Решение № 2618 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2618 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100511932 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10707 от 04.06.2024г., постановено по гр.д. № 49614/2023г. по описа на СРС, 120-ти състав, М. Д. Ш. с ЕГН **********, гр. София, вв.Лозенец, ул.******** е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А.А., сумата от 750.17 лв., главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 150.01 лв. (сто и петдесет лева и една стотинка), представляваща мораторна лихва за забава върху двете главници за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2023 г., сума за дялово разпределение в размер на 18.66 лв. – главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.09.2023 г. до окончателното плащане, на основание с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, като е отхвърлен искът за лихви до пълния размер от 230.94 лв. върху двете главници, като погасени чрез плащане. М. Ш. е осъдена да заплати за разноски сумата от 260.65 лв. (двеста и шестдесет лева и шестдесет и пет стотинки), съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С решението Р. Т. С., ЕГН **********, гр. София, ул.********, ет.2, ап.1 и Г. Т. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул.********, са осъдени да заплатят всяка от тях на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А.А., сумите от по 177,54 лв. (сто седемдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) за главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на по 37.50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от 15.09.2020 г. – 09.08.2023 г. върху двете главници за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, главница за услугата дялово разпределение в размер на по 4,67 лв. (четири лева и шестдесет и седем стотинки) за периода от 01.07.2020 г.- 30.04.2021 г., на основание с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от 1

ЗЕ, като е отхвърлен искът за лихви върху двете главници над уважения размер и до пълния такъв от по 57.73 лв., като неоснователен, поради погасяване чрез плащане. Двете ответници са осъдени да заплатят за разноски по делото всяка от тях сума от по 65.16 лв. (шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки), съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.

1 от ГПК. Разпределена е и отговорност за разноски на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че възраженията на ответниците М. Д. Ш., Р. Т. С. и Г. Т. Ч., поддържани пред първата инстанция, за погасяване за задължението чрез плащане, са неоснователни, което се потвърждавало и от заключението на съдебно-счетовдната експертиза. Ответната страна със заплащане на точно определени суми била погасила точно определени фактури, като е посочила изрично кое задължение е желала да погаси. Видно от представените касови бонове, същото обхващало период преди и след исковата претенция. Пояснява, че редовното водене на счетоводство на ищеца изисквало съдебните вземания да се отделят в отделна сметка – Съдебни, която се състояла от спорни вземания. До произнасянето на съда с краен акт и влизането му в сила същите били в тази сметка, като след влизане в сила на съдебния акт, вземанията се отписвали като недължими. Ето защо, моли решението да бъде отменено в частта, с която ищцовата претенция е отхвърлена поради плащане и предявените искове да се уважат в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подадени отговори на въззивната жалба от ответниците.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата, съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Възникването, съществуването, изискуемостта и размера на главниците, както и доказаността по основание на претенциите за мораторна лихва – наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, не са спорни между страните пред въззивната инстанция, предвид липсата на подадена от ответниците въззивна жалба, както и отговор на въззивната жалба на ищеца с конкретно изложени доводи. Ето защо, спорът пред въззивната инстанция касае единствено въпроса дали ответниците са извършили плащания, с които са погасени част от процесните вземания за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.

Пред първата инстанция са ангажирани и са приети по делото – на л.63-78 от делото на СРС, фискални бонове за плащания към ищцовата страна, извършени на 25.10.2023г., като от съдържанието на същите е видно, че всяко от плащанията е извършено по конкретна фактура, посочена с номер и дата на издаване.

2

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, като от същото се установява, че всички суми по така представените касови разписки са въведени по партидата на абоната. Платените суми, касаещи процесния период, са в размер на 9,34 лв., като тази сума не е част от исковата претенция, защото е погасена. Останалите плащания касаят отоплителен период м.05.2018г. – м.04.2019г., както и периоди след процесния, с основания конкретни фактури, които не участват в таблиците по т.1 и т.2 от заключението /в които таблици са отразени номерата на фактурите за процесните вземания/. Така, общо законната лихва върху главниците, предмет на делото, за периодите, посочени в исковата молба, възлиза на 346,47 лв.

Както е изложено в мотивите на ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.

В конкретния случай това означава, че при наличието на множество еднородни задължения на ответниците и извършено плащане на суми, без конкретен избор или уговорка между страните, погасяването следва да извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД – първо се погасяват най-обременителните задължения, респ. най-старите. В този смисъл, отделянето на конкретни задължения в счетоводна сметка Съдебни, както е пояснено от въззивника в жалбата, е без всякакво правно значение – при плащане без избор или уговорка между страните, кредиторът е длъжен да погасява задълженията по посочения в закона начин и не може чрез включването на вземанията в счетоводна сметка по негов избор, да пристъпи към погасяване на по-нови задължения, а да не погаси по-старите, които да продължават да генерират лихви, само поради факта, че за тези задължения е образуван съдебен процес.

В конкретния случай обаче, от доказателствата по делото се установява, че е упражнено правото на избор от страна на длъжника – във фискалните бонове са посочени конкретните фактури, по които се извършват погасявания, като от ССчЕ се установява, а е видно и от самите разписки, че номерата на фактурите не съвпадат с тези, по които се търси изпълнение в настоящия процес. Заключението е категорично, че от представените доказателства за плащане, относимо към задълженията за процесния период е само плащане на сумата от 9,34 лв., което коректно е отразено от ищеца като погасено и не е включено в исковите претенции.

Ето защо, въззивният съд намира, че упражненият от длъжника избор кое от няколкото еднородни задълъжения погасява е обвързало кредитора, същият е приел изпълнението, поради което и няма причина плащанията по фактури, за които са ангажирани доказателства, да бъдат отнасяни към фактурите, издадени за процесните вземания.

Размерът на дължимите мораторни лихви следва да се приеме такъв, какъвто е изчислен от вещото лице по ССчЕ, а именно – 346,47лв., които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно квотите си в съсобствеността - М. Д. Ш. 4/6, а Р. Т. С. и Г. Т. Ч. - по 1/6 /които квоти не са спорни между страните/.

Предявените искове за мораторни лихви са изцяло основателни, поради което решението, в обжалваната му част, с която исковете са частично отхвърлени поради плащане, следва да се отмени. В останалата си част решението е влязло в законна сила.

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски във въззивното производство има въззивникът Топлофикация София“ ЕАД. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 51,13 евро съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, както и заплатената държавна такса по въззивната жалба от 12,78 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10707 от 04.06.2024г., постановено по гр.д. № 49614/2023г. по описа на СРС, 120-ти състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени исковете за осъждане на М. Д. Ш. с ЕГН **********, гр. София, кв.Лозенец, ул.******** за заплащане на разликата от присъдената сума в размер на 150.01 лв. до пълния претендиран размер от 230.94 лв. - мораторна лихва за забава върху двете главници за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2023 г., както и исковете за осъждане на Р. Т. С., ЕГН **********, гр. София, ул.********, ет.2, ап.1 и Г. Т. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул.********, за заплащане на разликата от присъдената сума в размер на 37.50 лв. до пълния претендиран размер от 57.73 лв. - мораторна лихва за забава върху двете главници за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2023 г., поради плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. Д. Ш. с ЕГН **********, гр. София, кв.Лозенец, ул.********, Р. Т.

С., ЕГН **********, гр. София, ул.********, ет.2, ап.1 и Г. Т. Ч., ЕГН **********, гр.

София, ул.******** да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните суми:

М. Д. Ш. – още 80, 93 лв. - мораторна лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2023 г. за топлоснабден имот с аб. №********;