Решение № 20 от 03.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Шумен, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500500 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №517/20.10.2021г. по гр.д.№269/2021г. на ШРС, е признато за установено в отношенията между страните, че Т. К. Д. дължи на Г. П. Г. сума в размер на 2000лв., представляваща главница по предоставен заем на 18.09.2018г. въз основа на преводно нареждане №BORD04893648 от 18.09.2018г. на „Интернешънъл Асет банк“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считено от датата на подаване на заявлението в съда20.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №260295 от 20.11.2020г. по ч.гр.д.№2597/2020 на ШРС.

Присъдени са и следващите се разноски, включително и тези, направи в заповедното производство.

Решението е обжалвано от ответника изцяло. Жалбоподателят намира същото неправилно, постановено при превратно тълкуване на обстоятелствата и фактите, установени по категоричен начин в хода на съдебното диренене.

Сочи, че никога не бил договарял с ищеца получаване на паричен заем, както и срок за връщане Действително, получил претендираната сума с банков превод на негова банкова сметка, но същата не била получена като заем за кредитиране на някакава дейност, както и не бил определен краен срок за връщане на сумата. Сумата му била предоставена възмездно за целите на лечение и провеждане на животоспасяваща операция. Предвид това и алогично било да уговаря срок за връщане. В случая реалната уговорка била за връщане на сумата в 1 момент, когато има финансова възможност да стори това, поради което и заемът не се явявал изискуем към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде изцяло отхвърлена.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод№BORD04893648 от 18.09.2018г. на „Интернешънъл Асет банк“АД, на сочената дата Г. П. Г. е превел на Т. К. Д. сумата от 200лв. с посочено основание заем.

С покана за доброволно изпълнение от 16.10.2020г., получена от Д. на 22.10.2020г., Г. е поканил Д. в седмодневен срок доброволно да му внесе по сметка сумата 2000лв., ведно със законната лихва, дължима до момента на погасяване на задължението.

Видно от приложеното ч.гр.д.№2597/2020г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца Г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №260295/20.11.2020г. за сумата от 2000лв., предоставена предоставен заем, отразен в преводно нареждане №BORD04893648/18.09.2018г. и законна лихва върху сумата, считано от 20.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 410лв. разноски. Срещу заповедта било депозирано възражение от длъжника, в което сочи, че не бил подписвал договор за заем с лихви и определен срок за връщане на сумата от 2000лв..

Получил сумата с уговорка за връщане, когато е възможно, като средствата му били необходими за животоспасяваща операция. Посочил е, че ще върне сумата съгласно устната им договорка с Г..

По делото е представено и експертно решение №0386/12.02.2019г., съгласно което Д. е с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения“, както и епикриза от 31.08.2020г., издадена от МБАЛ“Света Анна-Варна“АД-гр.Варна, съгласно която на Д. е извършено ексцизионно почистване на рана, ексцизия на лезия на друга мека тъкан, след което последвала инцизия, лаваж, кюртаж на инфектиралите тъкани.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид.Н.Н./приятел и на двете страни/, който заявява, че знаел за предоставен от Г. на Д. заем в размер на 2000г. през 2018г., както от единия, така и от другия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена главница по договор за заем.

Заемът е реален договор, по силата на който , едната страна предоставя на другата 2 пари /или заместими вещи/, а последната като получател се задължава да ги върне. Или елементите на фактическия състав на соченото правоотношение са предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и съгласието на последния да върне сумата.

Доказателствената тежест за доказване наличието на соченото правоотношение носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

В случая се установява, ,че страните по делото са били в облигационни отношения, уредени от сключен между тях договор за заем от 18.09.2018г.- в преводното нареждане е отразено предоставянето на сумата от 2000лв. от ищеца на ответника, както и основанието за това-„заем“. Ответникът сам заявява, че е получил предоставената му сума от Г. в заем-със задължение да му я върне. Възраженията му са досежно липсата на писмен договор за заема и липсата на уговорен срок за връщане.

Договорът за заем не е формален договор, поради което валидността му не е обусловена от спазването на някакав форма, включително и сочената от жалбоподателяписмена такава. Ето защо и депозираното от жалбоподателя възражение досежно липсата на сключен писмен договор между страните се явява неотносимо към спора.

Доколкото процесният договор е за заем, то приложение по отношение на същия следва да намери специалната норма на чл.240 от ЗЗД, съгласно която, заемателят трябва да върне заетото на уговорения срок, а ако не е уговорено друго, заемателят тръбва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото не са ангажирани доказателства досежно уговорен между страните срок, поради което следва да се приеме, че срокът за връщане на заетата сума е едномесечен от поканата. В случая са представени доказателства за отправена покана от заемодателя към заемателя от 16.10.2020г. и получаването й от последния на 22.10.2020г., поради което и изискуемостта на вземането за връщане на заетата сума е настъпило след месец-на 22.11.2020г... Както бе посочено, касае се за специална норма, която дерогира действието на общата такава / чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства досежно отправянето на покана до заемателя преди сочената дата.

Предвид това и действително, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 20.11.2020г, не е била настъпила изискуемостта на вземането/същата е настъпила два дена след депозиране на заявлението/. Това обстоятество в случая не рефлектира върху изхода на спора касателно заявената претенция с правно основание чл.422 от ГПК. Съгласно т.9 от ТР№4/2013г. на ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение.

В случая не установи, че ответната страна-заемател по сделката е изпълнила в пълен обем своето насрещно задължение да върне получената сума в срок. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира връщане на заетата сума в размер на 2000лв., следвало е ответникът да установи факта на заплащането на тази сума, каквото задължение има в качеството си на заемател, съгласно чл.240 от ЗЗД. Последният обаче, не ангажира надлежни доказателства в този смисъл. Не се ангажираха надлежни доказателства и досежно твърдението му, че уговорката била да върне заема в момент, когато имал финансова възможност да стори това.

Заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с изключение на частта, с която е посочена дължимост на законна лихва върху сумата от 2000лв, считано от датата на подаване на заявлението-20.11.2020г.. до 22.11.2020г.. Установи се, че изискуемостта на вземането е настъпила два дена след депозиране на заявлението.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв..

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №517/20.10.2021г. по гр.д.№269/2021г. на ШРС, само в частта, с която по предявения от Г. П. Г. срещу Т. К. Д. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК , е призната дължимост на законна лихва върху сумата от 2000лв. от датата на подаване на заявлението – 20.11.2020г. до 22.11.2020г..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Т. К. Д. с ЕГН********** от с.С.... да заплати на Г. П. Г. с ЕГН**********, адрес за призоваване: гр.Х...., чрез адв.Д.О. при ХАК, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв..

На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5