Решение № 24 от 27.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500229 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 94 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д.

№

607/2021 г. Русенският окръжен съд осъдил Община Русе да заплати на М. И.

И., от гр. Борово, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 25 000 лв., частично предявени от 100 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 819.49 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., частично предявени от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.07.2021 г., както и иска за имуществени вреди за разликата над 819.49 лв. до 1 636.98 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г., като неоснователни. Със същото решение съдът осъдил Община Русе да заплати на адв. Я. Д. сумата от 1 580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, 1 ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв. Осъдил е М. И. И. да заплати на Община Русе сумата от 307.50 лв. разноски за производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Осъдил Община Русе да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Русе, сумата в размер на 1 300 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е оставен без уважение за горницата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като частичен от 100 000 лв., е подадена от М. И. И., чрез адв. Л. Л..

Жалбоподателят счита решението в посочената част за неправилно поради неправилно приложение на относимия материален закон, както и поради необоснованост на решаващите изводи относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. В жалбата се излага, че при правилно изяснена фактическа обстановка относно характера и степента на засягане на здравето на ищеца, съдът е определил занижено обезщетение, като не личи връзка между изброените факти, относими към размера на обезщетението от една страна и оценъчния извод на съда от друга страна. Излага се, че определеното обезщетение (преди прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) не държи сметка за пожизнения характер на травмата и за негативната медицинска прогноза, която е дадена от вещото лице-травматолог за бъдещото развитие на състоянието на ищеца.

Жалбоподателят счита, че видът и тежестта на травмите, продължителният болничен престой, множеството оперативни интервенции (включително и предстоящи такива) безспорно са обусловили физически болки и битов дискомфорт, които подлежат на обезщетяване съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД, но при отчитане на всички относими обстоятелства определеният размер на обезщетението от 70 000 лв. се явява занижен и не може да изпълни функцията за компенсиране на вредите. Посочва се, че сумата от 100 000 лв., посочена като цена на иска (макар и частично предявен до размер на сумата от 50 000 лв.) се явява справедлив и обоснован размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отделно от горното в жалбата се излага, че съдът е процедирал неправилно като е приложил санкцията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е намалил обезщетението с 50% не от определения справедлив размер от 70 000 лв., а от цената на предявения иск от 50 000 лв., което било в противоречие с постоянната практика на ВКС. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което искът за 2 неимуществени вреди да бъде уважен в цялост, като бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законните последици от това за дължимост на лихви и разноски.

От ответната по жалбата страна – Община Русе, е постъпил писмен отговор, в който се заема мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба против решението е подадена и от Община Русе, в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на М. И. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 25 000 лв. В жалбата се излага, че в тази част решението се явява неправилно и постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че наред с останалите относими факти по делото следва да се съобрази и обстоятелството, че травмата на ищеца не е довела до намаляване на трудоспособността му, както и това, че изходът на лечението е положителен, като към момента е налице възстановяване на основната функция на горния крайник и на долните крайници на пострадалия; не са настъпили усложнения, които до живот да съпътстват ищеца по отношение на функцията на крайниците му. Излага се също, че по делото липсват данни травмата да е оказала негативно въздействие върху психиката на ищеца, като следва да се отчете и сравнително младата възраст на последния, която е предпоставка за по-бързо възстановяване. Според жалбоподателя посочените обстоятелства обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от 70000 лв., а именно – около 40 000 лв. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, с която Община Русе е осъдена да заплати на М. И. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 25 000 лв.

От насрещната по жалбата страна М. И. не е постъпил писмен отговор.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Русенския окръжен съд са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД от М. И. И. против Община Русе за заплащане на обезщетение от 26 000 лв. (частично от сумата 100 000 лв.) за неимуществени вреди, претърпени от ищеца по повод на ПТП, настъпило на 4.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 4.07.2021 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение от 3

1 636.98 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на последния разход – 24.08.2021 г., до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 14.03.2022 г. по делото е допуснато изменение на размера на иска за неимуществени вреди чрез неговото увеличаване, като същият да се счита предявен за сумата 50 000 лв., частично от 100 000 лв.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно между страните и от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали № 473/138 от 5.07.2021г. се установява, че на 4.07.2021 г., в 19:50 часа, по бул. „България“ в гр. Русе, до пътен възел „Охлюва“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с ДК № Р 08****, управляван от М. И. И.. Като причина за настъпването на инцидента е посочено следното: водачът на МПС блъснал внезапно навлязло на платното за движение животно – куче, след което загубил контрол над автомобила, напуснал пътя вляво и се блъснал в метален стълб.

Към исковата молба са приложени епикризи от УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе и ВМА – МБАЛ София, установяващи претърпените увреждания и проведеното лечение.

Във връзка с доказване на механизма на ПТП и получените от пострадалия ищец травми, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. От заключението се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: на 04.07.2021г., около 19:50 часа в гр. Русе, на бул. „България“ на платното за движение в посока гр. Бяла се е движил л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р 08****, управляван от ищеца. В този район бул. „България“ е разделен на две платна за движение във всяка посока, като помежду им има затревена ивица. Платното за движение в посока към гр. Бяла, където е настъпило произшествието, е разделено на три ленти за движение с единични прекъснати линии. Към датата на изготвяне на заключението, преди мястото на произшествието няма пътен знак В26 – „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, с означение 80 км/ч, за какъвто са налице данни от свидетелските показания.

Когато автомобилът е достигнал моста на пътен възел „Охлюва“ се е движил в лявата лента за движение със скорост около 70 км/ч. В този момент отляво на автомобила, от затревената ивица между отделните платна за движение, е навлязло куче в лентата за движение на автомобила. Последвал е удар с предната дясна част на автомобила, вследствие на което кучето е намерено в дясната част на платното за движение. След този удар автомобилът се е насочил вляво и се е ударил с предната си част в стоманен стълб. Завъртял се е косо наляво и е продължил движението си по затревената площ до мястото, на което е намерен. Тъй като в материалите по делото няма данни за дълбочината на деформациите по автомобила и за точното му положение след произшествието, вещото лице, анализирайки снимките, приложени по делото, дава заключение, че уврежданията, деформациите и положението на автомобила след удара отговарят за начална скорост в момента на удара в стълба около 70 км/ч. Според експерта в материалите по делото липсват данни и относно забраната за скорост по пътя в района на произшествието към датата на ПТП. Няма данни за обекти или 4 предмети, който да са ограничавали видимостта между водача на автомобила и кучето.

Според вещото лице, ако водачът на автомобила е спазил нормативните изисквания за избор на скорост на движение в зависимост от конкретните условия на видимост и наличието на опасност е могъл да предотврати произшествието, чрез намаляване на скоростта или спиране. От заключението се установява още, че деформациите в предната част на автомобила са основно от удара в стоманения стълб. Изяснено е, че удар с масата и размерите на човек – пешеходец и при условие, че водачът непрекъснато контролира органите за управление, не могат съществено да променят посоката и скоростта на движение на автомобила. Масата и размерите на куче са по-малки от тези на човек – пешеходец. От това следва, че този удар не е оказал съществено влияние на траекторията на движение на автомобила и причината за отклонението му наляво към стълба се дължи на действията на ищеца.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че при процесното събитие ищецът е претърпял следните увреждания: счупване на вътрешния малеол на дясната подбедрица, счупване на двете талусни кости на ходилата, счупване на дясната лакетна кост, откършек от външния кондил на лявата голямопищялна кост, разкъсване на задната кръстна връзка на лявото коляно, разкъсноконтузна рана на лявото коляно, разкъсноконтузни рани на долната устна и брадата, охлузвания на дясно коляно, кръвонасядане в областта на лявото око, които по медико-биологичните признаци се прецяват като трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника и трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. При постъпването след травмата в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе е направена диагностика на получените увреждания и подготовка за оперативно лечение според правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Според експерта оперативните интервенции са извършени в срок и според правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Продължаването на лечението във ВМА – София не го е затруднило, нито е допринесло за промяна в интензитета на болките. Отстраняването на имплантите е след процеса на зарастване на костите и следва да бъде извършено в рамките на около година след травмата. Възстановяването на връзковия апарат на лявото коляно е в рамките на планово лечение, преценено от лекар и пациент. От заключението се установява още, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени от профили в купето на лек автомобил при ПТП на 04.07.2021 г. като същите са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Според експерта болки с изразен интензитет има след травмата, при манипулации и след тях, при раздвижване на крайника, като при различните хора прагът на болката е различен. Към момента на изготвяне на заключението е налице възстановяване на основната функция на горния крайник и долните крайници. Има ограничения в движенията в областта на дясната глезенна става и лявата колянна става. Предстои отстраняване на имплантите и провеждане на рехабилитация, както и лечение за връзковия апарат на лявото коляно, което е оперативно.