Решение № 81 от 10.02.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр. Хасково, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640101271 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Б. ИВ. К. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Ищецът твърди, че на 03.11.2020 г., около 19:54 часа, на път ІІ-55, в близост до гр.

Нова Загора, настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което П. Д. З., като водач на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с peг. № *******, навлизайки в десен завой с обратен вираж, загубил контрол върху управлявания от него лек автомобил, преминал в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно движещ се товарен автомобил марка „******“, модел „24", с peг. № ********, с прикачено ремарке марка „********, модел „*************“, с peг. № *****. В резултат на така описаното ПТП пострадал ищецът, който пътувал на предната дясна седалка на л.а. марка „*****“ модел „******“, с поставен предпазен колан. Вследствие на удара той ударил силно главата си в гредата между двете врати на лекия автомобил и загубил съзнание за няколко минути.

Предпазният колан също бил контузил гърдите и корема му, но първоначално не изпитвал болки, поради което не съобщил на контролните органи, че бил пострадал от пътния инцидент. Два дни след катастрофата обаче, ищецът изпитал множество болки в областта на нараняванията, поради което потърсил лекарска помощ. При прегледа се установили травматични увреждания, а именно: мозъчно сътресение; множествени счупвания на ребра;

1 контузия на гръдния кош; контузия на коремната стена; значително подкожно натъртване в областта на лявата гръдна половина и долната надпубисна част на корема, с подкожни интрамускулни кръвоизливи; оточна лява коленна става, пасивна флексия и екстензия; болка при натиск върху 6 до 9- то ребро в ляво и при дълбоко дишане. Сочи се, че от получените увреждания изпитвал силни и продължителни болки, което налагало постоянно да приема обезболяващи медикаменти. Вследствие на посочените увреждания и изживения шок здравословното му състояние се било влошило и това дало отражение върху психиката му, като се оплаквал от понижено настроение, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Изпитвал панически страх, когато се налагало да пътува с автомобил. Твърди се още, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - застрахователна полица № BG/30/120001212001, валидна от 08.05.2020 г. до 07.05.2021 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, от името на ищеца на 04.01.2021 г. по пощата била изпратена до ответника застрахователна претенция, за което била образувана преписка по щета № 0801-000055/2021-01 по описа на същия, за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но на 05.04.2021 г. той получил писмо с изх. № 14746, с което му се отказвало такова. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължимото му застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в общ размер от 30 000 лв., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2020 г. в близост до гр. Нова Загора, ведно със законната лихва върху нея считано от 06.04.2021 г. – деня, следващ датата, на която бил изтекъл 3-месечния срок за доброволно изпълнение /по арг. от чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ/ до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Признава, че към датата на ПТП посоченият в исковата молба л.а. бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се, обаче настъпването на ПТП при така описаните в исковата молба начин и механизъм и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „*****", модел „******" П. Д. З., както и на останалите елементи, формиращи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно релевираните от ищеца телесни увреждания като вид и характер в причинно-следствена връзка от ПТП. Счита се, че претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди било прекомерно завишено по своя размер. В тази връзка се правят възражения, че размерът му не кореспондирал с принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, както и на реално претърпените болки и страдания от ищеца, както и такива за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от ЗДвП - непоставяне на обезопасителен колан, алтернативно - неправилно поставяне на такъв, а също така – неправилно провеждане на лечение и практически непровеждане на такова от страна на пострадалия. Оспорва се 2 верността на представените от ищеца амбулаторен лист и етапна епикриза, издадени на 05.11.2021 г., като противоречащи на останалите доказателства по делото и издадени с цел получаване на по-високо застрахователно обезщетение. Акцесорният иск за лихва също се явявал неоснователен, поради неоснователност на главния, като в тази връзка ответникът прави възражение за наличието на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, в лицето на ищеца, поради непредставяне на данни за банковата му сметка, което пък от своя страна правело претендираното обезщетение за забава дължимо от момента на депозиране на исковата молба, в случай на основателност на претенцията. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2020 г. от ОД на МВР – Сливен се установява, че на същата дата, около 19:54 ч., на път ІІ-55, км.76+200, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

Не е спорно между страните, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на това ПТП л.а. марка „*****“, модел „******“, с peг. ******* е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото са представени и заверени копия на Фиш за спешна медицинска помощ от 03.11.2020 г. от Център за спешна помощ – Сливен; Амбулаторен лист № 568 от 05.11.2020 г.; Етапна епикриза от 05.11.2020 г. от д-р Георги Попов.

Със застрахователна претенция от 30.12.2020 г. ищецът е уведомил ответното дружество за пътния инцидент и е поискал да му се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

С писма с изх. № 1746/05.04.2021 г. и изх. № 423/25.01.2021 г. относно щета № 0801000055/2021-01 ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по съображения, които са описани в отговора на исковата молба и са посочени по – горе.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Д. К. относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, и П. Д. З. - относно настъпването на процесното ПТП. Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на 18.10.2021 г. и на 06.12.2021 г. /л. 107 ил. 142 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

3

От приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, се установява вероятният механизъм на процесното ПТП, както и че предпоставката за настъпването му са действията на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „******“, с peг. № *******.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, изготвено от експерт в съответната област на медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: леко мозъчно сътресение протекло със степенно помрачение на съзнанието за кратко и последвано в следващите дни с оплаквания от виене на свят, главоболие и виене на свят; контузия на гръдния кош, проявена с оплаквания от болки в областта на гръдния кош; вероятно счупване на 7-мо ребро в ляво; контузия на лявата ръка; контузия на коремната стена; повърхностна травма на долен крайник на неустановено ниво, за които е било провеждано консервативно лечение с обезболяващи и ноотропни препарати. Според вещото лице по отношение на мозъчното сътресение оздравителният процес може да продължи от 2 до 4 месеца под формата на прояви на посттравматична церебрастения, а за контузиите в областта на гърдите, корема, лявата ръка и левия крак същият не превишава един месец. Описаните увреждания са в пряка причинна връзка с ПТП, като са били заявени като фактически оплаквания от страна на пострадалия непосредствено след инцидента и в рамките на два дни след това, което е обичайно за този вид травми. Изяснява се и че с оглед наличието на гръдна и коремна травма, както и липсата на тежки увреждания в областта на главата и крайниците, по време на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен колан.

От приетото заключение на съдебно-психологична експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че процесното ПТП се е отразило върху психичния статус на ищеца, като е довело до възникване на остра стресова реакция, която впоследствие е преминала в разстройство в адаптация. Към настоящия момент Б.К. продължава да изпитва негативни емоционални преживявания, които са нормална психологична защитна реакция, а не болестни симптоми.

Ищецът не е посещавал психолог и не е приемал медикаменти за психичното си състояние.

Вещото лице сочи и че преодоляването на травматичните изживявания зависи от възможността и ресурсите на психиката да осмисли и приеме случилото се, за което няма срокове.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

4

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.