Решение № 114 от 04.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1228/2025
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, Катина Минева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 32 ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Т.ина Д.
Членове:
Д.К.
К.М. при участието на секретаря А.П.Ш. като разгледа докладваното от Д.К. Въззивно гражданско дело № 20254100501228 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 1433/27.10.2025г. по гр.д.№ 4328/2024г. по описа на ВТРС ответникът П. Д. е осъдена да заплати на ищеца Т. Х. сумата от 895 лв., представляваща половината от заплатеното в периода 05.05.2023г. – 15.12.2023г. задължение по договор за потребителски кредит № LD1707510525, сключен с „ОББ“ АД, ведно със законната лихва до подаване на исковата молба – 30.12.204г. до окончателното й изплащане. Със същото решение предявения от Т. Х. срещу П. Д. иск е отхвърлен за сумата от 2236 лв., представляваща половината от заплатеното в периода 05.05.2023г. – 10.09.2024г. задължение по договор за потребителски кредит № 4053475048/02.02.2022г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ АД, ведно със законната лихва до подаване на исковата молба – 30.12.204г. до окончателното й изплащане.
Срещу така постановено решение в отхвърлителната му част в срок е подадена въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.
Изтъква се, че с тегления от него по време на брака му с ответницата заем в размер на 5100 лв. от „Ти Би Ай Банк“ АД е закупена система за почистване на дома, като се възразява да се установява друго от показанията на водените от нея свидетели.
1
Жалбоподателят посочва, че тази система за почистване е служела за задоволяване на битовите нужди на семейството, поради което и на основание чл. 32 ал. 2 СК страните по делото като съпрузи отговарят солидарно за изпълнение на поетото задължение за връщане на този заем. Жалбоподателят допълва, че считано от 05.05.2023г. страните са в трайна фактическа раздяла, от който момент задължението по този кредит е изпълнявано единствено и само от него. Жалбоподателят уточнява, че от тази дата до 10.09.2024г. изцяло е погасил заема с изплащане на сумата от 4473, 04 лв., от която половината се дължи от ответницата на основание чл. 127 ал. 1 ЗЗД, като солидарно задължено лице по чл. 32 ал. 2 СК. По тези съображения иска от съда да отмени решението на районния съд в атакуваната му част и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция за присъждане на сумата от 2236 лв., представляваща половината от изплатеното от него по договор за потребителски кредит № 4053475048/02.02.2022г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ АД.
В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответникът по делото е подал отговор на така депозираната от ищеца въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и необоснована. Смята, че първоинстанционното решение в обжалваната му от ищеца част е правилно, тъй като по делото не е доказано средствата от изтегления кредит от „Ти Би Ай Банк“ АД да са послужили за задоволяване на семейни нужди, тъй като не е установено с тях да е закупена процесната почистваща система или други уреди за домакинството. С тези доводи се иска от съда да потвърди обжалваното решение, в атакуваната му от ищеца част с присъждане на разноски.
Срещу постановеното от районният съд решение, но в осъдителната му част, въззивна жалба е подадена от ответника, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че по делото не е доказано тегления от ищеца кредит от „ОББ“ АД да е отишъл за задоволяване на нуждите на семейството, за да възникне солидарна отговорност и за ответницата. В тази връзка се сочи, че показанията на разпитания свидетел на ищеца, че сумата от заема е вложена в ремонт на семейното жилище не са достатъчни за доказване на реалното им разходване, както и да се приеме, че е налице действието на презумпцията по чл. 32 ал. 2 СК. Ответницата възразява, че от една страна въпросния ремонт е извършен няколко години след теглене на кредита, а от друга – че последният е послужил за посрещане на лични нужди на ищеца – заплащане на адвокатски хонорар по заведеното срещу него дело. Същата навежда оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушение при ценене на събраните по делото свидетелски показания, в нарушения на чл. 172 ГПК и доколкото те са обсъждани избирателно, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Възразява се, че по арг. от чл. 17 СК не може да се направи извод, че във вътрешните им отношения съпрузите отговарят по равно както сочи чл. 127 ал. 1 ЗЗД. По тези съображения се иска от съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да отхвърли иска с 2 присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ищецът по делото е подал отговор /становище/ по подадената от ответницата въззивна жалба, с който оспорва последната като неоснователна и необоснована. Възразява, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че тегления кредит от „ОББ“ АД е послужил за задоволяване на семейни нужди – ремонт и закупуване на ел. уреди за домакинството, както и че ответницата не е доказала заема да е разходван за лични нужди на ищеца. С тези доводи се моли съда да остави без уважение въззивната й жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 127 ал.
2 ЗЗД вр.чл. 32 ал. 2 СК за присъждане на сумата от 895 лв., представляваща половината от платената от ищеца сума в периода от 05.05.2023г. до 15.12.2023г. за окончателното погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № LD1707510525 от 16.03.2017г., сключен с „ОББ“ АД, както и на сумата от 2236 лв., представляваща половината от платената от ищеца сума в периода от 05.05.2023г. до 10.09.2024г. за окончателното погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № 4053475048 от 02.02.2022г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ АД, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 30.12.2024г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 08.08.2015г. и че процесните кредити са теглени от 3 ищеца – съпруг, който ги е изразходвал за задоволяване на семейни нужди, уточнени по реда на чл. 143 ал. 1 ГПК – ремонт на баня и тоалетна в семейното жилище със средствата по първия кредит и закупуване на прахосмукачка, пречиствател на въздух и еър фрайър със средствата по втория кредит. Ищецът изтъква, че с оглед действието на законовата презумпция по чл. 32 ал. 2 СК ответницата е солидарен длъжник по процесните кредитни правоотношения, както и че с нея са във фактическа раздяла от 05.05.2023г., което изрично е признала във водения между тях бракоразводен процес, завършил с постановяването на решение от 25.10.2023г. за прекратяване на брака им с развод. Ищецът смята, че на основание чл. 127 ал. 1 ЗЗД, доколкото друго не следва от вътрешните им отношения, ответницата му дължи половината от платените от него суми за периода от фактическата раздяла на страните – 05.05.2023г. до окончателното изплащане на кредитите - по отношение на първия кредит - 15.12.2023г., по който е платил сумата от 1790 лв., а по отношение на втория кредит -10.09.2024г., по който е платил общо 4473, 04 лв. По изложените съображения ищецът иска ответницата да бъде осъдена да му заплати по всеки от договорите за кредит половината от горепосочените суми.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Възразява да е знаела за теглените от ищеца кредити по време на брака и средствата от тях да са разходвани за семейни нужди. Във връзка с последното оспорва в семейното им жилище да е извършван както основен, така и неотложен ремонт. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете.
При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следна фактическа обстановка:
Страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях граждански брак на 08.08.2015г. е прекратен с развод с влязло в сила на 25.10.2023г. решение по гр.д. № 1493/2023. на ВТРС. По делото не е спорно, че преди развода, страните са били в трайна фактическа раздяла, считано от 05.05.2023г.
От представения договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 16.03.2017г. с „ОББ“ АД се установява, че на ищеца е отпуснат заем в размер на 6000 лв., който е следвало да върне с уговорена лихва в срок до 20.02.2025г. /чл. 9/. От представеното извлечение от погасителния план е видно, че към 15.05.2023г. задължението по този договор възлиза на 1790, 17 лв., която сума е погасена от ищеца на вноски в периода 19.05.2023г. – 23.10.2023г. в общ размер на 437, 95 лв. и с еднократно внасяне на сумата от 1352, 22 лв. на каса с вносна бележка от 15.12.2023г.
От договор за потребителски кредит № 4053475048 от 02.02.2022г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се установява, че на ищеца е отпуснат заем в размер на 5100 лв. за закупуване на система за почистване, който е следвало да върне с лихва в размер на 1214, 87 лв. в срок до 05.02.2026г. От представената от банката – кредитор справка се 4 установява, че същият в периода от 15.05.2023г. до 21.11.2023г. е върнал общо сумата от 4 292, 59 лв., като към 10.04.2024г. същият няма непогасени задължения по този кредит.
От показанията на свид. Д. – доведен от ищеца се установява, че през пролетта на 2017г. му е помагал при извършването на ремонт на баня с тоалетна в обитаваното от страните жилище в гр. В. Търново, което било собственост на родителите на ответницата. При ремонта била подменена ВиК инсталацията, поставян бил гипскартон по стените и плочки. Свидетелят знае от ищеца, че за извършването на ремонта бил теглил кредит и пред него бил изразил опасение дали ще му стигнат отпуснатите пари. Свидетелят е присъствал, когато ищецът е плащал закупени строителни материали, както и когато е плащал на извършващия ремонта майстор.
От показанията на свид. М. Д. – майка на ответницата се установява, че дъщеря й и ищецът са закупили плочки и са правили ремонт на банята в жилището им в гр. В.
Търново, като според нея последният е лепил фаянса и това е станало през пролетта на 2020г. В жилището имало климатици – стенни, единият закупен от нея, другият от ответницата и ищеца, като първата имала прахосмукачка още преди брака.
От показанията на свид. В. Д. – сестра на ответницата се установява, че обитаваното от страните жилище в гр. В. Търново е правен ремонт в банята, но според свидетелката плочките са закупени от майка й, а ищеца ги е лепил, като не е ползвал майстори и това е било през април – май 2020г. В апартамента имало два климатика – в детската стая, закупен от майка й и един в спалнята. Ответницата имала прахосмукачка преди брака и свидетелката не знае по време на същия да е закупувана друга.
Разпечатката съдържа 33 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0c40aa5-803f-4fc9-a793-653e5774d6f0