Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 296 от 07.07.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 253/2026
Вид
Определение № 296
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Петър Христов Маргаритов, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 , ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Смолян, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500253 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.418 , ал.5 ГПК.

С Разпореждане № 921/01.06.2026 г. по ч.гр.дело № 371/2026 г. Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на „Т. Б. А. Б.” ЕАД-гр. София против Е.

Е. Ц. от гр.Г., за парично вземане, както следва: 1028,93 EUR (хиляда двадесет и осем евро и 93 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 28.04.2026 г. по Договор за потребителски кредит № 7053157975/19.05.2021 г., на основание чл.410, ал.2, т.2 и т.3 ГПК - искането е в противоречие с императивни разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП и е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

С разпореждането е УКАЗАНО на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК на заявителя „Т. Б. А. Б.” ЕАД-гр. София, че може да предяви осъдителен иск против Е. Е. Ц. за същото вземане в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Срещу това разпореждане е подадена допустима частна жалба от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД-гр.София, чрез юрк.Д. И., с искане да бъде отменено и делото – върнато на Девинския районен съд за издаване на заповед за 1 изпълнение и за тази сума.

На насрещната страна Е. Е. Ц. не е връчван препис от частната жалба съобразно чл.418, ал.5 ГПК.

Въззивният съд установява следното:

За да постанови обжалваното разпореждане, Девинският районен съд приема, че заявлението в частта на претенцията за мораторна лихва в размер 1 028,93 евро, съпоставена с размера на изпълненото задължение от потребителя и размера на неизплатената главница 1 054,99 евро, вероятно е основана на неравноправни клаузи в потребителски договор по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и на противоречие на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК.

Изложено е, че претенцията за мораторна лихва в заявения размер от 1 028,93 евро е в явно противоречие с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.1 ЗПК, отнесена към размера на ГПР и общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. Съгласно §2 ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

Съдът изтъква, че, съгласно Решение от 13.03.2025 г. по дело С 337/2023г. на СЕС, според критериите, посочени в член 3, § 1 и член 5 от Директива 93/13, националният съд следва да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства в разглеждания случай такава клауза отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в тази директива (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 40). Съдът е длъжен служебно да следи за 2 спазване на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като тази преценка съгласно практиката, обобщена в Решение от 07.08.2018г. по съединени дела С-96/16 и С-94/17 на СЕС, е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представения към заявлението договор.

Взето е предвид в мотивите на разпореждането, че, съгласно Определение на СЕС от 17.01.2023 г. по дело С-379/2021г., Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/2021 г. чл.6 §1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед, е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане.

С Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/2023 г. СЕС приема, според критериите, посочени в чл. 3, §1 и чл. 5 от Директива 93/13, че националният съд следва да определи дали, с оглед на конкретните обстоятелства в разглеждания случай, такава клауза отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в тази директива (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 40).

Девинският районен съд счита, че размерът на мораторната лихва е в противоречие освен с повелителните разпоредби на чл.143, ал.2, т.5 и чл.19 ЗПК, още и с принципното ограничение на договорната свобода от чл.9 ЗЗД, според който съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, т.е., на онези принципи, за които съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

(Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС).

В конкретния случай заявлението в частта на претендираната мораторна лихва в размер 1 028,93 евро спрямо размера на главницата 1 054,99 евро, се 3 намира в противоречие с нормите на ЗПК, ЗЗП И ЗЗД, съгласно чл.24 ЗПК, във вр. с чл.143 – 148 ЗЗП, във връзка с чл.146 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Девинският районен съд взема предвид, че, при размер на кредита 7 000 лева и общо дължима сума от потребителя в размер на 14 364.88 лева, е налице е значително несъответствие между предоставена сума и дължимата цена от потребителя. Предвид размера на върнатата сума в срока на договора, е налице обоснована вероятност претенцията на мораторна лихва да е основана на неравноправни клаузи в договора за кредит, поради което заповедният съд не може да определи каква част от заявения размер 1 028,93 евро се дължи върху неизплатената главница и по какъв механизъм е била изчислена, поради което не следва да се издава заповед за мораторна лихва.

Разпореждането е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените в него мотиви на осн.чл.272 ГПК. Наред с това, в случая относно допълнителните доводи на въззивния съд, следва да се приложи и ТР №6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГТК, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

В молбата-уточнение с вх.№ 2126/21.05.2026 г. на заявлението, подадена от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД в изпълнение указанията на съда по разпореждането за оставяне заявлението без движение, се твърди, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и са индивидуализирани сумите по него. Конкретно, общият размер на предоставената сума по договoра в настоящия случай е 7 000 лева, както е посочено в чл. 7.1 – „Общ Размер на кредита“. Тази сума включва: 7000 лв. предоставени за общо ползване на потребителя; лихвеният процент по кредита е 41,12 %; годишният процент на разходите е 49,08 %, а общата дължима от потребителя сума е 14 364.88 лева. Съгласно чл. 11 от Договора за кредит, страните са се договорили кредитът да бъде изплатен чрез 48 месечни погасителни вноски, 47 от които в размер на 299.27 лева и последна изравнителна в размер на 299,17 лева.

4

Първата вноска е с падеж на 25/06/2021, а последната – на 25/05/2025.

Претендираните лихви се търсят върху посочената в чл. 7.1. като общ Размер на кредита главница от 7 000 лева. Договорната лихва се претендира върху общият финансов ресурс, предоставен от банката (Общ размер на кредита).

Съгласно чл.15.1 от представения със заявлението препис от Договор за кредит от 19.05.2021 г., в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Законната лихва се формира както е посочено в чл.9. Според този чл.9.4, към който препраща и чл.16.2 от договора, при просрочие потребителят държи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Записано е също, че към момента на сключване на този договор, законната лихва за периода е в размер на ОПЛ + 10 пункта надбавка; като ОЛП/основният лихвен процент/ се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с постановление на МС.

При служебно изчисляване от съда на законната лихва върху просрочената главница 1 054,99 евро за периода 25.10.2024 г. – 28.04.2026 г., както са посочени в заявлението и в приложеното към заявлението Извлечение от счетоводни книги от 28.04.2026 г., се вижда, че размерът и възлиза не на посочените в същото извлечение и в заявлението 1 028,93 евро, а само на 201,30 евро. Дори ако законната лихва за този период се изчисли върху сбора от просрочената главница и просрочената възнаградителна лихва, отново размерът и е много по-малък - 228,97 евро. Това изчисление сочи, че заявителят претендира мораторна лиха, която не е определена съобразно уговорките по чл.15.1 и 16.2 във вр. с чл.9.4 от договора, а е в многократно поголям размер според неизвестни показатели и при липса в договора на уговорка за размер над законната лихва. При това положение е верен изводът в атакуваното разпореждане, че не може да се определи каква част от заявения размер 1 028,93 евро се дължи върху неизплатената главница и по какъв механизъм е била изчислена, поради което не следва да се издава заповед за исканата мораторна лихва.

В частната жалба на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД се развиват доводи 5 срещу „твърдението на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия представлява ефект на договорна клауза, която е неравноправна“; доводи относно таксите за удължване на кредита; доводи за това какво следва да включва ГПР; как в чл.7 от договора било записано и направено разграничение каква сума е отпусната за общо ползване и каква сума за заплащане на застрахователни стоки, която била част от главницата и какви са ползите сключване на застраховка.

В чл.7 от договора от 19.05.2021 г. с № 7053157975, сключен с Елеонора Цвяткова, изобщо не присъства каквато и да уговорка относно застрахователна премия: в чл.7.1 като размер на кредита е посочена сумата от 7 000 лв., като общ размер на застрахователната премия са посочени нули; като общ размер на кредита – отново сумата от 7 000 лв. В погасителния план не съществува отразяване на застрахователна премия като част от главницата.

В т.13 от заявлението-декларация на Елеонора Цвяткова за установяване на договорни отношения – „Заявявам желанието си и давав съгласие да ми бъде сключена застраховка“ Елеонора Цвяткова е попълнила квадратчето „Не“.

При сравняване параметрите на договора със служебно изчислените такива от въззивния съд не се установява в общата сума, дължима от потребителя – 14 364,88 лв. да е включена и застрахователна премия. Никъде в договора, в извлечението от счетоводни книги, в самото заявление или в уточняващата го молба няма данни за плащана/неплащана от кредитополучателката застрахователна премия. Същото се отнася и за „такса за удълажване на кредита“.