Определение № 652 от 03.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 889/2026
- Вид
- Определение № 652
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл.281 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 652 гр. София, 03.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
Вера Чочкова
Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600889 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С. С. М. срещу определение от 10.06.2026 г. постановено по н.ч.д. № 272/2026 г.по описа на Окръжен съд-Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения М..Изтъква се,че същия е дал убедителни доказателства за поправянето си.
Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:
С. С. М. изтърпява общо наказание лишаване от свобода в размер на 12 месеца при първоначален строг режим,кумулирано от две отделни присъди за извършени престъпления против собствеността.Към 10.06.2026г. (датата на постановяване на определението на ОСВраца) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 5 месеца и 17 дни, предварителен арест 2 месеца и 27 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към 1 същата дата е 3 месеца и 16 дни.
М. е пореден път в пенитенциарно заведение.Търпял е наказание лишаване от свобода от шест години за престъпление по чл.281 от НК.
В периода,през който осъдения е на територията на мястото за лишаване от свобода не е награждаван,поради липса на системни положителни прояви.Не е и наказван/макар в досието му да е отбелязано,че е предложен за наказание,заради притежаване на забранена вещ в мястото за лишаване,но заповед,с която да е наказан липсва/.Няма данни да е полагал труд в мястото за лишаване от свобода.По време на престоя си е заявил желание да посещава религиозен курс“Християнски ценности“,но няма отчетено нито едно присъствие.Участва избирателно в провежданите културно-масови мероприятия на територията на затвора.
От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 100 точки (висок риск). Без данни същата да е редуцирана по време на престоя в мястото за лишаване от свобода.
Фиксираните при осъдения проблемни зони към момента са общо шест- отношение към правонарушението,начин на живот и обкръжение и умение за мислене,злоупотреба с наркотици,злоупотреба с алкохол,взаимоотношения.
Лишеният от свобода продължава да търпи наказанието при първоночалния строг режим.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения М. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.
Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира 2 подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на М.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.
На първо място,поведението на осъдения в мястото за лишаване от лишаване не го поставя в категорията на лицата,които полагат достатъчно усърдие,старание и стремеж за поправяне.В неговият случай,изискванията са завишени,доколкото се касае за лице със съдебна биография,пребиваването на което в пенитенциарно заведение е поредно.Предходната съдимост не е без значение,тъй като данните за всички негови осъждания,които в преобладаващата си част са все за престъпления против собствеността,индикират сериозен риск при излизане от затвора,той да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение.
На следващо място,М. не е награждаван или поощряван нито веднъж,не се е включвал в срещите на „Анонимни наркозависими“ и „Анонимни алкохолици“,/макар при него да са налице данни за злоупотреби както с наркотици,така и с алкохол/,записал се е на религиозен курс,който не е посещавал въобще,налице са и шест дефицитни зони,сред които отношение към правонарушението и умения за мислене.
Всичко изброено показва,че корекционата работа с осъдения не е приключила и следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение,в оставащият срок от неизтърпяната част от наказанието/макар и минимална/.
Не на последно място,първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен с по-лек.Т.е. осъдения не е наблюдаван извън условията на силно контролирана среда от една страна, а от друга не е преминал през етапите на прогресивната система,която постепенно/чрез промяна на режима,прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна от общ в лек режим/ да доведе до плавен и успешен преход към живот на свобода.За прецизност следва да се отбележи,че с оглед срока на изтърпяваното наказание лишаване от свобода,осъдения не би могъл да премине през всички етапи на прогресивната система в рамките на една година,но в случая дори не е направил стъпка в тази посока.
В обобщение на гореизложеното, правилно първия съд е приел,че липсват доказателства за настъпила трайна положителна промяна на личността,ориентирана към спазването на законите.След като осъдения не е критичен към престъпното си поведение,не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага усилия за преодоляването им,не може да се приеме,че е започнал да се поправя и желае да води законосъобразен начин на живот,поради което и молбата му за условно предсрочно освобождаване е неоснователна.
По посочените по-горе причини,въззивната инстанция счита ,че липсват основания за ревизия на обжалвания съдебен акт ,поради което същия следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, 3
Наказателно отделение,3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2026 г. постановено по н.ч.д. № 272/2026 г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения С. С. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4