Решение № 260075 от 05.08.2021, Районен съд - Каварна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Каварна,

05.08.2021 год.

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретаря

Анастасия Митева като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 448 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.К. с ЕГН **********, чрез адв.П.Й.Н. ***, срещу „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, .к.“Иван Вазов“ ул.„Балша“ № 1 ап.1, представлявано от Б.И.Н., с която е предявен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 460лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Искът се основава на следните обстоятелства: Ищецът е сключил договор за предоставяне на кредит № 292277 на 02.04.2020г. с ответника „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК *********. По силата на договора ответното дружество се е задължило да предаде сума в размер на 3000лв., а за потребителя по договора – ищец в настоящото производство е възникнало задължението да върне същата сума на кредитора при определените между страните условия. Уговорен е срок – 720дни, при годишен лихвен процент 40,15% и годишен лихвен процент на разходите – 48,3%. Дължимата сума при условие, че потребителя С.К. представи обезпечение по чл.3, ал.1 от Договора възлизала на 4237,56лв.

Обезпечението следвало да се представи в пет дневен срок от сключване на договора, като същото можело да банкова гаранция в полза на кредитора за сумата в размер на 4237,56лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договор № 292277 от 02.04.2020г. или да предостави две физически лица, които да представят служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД; за нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат такива – кредитната им история към ЦР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401”Редовен” и да подпишат договор за поръчителство. При непредставяне на едно от видовете обезпечения С.К. по силата на чл.3, ал.1 от Договор № 292277 от 02.04.2020г. се е задължил да върне на кредитора обща сума в размер на 5617,56лв. След като обезпечение не е представено към първите шест вноски е прибавена неустойка в размер на 230лв., или общо 1380лв., определена в чл.3, ал.2 от договора, според която страните се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причина на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, същата се заплаща на определен в погасителния план брой вноски.

Ищецът излага твърдения, че доколкото

Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то той не следва да противоречи на добрите нрави, като при несъобразяване санкцията е по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, според който договори, които накърняват добрите нрави са нищожни.

Счита, че по отношение на сключения Договор за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. следва да се прилагат правилата на чл.10а, ал.2 от Закон за потребителски кредит, според който кредиторът не може да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Излага твърдения, че претендираната неустойка в размер на 1380лв. по чл.3, ал.2 от Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът е получил имуществена облага без престация от негова страна, което е довело до неоснователно обогатяване и е нарушен принципа на справедливостта.

Счита, че посочената неустойка в размер на

1380лв. не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако същата бъде добавена, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗРК, което прави клаузата противоречаща на закона и нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Излага твърдения, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2020г. ищецът е заплатил първите две вноски от кредита, съответно с падеж в размер на 454лв. с падеж 02.05.2020г. и 449,88лв. с падеж от 01.06.2020г. Счита, че дължи само връщане на главницата по кредита, но не и заплащане на лихви и неустойки в размер на 1380лв.

Моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, съдът да осъди „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 460лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезщетение противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне, поради което същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.

В с.з., ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба от упълномощения адв.Н., който поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес. Твърди, че след входирането на исковата молба на 09.11.2020г. ищецът е заплатил сумата от 100лв. на 03.12.2020г., а преди тази дата е извършил доброволни плащания на дати: 02.06.2020г., 13.07.2020г., 16.09.2020г., 19.10.2020г. и 27.10.2020г., като при плащанията не е посочено от потребителя, че заплаща главница и лихва, т.е. ищецът плащайки доброволно е признал всички вземания по договора за кредит.

Счита, че е налице злоупотреба от страна на ищеца с правото на иск.

Ответникът оспорва предявеният иск и като неоснователен, като твърди, че в петитума на исковата молба липсва искане за прогласяване нищожността на клаузата по договора за неустойка при непредставяне на обезпечение.

Възразява, че аргументите на ищеца, че договорът противоречи на добрите нрави, добросъвестността и справедливостта са неясни и неоснователни.

Твърдят, че ищецът е извършвал плащания по договора и след завеждане на исковата молба, като не е посочил какво погасява, като в този случай се прихващали всички вземания за съответната вноска, поради което намират твърдението на ищеца, че с тези суми е погасявал задължения в някакъв различен ред за преклудирано. Твърдят, че въпреки липсата на възражение срещу договорната лихва, ищецът е заявил, че не желае платената от него сума да се отнесе и към договорната лихва.

Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи, на какво основание ищеца К. е извършвал преводите по Договорът за предоставяне на кредит № 292277 от 02.04.2020г. към дружеството „Изи финанс”ЕООД и дали ищецът е правил валидни и своевременно волеизявление какво да се погаси с платените от него суми. Претендира разноски.

В с.з., ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от юрк.А.Г., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

От приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи се установява, че сумите внесени от ищеца на 02.06.2020г. и 13.07.2020г. в размер на 455лв. и 460лв. отговарят като размер изцяло или приблизително на сумите, описани на л.3 от Договор за предоставяне на кредит по т.2 „При непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1” При изследване на погасителния план, вещото лице е установило, че пратените суми на 02.06.2020г. и на 13.07.2020г. са в размер по-висок от размера на дължимите, съответно първа и втора месечна вноска от погасителния план.

Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит № 292277 на 02.04.2020г, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца под формата на кредит сумата от

3000 лева, която той се е задължил да върне в уговорения срок, ведно с уговорена лихва и разходи по кредита, съгласно договора. В чл.3, ал.1 от договора за кредит е уговорена клауза, според която за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит,Кредиторът приема,а Потребителят се задължава в срок до пет дни,считано от датата на сключване на настоящия договор,да предостави на Кредитора едно от изброените в чл.3 ал.1 от договора обезпечения.Обезпечението можело да бъде банкова гаранция в полза на кредитора за сумата в размер на 4237,56лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договор № 292277 от 02.04.2020г. или да предостави две физически лица, които да представят служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД; за нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат такива – кредитната им история към ЦР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401”Редовен” и да подпишат договор за поръчителство.

При непредставяне на едно от видовете обезпечения С.К. по силата на чл.3, ал.1 от Договор № 292277 от 02.04.2020г. се е задължил да върне на кредитора обща сума в размер на 5617,56лв. След като обезпечение не е представено към първите шест вноски е прибавена неустойка в размер на 230лв., или общо 1380лв., определена в чл.3, ал.2 от договора, според която страните се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причина на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, същата се заплаща на определен в погасителния план брой вноски.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. че е предал имуществено благо, получено от ответника, който задържа същото без да има основание за това, както и да установи възраженията си нищожност на уговорената между страните неустоечна клауза. В тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, както и да установи въведените в отговора на исковата молба възражения.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0c43799-321d-4115-801b-87ef5cec21b4