Определение № 1968 от 05.12.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

1968/5.12.2022г. гр. Пловдив, 1 декември

2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА

НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА разгледа докладваното от Председателя адм. дело №

2113 по описа за 2022 год. на

Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Р.К.С., ЕГН **********,***, С.А.Ш., ЕГН ****,***, А.В.Ш., ЕГН **********,***, за изменение на определение № 1626 от 20.10.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските като се иска намаление на същите към минималният им размер от 600 лева. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като се твърди, че същото е прекалено завишено.

В отговор на това искане е постъпила молба вх. №

21484/15.11.2022 г. от адв.Ш., представляващ ЗЛ Х., в която се излагат подробни доводи за неоснователността на искането за намаляване на присъдените в полза на ЗЛ разноски за адвокатски хонорар.

Искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

С определение № 1626 от 20.10.2022 г., постановено по делото, в полза на заинтересованото на страната на ответника лице С.С.Х. са присъдени сторените по делото от него разноски в размер на 1 850 лева.

Не е спорно, че той не е станал причина за завеждане на делото, както и че разноските са доказани. Жалбоподателите, станали причина на завеждане на делото, спорят относно размера на присъдените разноски с доводи за тяхната прекомерност. Настоящият състав счита, че, дотолкова доколкото те са станали причина както за завеждане на делото, така и за прекратяването му, то те следва да понесат и тежестта на разноските. От името на ЗЛ Х. е проявена процесуална активност от адв.Ш. още преди датата на насроченото заседание с молба (на л.132) от 14.10.2022 г. като към нея е приложен договор за правна защита и съдействие с посочен в него и присъдения адвокатски хонорар, както и пълномощно. Едва след това, на 19.10.2022 г. е входирана молбата на жалбоподателите, с която те правят отказ от жалбата си. Т.е. към момента на подаване молбата, с която те правят отказ от жалбата си, за тях е съществувала процесуалната възможност да отправят и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар – същият в присъдения размер вече е бил заявен от ЗЛ с прежде подадена молба по делото.

По тези съображения настоящият състав счита, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, отправено едва с молбата за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските, е несвоевременно и по тази причина и самата молба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба вх. № 20052 от 28.11.22 г., подадена от Р.К.С., ЕГН **********,***, С.А.Ш., ЕГН ****,*** и А.В.Ш., ЕГН **********,***, за изменение на определение № 1626 от 20.10.2022 г., постановено по адм.дело № 2113 по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Административен съдия: