Решение № 205 от 05.12.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Разград, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Валентина П. Димитрова

Петя П. Колева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело № 20253300500442 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 66 от 17.04.2025 г., постановено по гр. дело № 20243320100155 по описа за 2024 година на РС – Кубрат, съдът НЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение на „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, вземанията на „СИНЕРДЖИ ГРУП” ООД по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. на РС – Кубрат, с която в полза на заявителя и в тежест на ответното дружество е разпоредена за плащане сумата 12 000.00 (дванадесет хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.12.2023 г., до окончателното изпълнение, съставляваща неплатена наемна цена по договор за наем на склад № 21, находящ се в ПИ с идент. № *** по КККР на град Исперих, обл. Разград за месеците 09, 10, 11, 12/ 2023 г. с настъпил падеж по всяка една от тях на пето число на съответния месец, на основание сключен между страните Договор за наем от 01.01.2023 г. и се произнася за сторените в производството разноски. Делото е разгледано и решено при участието на третото лице - помагач на ответника, „Инвестбанк“ АД.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Синерджи груп“ ООД. Въззивникът счита решението за недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че същото е недопустимо, тъй като неправилно е конституирано третото лице - помагач на ответника, „Инвестбанк“ – АД предвид липсата на правен интерес за участието му в производството. Сочи, че съдът в мотивите си е направил изводи за отношенията между „Инвестбанк“ – АД и „Синерджи груп“ ООД, които не попадат в предмета на делото, като е решил въпроса на кого ответникът дължи заплащане на наемна цена за ползването на процесния имот. Във въззивната жалба са изложени и твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като районният съд погрешно е приел, че с прекратяване на наемния договор, се прекратява и пренаемното правоотношение между страните по спора. Сочи, че дори договорът между пренаемодател и пренаемател да бъде сключен в нарушение забрана за пренаемане, уговорена между собственика и „Синерджи груп“ ООД, същият е валиден и обвързва страните по него, като изводите на съда за нищожност на договора са неправилни. Моли за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна и произнасяне по същество, като претендира присъждането на сторените в производството разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – ответник по иска – „Еколес – 90“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че е налице правен интерес от привличането на „Инвестбанк“ – АД като трето лице – помагач на страната на ответника предвид конкуренцията за получаване на наемна цена за процесния имот между „Инвестбанк“ – АД и „Синерджи груп“ ООД. Излага подробни съображения по наведените в жалбата оплаквания, като счита, че сключеният пренаемен договор в нарушение на забраната за преотдаване под наем е нищожен, предвид което ответникът не дължи заплащане на претендираната сума. Отделно сочи, че договорът между страните в производството е прекратен, считано от 01.09.2023 г. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Третото лице – помагач депозира становище по жалбата, в което сочи, 2 че липсва правен интерес за привличането му, тъй като не е налице регресна претенция от страна на „Еколес – 90“ ЕООД срещу „Инвестбанк“ АД. Сочи, че „Инвестбанк“ АД е собственик на процесния имот, но облигационното правоотношение, предмет на спора, е възникнало между „Синерджи груп“ ООД и „Еколес – 90“ ЕООД, а сключването на пренаемния договор между главните страни по спора в нарушение на уговорките в наемния договор, сключен между „Инвестбанк“ АД и „Синерджи груп“ ООД, е основание за прекратяването на последния. Сочи, че тези отношения не засягат облигационната връзка между главните страни по спора. Счита останалите възражения във въззивната жалба за неоснователни, а решението на районния съд за правилно и моли за неговото потвърждаване.

Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е Договор за наем от 16.10.2017 г., сключен между собственика на процесния недвижим имот „Инвестбанк“ АД и ищцовото дружество „Синерджи груп“ ООД по силата на който дружествата са постигнали съгласие „Инвестбанк“ АД да предостави на „Синерджи груп“ ООД за временно и възмездно ползване, при условията и за срока на договора описания по-горе имот Склад № 21. В договора е предвидена и клаузата на чл.

10, т. 10: „Наемателят се задължава да не преотдава под наем на трети лица Имота, предмет на настоящия договор, освен на дружества, които са свързани или се контролират от наемателя, с предварително писмено съгласие на наемодателя“. В чл. 16, ал. 1, б. в/ е предвидено правото на наемодателя по договора „Инвестбанк“ АД да прекрати договора едностранно и без предизвестие при пренаемане на имота.

От представения по делото Договор за наем от 01.01.2023 г., се установи по несъмнен начин, че между ищцовото дружество и ответното „ЕКОЛЕС – 90“ ЕООД е възникнало облигационно наемно правоотношение, по силата на което страните са постигнали съгласие ищеца да предостави на ответника за временно и възмездно ползване, при условията и за срока на договора описания подробно в договора и исковата молба недвижим имот:

Склад № 21, застроен и находящ се в Поземлен имот с идентификатор № 3

*** по КККР на град Исперих, област Разград, при наемна цена за процесния период – месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г., 3 000.00 лева с ДДС, дължима до 5-то число за месеца, за който се отнася , за които суми са издадени фактури № 216, 217, 218 от 03.11.2023 г. и № 223 от 04.12.2023 г.

Ищецът прилага към делото под формата на фотокопия от водена електронна кореспонденция уведомление за прекратяване на договора от 21.08.2023 г. и споразумение от 07.11.2023 г. за прекратяване на договора, считано от 01.09.2023 г. Споразумението е подписано от ищцовата страна и е изпратено като снимка чрез приложението „Вайбър“ от контакт с име „А. С.“ на 01.09.2023 г. /л. 54 от делото/. Ответното дружество не разполага с оригинал от документа, а управителя на ищцовото дружество отказва да представи оригинал и отрича такъв да съществува.

По делото е приобщено предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 16.10.2017 г., сключен между „Инвестбанк“ АД и ищцовото дружество „Синерджи груп“ ООД, считано от 06.07.2023 г., което е връчено на наемателя чрез ЧСИ Г. С. на 09.05.2024 г.

Представен е подписан между „Инвестбанк“ АД, като наемодател, и „Еколес-90“ ЕООД, като наемател, Договор за наем от 18.08.2023 г., с който се предоставя за временно и възмездно ползване, при условията и за срока на договора, процесния Склад № 21, като договорът влиза в сила считано от 01.08.2023 г. Представен е и приемо-предавателен протокол от 28.08.2023 г. към договора.

По настоящото производство е назначена техническа експертиза, от заключението по която се установява, че представената по делото електронна кореспонденция е водена между страните по спора. Установява се, че електронните съобщения, които са представени като фотокопия по делото, са изпращани, респ. получавани на ел. поща, с адреси: *** – ползван от управителя на ответното дружество, и ***, ***, както и чрез ел.приложение „Вайбър“. От заключението е видно, че 1./ приложените към делото с прикачени файлове електронни съобщения от 21.08.2012 г. с тема „уведомление“ и от 07.11.2023 г. с теми „писмо“ и „споразумение“ са изпратени от ел.поща *** (на ответното дружество) до ел. адрес *** (на ищцовото дружество); 2./ ел.съобщението от 21.08.2023 г. с тема 4

„уведомление“ е изпратено от адрес *** и до адрес *** (на ищцовото дружество); 3./ съобщението от 07.11.2023 г. с тема „писмо“ е получено от *** на посочената дата – 07.11.2023 г. в 14.12 ч. и в 14.13 ч. на същата дата е препратено на ел. адрес ***; 4./ по отношение на другите две електронни съобщения с тема „уведомление“ и „споразумение“ от 21.08.2023 г. и от 07.11.2023 г., изпратени от *** до *** и до s***, не е установено дали са получени и съответно прочетени, като ищцовото дружество изрично е отказало достъп до процесната кореспонденция в ел. пощенска кутия ***.

Вещото лице е представило в Приложение 1 – 3 и прикачените към електронните съобщения файлове (уведомление и споразумение за прекратяване на процесния договор), като същите съвпадат с приложените уведомление от ищеца от 21.08.2023 г. и споразумение от 07.11.2023 г., с тази разлика, че приложената по делото разпечатка на изображение на документ – споразумение е подписан за наемодател от страна на ищеца, а прикачения файл към имейл от 07.11.2023 г. с тема „споразумение“, изпратен от *** до ***, представлява друг документ със същото съдържание, подписан и подпечатан за наемател от страна на ответника.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Съдът намира същата за неоснователна.

Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата инстанция, е за дължимостта на наемните вноски по силата на сключения Договор за наем от 01.01.2023 г. за месеците 09, 10, 11 и 12.2023 г. в общ размер на 12000 лв. Фактическият състав, пораждащ задължението за заплащане на наемни вноски от наемателя на наемодателя, включва валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между страните, предаване на процесния имот от „Синерджи груп“ ООД на „Еколес – 90“ ЕООД за ползване, уговорен размер и настъпил падеж за плащане на наемната вноска. Липсва спор между страните, че между „Синерджи груп“ ООД и „Еколес – 90“ ЕООД е сключен Договор за наем от 01.01.2023 г. и имотът е предаден за ползване от въззивника на въззиваемия, както и че не са плащани наемни вноски за периода септември-декември 2023 г. Сключеният между 5 страните договор по своя характер е такъв за пренаемане. Видно от представените по делото доказателства, процесният имот е собственост на „Инвестбанк“ АД, което го отдава под наем на „Синерджи груп“ ООД по силата на договор за наем, сключен на 16.10.2017 г. Последното дружество, от своя страна, преотдава имота на пренаемателя „Еколес – 90“ ЕООД по силата на посочения по-горе договор за наем.

Въззивният съд не споделя изводите на първостепенния съд, че сключеният договор между въззивника и въззиваемия в настоящото производство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и в частност като сключен в противоречие на закона, тъй като правоотношенето е в противоречие с поетото от „Синерджи груп“ ООД задължение с клаузата на чл. 10, т. 10 от договора за наем, сключен с „Инвестбанк“ АД, а именно: „Наемателят се задължава да не преотдава под наем на трети лица Имота, предмет на настоящия договор, освен на дружества, които са свързани или се контролират от наемателя, с предварително писмено съгласие на наемодателя“. Съдът правилно е установил, че в процесния случай не се твърди и не се установява ответното дружество „ЕКОЛЕС – 90“ ЕООД да е свързано или да се контролира от наемателя на имота „Синерджи груп“ ООД; не се твърди и не се установява да е налице и поставеното допълнително условие - налично предварително, дадено преди 01.01.2023 г., писмено съгласие на „Инвестбанк“ АД, като наемодател и собственик на имота. Нарушаването на уговорената между страните забрана обаче не води до недействителност на последващия сключен пренаемен договор. Същият е действителен, като се поражда право за собственика на имота и наемодател на същия да развали сключения със „Синерджи груп“ ООД договор за наем поради неизпълнение на поетите договорни задължения. Нито в ЗЗД, нито в специален закон, е предвидена забрана за сключване на пренаемен договор, предвид което неприложимо е основанието на чл. 26, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 20а, ал. 1 ЗЗД.