Определение № 2455 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2455 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002101083 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М., подадена чрез процесуален представител адв.

Р. П. против решение № 539/16.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 681/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 650/30.05.2025г. постановено по гр.д. № 3117/2025г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Лидер - Транспорт“ ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 50000 лева, представляваща сбор от предявени частични искови претенции, представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който на 01.07.2023г. при изпълнение на служебните си задължения при извършване на международен превоз на товари по курс Холандия-Гърция с превозно средство, собственост на работодателя – тежкотоварен автомобил Scania, с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке Koegel с рег. [рег.номер на МПС] , при управление на превозното средство след употреба на алкохол над допустимите стойности – 0.72 мг/л е нанесъл имуществени вреди на работодателя в общ размер на 329 209.67 лв., както следва:

- 500 лв. частично от сумата 2581.70 лв., представляваща левовата равностойност на 1320 евро – заплатена от ищеца глоба за извършеното от ответника нарушение, наложена от Областна администрация Рид с кочан № 101202, пореден номер 10;

- 10 000 лв. частично от сумата 70914.48 лв., представляваща левовата равностойност на 36258 евро – заплатена от ищеца такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни 1 работи за изтегляне и транспортиране до фирма за оползотворяване на отпадъци на влекача и ремаркето;

- 10 000 лв. частично от сумата 10135.03 лв., представляваща левовата равностойност на 5181.96 евро – заплатена от ищеца такса за изкопни и земни работи и почистване на асфалта след пожара;

- 10 000 лв. частично от сумата 131578.46 лв., представляваща левовата равностойност на 67275 евро – заплатена от ищеца стойност на превозвания товар – 10-12 % DB82 какао на прах – 23030 тона, опаковани в 897 торби по 25 кг;

- 10 000 лв. частично от 91200 лв., представляваща 80 % от стойността на опожарения влекач „Scania“, с peг. номер РА 4422 КМ;

- 9500 лв. частично от 22800 лв., представляващи 80 % от стойността на опожареното ремарке „Koegel“, с peг. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху всяка от исковите претенции от подаване на исковата молба в съда – 22.07.2024г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички негови възражения, не е преценил всички събрани доказателства, обусловило достигане до неправилни и необосновани правни изводи. Поддържа, че управлението на МПС в нарушение на ЗДвП и причиняване на ПТП след употреба на алкохол представлява непредпазливо престъпление, като алкохолът не превръща деянието автоматично в умишлено, а при липса на доказан умисъл в практиката се прилагат правилата на ограничената имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 1 от КТ, а не тези за пълната, дори поведението да е укоримо. Твърди, че за приложението на чл. 203, ал. 2 от КТ е необходимо пълно доказване от ищеца на умисъла, като грубата небрежност не е достатъчна. Счита, че в случая съдът не е направил разлика между деянието, причинило ПТП – пропадане на гумите на полуремаркето на автокомпозицията /влекач и полуремарке/ в склона, без причиняване на вреди и възникването на пожара от триенето на гумите при опита да се изтегли автокомпозицията от склона с причиняване на вредите по нея, товара и околната среда. ПТП е настъпило при управление на МПС след употреба на алкохол, но от това деяние не е възникнал пожар и не са причинени вреди, а пожарът, респ. погиването на имуществото /влекач, ремарке, товар и околна среда/ е възникнал от превъртането на гумите и запалването им при изпълнение на указанията на ищеца и опита му да изтегли автокомпозицията на пътното платно. В случая поддържа, че липсват доказателства ответникът да е предвидил настъпването на пожара след ПТП и да е искал и/или допускал вредите за работодателя като допустим конкретен резултат. Ето защо счита, че предявените искове следва да се отхвърлят, а отговорността на работника да се ангажира по реда на ограничената имуществена отговорност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Лидер – Транспорт“ ООД, 2 чрез процесуален представител адв. И. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касационната жалба е недопустима в частта, насочена срещу въззивното решение постановено по иска с цена в размер на 500 лв. – частичен иск с цена на цялата претенция от 2581.70 лв., представляваща левовата равностойност на 1320 евро – заплатена от ищеца глоба за извършеното от ответника нарушение, наложена от Областна администрация Рид. В тази част касационната жалба е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение по въззивно дело, постановено по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.

283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 01.07.2022г., по силата на което ответникът е заемал длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ищеца. От приложените по делото заверени копия на документи, касаещи процесния инцидент, издадени от компетентните органи на Р. Австрия, приел, че на 01.07.2023г. при изпълнение на служебните си задължения, ответникът изпълнявал курс от Холандия до Гърция, като управлявал тежкотоварен автомобил Scania с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке Koegel с рег. [рег.номер на МПС] , като осъществил ПТП в Райхерсберг, Австрия, Френстерщрасе 1, без участието на други превозни средства като управляваната от него товарна композиция при опит да обърне към достъпа до фирма Haidl Fenster, при движение на заден ход, полуремаркето се е плъзнало по намиращия се там насип и е заседнало. Ответникът се е опитал да подкара камиона напред, като при постоянно ускоряване и превъртане на гумите, възникнал пожар, обхванал целия камион, който изгорял напълно, заедно с товара – собственост на трето лице. В резултат на пожара били нанесени вреди по оградата на Haidl, както и отстранена голяма площ от земната маса. При извършена проверка от контролните органи на Австрия, обективирана в Преписка изх. № PAD/23/01350094/001/KRIM и след проведения тест е установено, че водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над допустимите стойности - 0.72 мг/л., допуснал е нарушение на действащия в Австрия Закон за движение по пътищата, за което е бил 3 привлечен към наказателна отговорност и временно е било иззето свидетелството му за управление на МПС, а с удостоверение за временно обезпечена сума/запор /конфискация/ на основание Закон за административните нарушения от 1991г. и Закона за движение по пътищата му е събрана сумата от 1320 евро.

От обяснение по случая, дадено от Н. Г. М. от 05.07.2023г. приел за установено, че ответникът писмено е изложил обстоятелствата, че на 29.06.2023г. е натоварил от Холандия за Гърция какао на прах. При почивка е изпил две бири от по 0.330 мл. /и две малки водки според твърденията в отговора на исковата молба/ и приел лекарства. След това заспал около 21:30 часа. Към 03:30 часа станал, изпил три броя „ибупрофен“ от 600 мм. и тръгнал по магистрала А-8, след което по път 148. При опит отново да се върне на магистралата е трябвало да направи маневра на заден ход, при което задните леви колела стъпили в канавката и при опит да излезе на заден ход чул съскане, при което камионът се възпламенил. Направил опит да изгаси огъня, но не успял. Своевременно уведомил работодателя си, като дошли и пожарни коли.

Вследствие на причиненото от ответника ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 329209.67 лева, от които въз основа на приетите писмени доказателства за установени приел платена такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни работи за изтегляне и транспортиране до фирма за оползотворяване на отпадъци на влекача и ремаркето /по фактура за сервизни услуги от 01.07.2023г./; разходи са направени във връзка с остатъчната част от товара, като тяхната стойност е 5181.96 евро /по фактура № 347545/01.07.2023г./; сумата в размер на 67275 евро, е преведена в полза на „HAITOGLOU BROS S.A. на два пъти с нареждания за превод от 26.07.2023г. и 19.07.2023г. от дружеството /по фактура от 29.06.2023г./.

Въз основа на обсъждане на заключенията на проведени по делото САТЕ, СМЕ и ССЧЕ, въззивният съд приел за установени справедливата пазарна стойност на автомобил марка „Скания“ и полуремарке марка „Кьогел“, както и че същите след опожаряването са негодни за повторна експлоатация, няма и останали годни за повторна употреба части; че приемът на алкохол сам по себе си предизвиква алкохолно опиване в лека степен, достатъчно да повлияе способността за шофиране, както и че приемът на описаните от ответника лекарства в съчетание с енергийна напитка, при тест с дрегер е невъзможно да отчете употреба на алкохол без да има наличие на такъв в кръвта; извел изводи за реално извършените от работодателя преводи на трети лица във връзка с процесния инцидент, за тяхното основание, момент на извършване и размер.

Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд направил извод, че с противоправното си умишлено поведение – управление на товарен автомобил след употреба на алкохол – ответникът е допуснал правонарушение, както и нарушение на задълженията, вменени му в длъжностната характеристика, като не е спазил законови уредби, свързани с правилата за движение по пътищата в страните, през които преминава /т. 10 от длъжностната характеристика – допуснал е нарушение на действащия в Австрия Закон за административните нарушения от 1991г. и Закон за движение по пътищата/ и не е предпазил от повреди повереното му превозно средство /т. 2 от длъжностната характеристика/.

4

Обосновал, че ответникът е действал при евентуален умисъл, тъй като управлението на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите стойности е умишлено деяние, при което водачът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда опасните му последици и допуска настъпването им, в който смисъл се позовал на задължителната съдебна практика. Посочил е, че преди да тръгне да пътува на ответника е бил проведен и инструктаж за безопасност и здраве, видно от приета по делото книга за инструктаж. Като пряка последица от противоправното поведение на ответника, извел, че дружеството „Лидер - Транспорт“ ООД е претърпяло значителни имуществени вреди съизмерими с платените от него суми в претендираните основания и размери: платена такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни работи; такса за изкопни и земни работи и почистване на асфалта след пожара; стойността на превозвания товар, който погинал изцяло; стойността на опожарения влекач „Scania“ и опожареното полуремарке „Koegel“, сумите за които са били заплатени от дружеството, а по отношение на автокомпозицията – то се е лишило от нея поради невъзможността да я ползва по предназначение след пожара.