Определение № 12 от 09.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. София, 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601493 по описа за 2023 година Производството през въззивната инстанция е образувано по повод депозиран частен протест от прокурор от ОП-София срещу определение №404 по ЧНД №533/2023 година от 20.11.2023 г. Окръжен съд – София, с което на основание чл. 243, ал. 5, т.3 и чл. 243, ал.4 от НПК е отменено постановлението от 01.08.2023 година за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 264/2021г. по описа на РПУ-Ботевград и е върнато делото на Окръжна прокуратура - София за продължаване на процесуалноследствените действия съгласно мотивната част на определението.

В частния протест, прокурорът счита определението на СОС за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

В определението си съдът декларативно е посочил, че прокуратурата необосновано е прекратила производството, тъй като го е сторила при непълнота на проверените и събрани доказателства, като това обстоятелство не отговаря на истината, тъй като според прокурорът по досъдебното производство е проведено пълно, всестранно и обективно разследване.

Наблюдаващият прокурор е направил възражение отностно дадените указанията на съда за извършване на процесуално- следствени действия привличане в качеството на обвиняем и разпит на заподозряно лице, като акцентира, че това процесуално- следствено действие е единствено в правомощията на прокуратурата.

Прави се искане до въззивната инстанция за отмяна на атакуваното определение на ОС-София като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановлението от 01.08.2023 година за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 264/2021г. по описа на РПУ-Ботевград, прокурорска преписка №763/2022 година по описа на СОП.

1

Въззивният състав, като съобрази наведените в частния протест правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срок. Същият е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

След извършване на проверката по отношение на редовността (допустимостта) на въззивния протест, съдът пристъпи и към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение.

Преценката по обосноваността на контролираното от съда постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: първоизвършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени; второ- от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; трето- допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът обаче е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 - ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия - за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е 2 формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по- горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли актът на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява, дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). В рамките на тази преценка е и правомощието на съда да установи и правилността на правната квалификация, по която лицето е привлечено като обвиняем. Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса, дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Поради това, съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице, за конкретно извършено от него престъпление, още по- малко да му указва да повдигне обвинение с внасянето на обвинителен акт. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на II-ро н. о. на ВКС и др.

При така очертаните предели на правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК, настоящият съдебен състав, след преценка на материалите по делото, изложените от прокурора доводи и приложимите разпоредби на закона, прие, че правилно СОС е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокурора с указания за провеждане на процесуално- следствени действия за установяването на обективната истина и за провеждане на пълно, всестранно и обективно разследване.

Действително, за да се направят обосновани фактически и правни изводи по делото е необходимо да се проведе допълнително разследване в 3 хода на което да се извърши допълнителен разпит на св. П. С., на когото да се предявят кадрите от свалените записи от палежа, с цел да посочи същия по какви признаци е разпознал Й. Л. като извършител и допълнителен разпит на св. Ц. П., който по- подробно да установи какво му е разказал Й. Л. за средствата с които си е послужил и начина, по който е извършил палежа през инкриминираната нощ. Също така е необходимо да се назначи повторна тройна пожаро-техническа експертиза, която да изследват конкретното огнище на възпламеняване, да даде заключение за начина, по който е възпламенен пожара, средствата с които си е послужил извършителя, първоначалното огнище на възпламеняване и от там- дали съществува реална, а не - теоретична опасност от възпламеняване и изгаряне на съседни обекти и по- конкретно - какви. На осн.чл.153, пр.2 НПК да бъде назначена повторна тройна видео-техническа експертиза, с цел проясняване на образа на евентуалния извършител на палежа, като експертизата съпостави по общи и частни признаци и даде заключение за съществуващи прилики и различия с лицето със светъл дълъг панталон, определено под № 2 на предходните кадри / възпроизвеждащи конфликта между Л. и св. В. С./.

Основателно е възражението на прокурора, прокламирано в депозирания честен протест, че извън правомощията на съда е да дава указание кое лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем и съответно разпитан в тома му качество, тъй като с оглед законодателството в РБ, а именно Конституция на РБ, НПК обвинителната функция в наказателното производство може да бъде осъществена единствено и само от прокуратурата, както бе посочено по- горе.

Настоящият въззивен състав изцяло приема съображенията на първоинстанционния съд, че за да бъде прекратено от прокурора наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност, следва да са извършени всички възможни и допустими процесуално - следствени действия в досъдебното производство. В случая обаче, в хода на досъдебното производство не са положени всички усилия за разкриване на обективната истина. Правилни са изводите на ОС-София, че органите на досъдебното производство не са изпълнили императивните си задължения по чл. 13 от НПК, чл.14, ал.1 от НПК и чл. 107, ал. 3 от НПК.

Поради всичко изложено САС намери, че следва да потвърди определението на ОС-София като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание, чл. 243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №

404 на ОС-София по ЧНД

№533/2023 година от 20.11.2023 година, с което е отменено постановление за прекратяване на ДП №264/2021 г. от 0 1.08.2023 година по описа на РПУБотевград, прокурорска преписка № 763/2022 година по описа на СОП.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5