Решение № 2158 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2158 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20221100504311 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.538 ГПК вр. чл.278 ГПК.

С решение № 2887 от 01.04.2022 г. СРС, 83 с-в, по гр.д.№ 10270/2022 г. е оставил без уважение молбата на Й. С. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. И. Г. за отказ от наследство, оставено й от наследодателя М.Х.Х., починала на 01.02.2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена жалба от Й. С. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. И. Г..Жалбоподателката твърди, че отказът на районния съд е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован.Излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с определение предвид характера на производството и възможността заявлението за отказ от наследство да бъде депозирано повторно.Твърди, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, тъй като съдът е бил сезиран със заявлението по чл.52 ЗН вр. чл.49, ал.1 ЗН, а не с искане за разрешение за извършване на действия на разпореждане с имущество.Изразява становище, че отказът от 1 наследство е отделен институт със самостоятелна уредба, а в разпоредбата на чл.130, ал.3 СК са изброени разпоредителни действия, които се допускат с разрешение на съда, сред които не фигурира отказът от наследство.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че отказът от наследство се приравнява на отказ от права и е нищожен.Твърди, че преценката на първоинстанционния съдия за действителността на направеното изявление е извън неговата компетентност, и че съдът следва да провери единствено дали заявлението е редовно от външна страна.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, че наследствената маса е обременена единствено с пасиви и отказът е изцяло в интерес на заявилото го лице.Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на СРС с указания за вписване на заявения отказ от наследство в особената книга на съда и издаването на съответното удостоверение за това.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление, подадено от Й. С.

Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. И. Г. за отказ от наследство, оставено й от наследодателя М.Х.Х., починала на 01.02.2015 г.

Видно от удостоверение за раждане от 29.04.2010 г. Й. С. Г. е родена на 23.04.2010 г. от майка Е. И. Г. и баща С.Х.Г..

Към молбата е представено удостоверение за наследници № 43/27.02.2019 г. на СО-р-н „Кремиковци“, от което е видно, че М.Х.Х. е починала на 01.02.2015 г. и е оставила за наследници по закон: Х.Д.Х.-съпруг и Ц.М. Г.-майка.

Видно от съдебно удостоверение на СРС, 117 с-в, гр.д.№ 10810/2015 г.

Ц.М. Г. се е отказала от наследството на М.Х.Х. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 210/13.03.2015 г.

Представено е и писмо, изпратено по електронна поща, с което „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ В.М., че с молба вх.№ 25155704/29.10.2020 г.

Х.Д.Х. е направил отказ от наследсвото на М.Х.Х., който е вписан в специалната книга на съда, за което е издадено съдебно удостоверение от 03.12.2020 г.

Видно от удостоверение за родствени връзки, издадено на 07.03.2022 г. от СО-р-н „Кремиковци“ М.Х.Х. има брат С.Х.Г. и племенници-Х.С.Г. и Й. С.

2

Г..

Представено е и удостоверение за родствени връзки на С.Х.Г. от 23.02.2022 г. на СО-р-н „Красно село“, от което е видно, че С.Х.Г. има съпруга Е. И. Г., майка-Ц.М. Г., дъщеря-Й. С. Г. и син-Х.С.Г..

От представеното съдебно удостоверение на СРС, 89 с-в, гр.д.№ 50078/2019 г. С.Х.Г. е подал молба за отказ от наследството на М.Х.Х. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1413/30.08.2019 г.

Видно от съобщение от 07.02.2022 г. по изп.д.№ 20198600400001 на ЧСИ В.М. Й. С. Г. чрез законния си представител Е. И. Г. е конституирана на основание чл.429 ГПК като длъжник в качеството й на наследник на М.Х.Х., като върху притежаваната по наследство от посочения наследодател и ипотекарен длъжник ¼ идеална част от УПИ, находящ се в гр.Бухово, СО-р-н „Кремиковци“, ул. „******* с площ от 690 кв.м. заедно с построената в нея масивна жилищна сграда на сутерен и етаж, със застроена площ от 151 кв.м. заедно с построената сграда, представляваща жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 71 кв.м., е наложена възбрана.

Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село е изразила становище, че отказът от наследство е нищожен на основание чл.130, ал.4 СК и не е в интерес на детето.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

За да отхвърли молбата първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.130, ал.4, изр.1, предл. второ от СК отказ от права на ненавършило пълнолетие лице е нищожен.В хипотезата, при която наследодателят е оставил в наследството повече задължения, отколкото права, законодателят е установил приемане на наследството по опис /чл.61, ал.2 ЗН/ от тези лица, т.е. да отговарят за задълженията до размера на придобитите по опис в наследството активи.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Неоснователен е доводът за недопустимост на обжалваното решение с 3 доводи, че актът, с който е следвала да се произнене сезирания съд, е определение.Производството по чл.52 ЗН е охранително и предвид разпоредбите на чл.537, ал.1 ГПК, респ. чл.538, ал.3 ГПК по молбата съдът се произнася с решение.

Посочената от съда правна квалификация на производството по чл.130, ал.3 СК вр. чл.530 ГПК не се отразява върху допустимостта на обжалвания акт, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявеното искане, разгледал е молбата и е издал съдебен акт в предписания от закона процесуален ред и в предвидената форма.

По въпроса дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, е налице противоречива практика и е образувано т.д.№ 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което към момента няма постановено решение.Настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в определение № 160/05.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2612/2020 г., II ГО на ВКС.В посоченото определение е прието, че в чл.130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им, като определени изчерпателно посочени правни действия /сред които не попада отказът от наследство/ могат да се извършват само с разрешението на съда след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им /чл.130, ал.3 СК/, а по отношение на други е посочено, че ако бъдат извършени, дори и с разрешение на съда, те са нищожни /чл.130, ал.4 СК/.Разпоредбите на чл.130, ал.3 и ал.4 СК са императивни и направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва разширителното им тълкуване.

Отказът от наследство попада в приложното поле на чл.130, ал.4 СК, тъй като представлява едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. той е отказ от правото на лицето да придобие наследството и се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл.130, ал.4 СК.

Отказът от наследство на недееспособните лица е изрично уреден в закона-чл.61, ал.2 ЗН.Съгласно цитираната норма недееспособните приемат наследството само по опис, т.е. отговорността им по отношение на кредиторите на наследството се ограничава само до размера на наследствените активи, поради което не е налице опасност от накърняване на 4 имуществената сфера на детето при приемане на наследството и изложените доводи за наличие на правен интерес от вписване на отказа от наследство поради наличието само на задължения на наследодателя са несъстоятелни.Следва да се добави, че тези твърдения не са и доказани предвид наложената възбрана върху описания в съобщението от ЧСИ недвижим имот, притежаван на наследодателката, което е индиция и за съществуване на активи в наследствената маса.

Съгласно чл.533 ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, поради което оплакването на жалбоподателката, че първоинстанционният съд не е имал право да преценява действителността на направеното изявление, а е следвало да провери единствено дали заявлението е редовно от външна страна, е неоснователно.Предвиденият процесуален ред за разглеждането на жалбата по реда на чл.278 ГПК по силата на препращащата норма на чл.538, ал.2, изр. посл. ГПК не се отразява върху вида на акта, с който следва да се произнесе съда, сезиран с молба за съдействие по реда на охранителното производство.

Останалите оплаквания не касаят правилността на обжалвания акт.

Поради изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. С. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. И. Г. срещу решение № 2887 от 01.04.2022 г. на СРС, 83 с-в, по гр.д.№ 10270/2022 г., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6