази от подс. Я., при което неволно с ръка ударил подсъдимия по устата. Подсъдимият продължавал да дърпа шофьорската врата в опит да я отвори широко, но след като не успял, замахнал със сила да я затвори, при което затиснал левия крак на св. М.. През това време св. М.а излязла от колата и започнала да вика на подс. Я. да остави съпруга . Виковете и разправията били чути от тяхната съседка св. с. С., която била в двора на своята къща, и излязла на улицата да успокоява подсъдимия. След нейната намеса подс. Я. пуснал вратата на автомобила и свидетелите М.и потеглили.

След този случай М. силно се притеснявал от каквато и да било среща с подсъдимия Я. и от реакциите му спрямо него. Спрял да ходи да изхвърля боклука в контейнера, за да не се засече с подсъдимия. Известен период от време паркирал автомобила си в съседна улица, за да не се налага да минава покрай дома на подсъдимия. Вечер бил неспокоен, не можел да спи.

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, пострадалия М.М. е изпитвал опасения и страх за себе си и за съпругата си, както и гняв и безпокойство, че ситуациите на заплахи и конфликти през последните години се повтарят отново. Чувствата на объркване, смущение 4 и страх за живота са своеобразни стресови състояния. В конкретния случай продължително изпитваното чувство на безпокойство нарушава обичайния ритъм на живот на освидетелствания и затруднява в известна степен социалното му функциониране, като не се регистрира изразена социална дисфункция. В желанието да се въздейства на фрустриращия обект се отключва защитен механизъм, целящ излизане от конфликтната ситуация, а именно търсене на защита по механизма на съдебното дирене с цел защита неприкосновеността и авторитета на личността. Освидетелстваният М.М. не страда от психично заболяване, индивидуалното му психосоциално развитие не притежава отклонения, изискващи специален коментар. Интелектуалното развитие е в рамките на нормата, съответно на възрастта, образователната степен и социален опит. Психологическото изследване не установява наличие на склонност у личността да прикрива и преиначава истината, не се идентифицира склонност у изследваното лице към лъжа или затаяване на истината, манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране на действителността.