Решение № 6485 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6485 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110144547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД от „ЗК Л.и.“ АД против „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД за заплащане на сумата 4076,46 евро/7972,87 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета № 5003-1261-23-451174/2023 г.“, и сумата 562,88 евро/1100,89 лева - мораторна лихва за периода 06.08.202421.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени твърдения, че регресно вземане на ищецазастраховател по имуществена застраховка „Каско“ срещу ответника застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало, във връзка с изплатено застрахователно обезщетение от 7957,87 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв. за ПТП на 16.11.2023 г., на кръговото на ул.

„Д.“, между т.а. МАН-ТГС 18.440 4Х2БЛС, с рег. № *********, застрахован при ответника, и МПС БМВ-320 Д Х Д., с рег. № *********, застрахован при ищеца.

В срока по чл. 412 от КЗ ответникът не е възстановил сумата. Претендира се обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете по редовност, основание и размер с доводи, че липсват вина, противоправно деяние и нА.чие на пряка причинно-следствена връзка между заявеното събитие и твърдените имуществени вреди, в т.ч. твърди, че се касае за случайно деяние по см. на чл. 15 от НК, а водачът на товарния автомобил не е нарушил ЗДвП; изплатеното застрахователно обезщетение в завишен размер, без да е и не отговаря на действително причинените щети; навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с твърдение, че водачът на лекия автомобил не е спазил задължението да се движи на разстояние от другото ППС без да създава опасност на пътя, в т.ч. е управлявала с несъобразена скорост.

1

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на товарен автомобил, чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е изплатил претендираното застрахователно обезщетение за сочения за увреден лек автомобил, в изпълнение на сключен договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на ПТП.

От двустранен констативен протокол за ПТП от 16.11.2023 г., показанията на разпитаните свидетели-участници в ПТП, и заключението на САТЕ, анА.зирани заедно и поотделно от съда по реда на чл. 172 и чл. 202 от ГПК, непротиворечиво се установява настъпването на пътнотранспортното произшествие по време, място, начин и авторство, а именно: на 16.11.2023 г. в гр.

Варна е настъпило ПТП между композиция влекач „МАН ТГС 18.440“, с рег. № ********* с полуремарке и лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № *********, при следната фактическа обстановка (механизъм): водачът на влекач „МАН ТГС 18.440“, с рег. № *********, при движение по ул. „Д.“ с посока към бул. „В.Л.“ и при включване в кръговото кръстовище в района на ул. „К.“ реА.зира ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № *********, при което вследствие на удара лекият автомобил се измества напред и вдясно и настъпва съприкосновение с намиращия се отдясно бордюр. От заключението на вещото лице се установява, че платното за движение по ул.

„Д.“, в района на процесното ПТП, се състои от две ленти за движение, разделени с единична непрекъсната пътна линия (лявата, предназначена за движение направо и наляво, а дясната – за движение направо и Н.сно), предназначени за включване в кръговото кръстовище. Според вещото лице, водачът на товарния автомобил предприел маневра за навлизане в кръговото кръстовище, а лекият автомобил бил в спряло положение и след това водачът му предприел маневра за потегляне и навлизане в кръговото кръстовище, непосредствено преди настъпването на удара.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – М. П. М. (на ищеца) и Ю. К. А. (на ответника), се установява по безспорен начин участието им в процесното ПТП като водачи на горепосочените ППС, съответно първият – като водач на лекия автомобил, а вторият – като водач на товарния автомобил.

Водачът на товарния автомобил се движил в лявата лента за движение, а водачът на лекия автомобил – в дясната. Установява се, че водачът на товарния автомобил навлязъл в кръговото кръстовище от лявата лента за движение, като ударът между двете превозни средства е настъпил в дясната лента, където се намирал процесният лек автомобил.

Съдът намира, че при това местоположение на превозните средства може да бъде направен логичен извод, че водачът на товарния автомобил при навлизане в кръговото кръстовище от лява лента за движение навлязъл в съседна дясна лента за движение, по която се движел водачът на лекия автомобил, който също е навлизал в кръговото кръстовище, без да го пропусне. Вследствие на това товарният автомобил е пресякъл траекторията на лекия автомобил, реА.зирайки удар в неговата странична част. От удара лекият автомобил се отколнил от първоначалната си посока и настъпило съприкосновение с намиращия се отдясно бордюр.

От анА.за на пътната обстановка и поведението на водачите следва, че причина за настъпване на ПТП е неправомерното поведение на водача на 2 товарния автомобил. При навлизане в кръговото кръстовище той не е осигурил необходимата странична дистанция и не се е съобразил с положението и движението на лекия автомобил, движещ се в съседната дясна лента. С това водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водача на ППС да извършва маневрата като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на останА.те участници в движението. Освен това съдът намира, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В конкретния случай се касае за товарна композиция, чието ремарке, както пояснява вещото лице при всички случаи се отклонява леко Н.сно. От друга страна – водачът на лекия автомобил се е движил в собствената си лента, без да извършва маневра и без да нарушава правилата за движение. Няма данни за негово поведение, което да е допринесло за настъпване на произшествието.

Ето защо съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на товарния автомобил, тъй като неговите действия представляват пряка и непосредствена причина за реА.зирания удар и последвА.те вреди. Съдът намира, че в случая не е нА.це случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, съгласно който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Водачът на товарния автомобил предвид габаритите на управляваното от него превозно средство и предвид предстоящото навлизане в кръгово кръстовище е бил длъжен да съобрази и предвиди движението на останА.те автомобили, движещи се попътно на него. Не се установява по делото водачът на лекия автомобил да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което релевираното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.

Видно от възлагателно писмо от 20.11.2023 г. и приемо-предавателен протокол от 11.01.2024 г. ремонтът на застрахования при ищеца лек автомобил бил възложен и извършен в третото лице „К.Г.В.“ ЕООД.

НА.чието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания по протокол-опис по лекия автомобил се установява от заключението на САТЕ. От техническа гледна точка всички имуществени вреди по лекия автомобил, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е сумата 8456,50 лв.

Не се спори, че щцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на предявения иск за главница и по-нисък. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение, чийто размер ответникът не оспорва, че възлизат на 15 лв. Дължимото застрахователно обезщетение се равнява на сумата 7957,87 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 4076,46 евро/7972,87 лв. До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е погасил заявената сума. При това положение за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, а с оглед заключението на САТЕ се явява доказано по размер.

Предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ се явява изцяло основателен в предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 26.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, поради което следва да бъде присъдена.

3

Ищецът представя покана от 03.07.2024 г., с която е отправил до ответника претенцията си за заплащане на регресното вземане в 15-дневен срок от получаване на поканата. По делото липсват доказателства относно датата, на която посочената покана е била връчена на ответника. Същевременно ищецът е представя отговора, който е получил от ответника, във връзка с отправената от него регресна претенция с изх. № 3855/06.08.2024 г. В случая следва да се приеме,че ответникът е получил регресната покана най-късно на 06.08.2024 г.

Срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 21.08.2024 г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗЗД - когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. За ищеца е възникнало правото на лихва с изтичане на предоставения с покана срок за доброволно плащане или за периода от 22.08.2024 г. до 21.08.2025 г., чийто размер, изчислен от съда, на осн. чл. 162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен калкулатор, възлиза на сумата 539,24 евро/1054,66лв., до който размер, с оглед изхода на спора по главния иск,акцесорната претенция следва да се уважи, а за останалата част, в т.ч. за периода от 06.08.2024 г. до 21.08.2024 г. – отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете съдебни разноски за сумата общо 489,84 евро за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, освен за възнаграждение на свидетел, доколкото не се установява да е платено от делегирания съд. Ответникът има право на съдебни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част за сумата общо 1,41 евро за платени възнаграждение на вещо лице, свидетел и юрисконсулт. По компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят 488,43 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“АД, с ЕИК:*********, да заплати на „З.д.

„Л.и.““АД, с ЕИК:**********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4076,46 евро (7972,87 лв.), представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ЗК Л.и. АД, назована „щета № 5003-1261-23451174/2023 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата 539,24 евро (1054,66лв.) – мораторна лихва за периода 22.08.2024-21.08.2025 г., като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 539,24 евро (1054,66лв.) до пълния предявен размер от 562,88 евро (1100,89 лв.) и за периода 06.08.2024-21.08.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.

Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0c39d4d-4f62-48db-928b-c75b91569814